СТАТИИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ БРОЙ
 
Медиен обзор. 2016, ноември – декември



Религията не е цел сама по себе си, папа Франциск за медиите в днешни дни и помирението между католици и лутерани – това са темите, които включваме в настоящия медиен обзор на Християнство и култура.
***

Религията не е цел сама по себе си

Когато Иисус се ражда на земята, Той попада на две основни вражески групи: първите са „политическите брокери на деня“, чиито чувства са настроени внимателно да усещат всяка форма на заплаха срещу личния си авторитет: Ирод неуспешно се опитва да убие Иисус, когато Той е само на две годинки; Империята успява да го направи, когато той е в началото на 30-те. Човек би могъл да очаква, че онези, които имат власт, ще се опитат да си я запазят дори с цената на насилие. Но трудно би могла да се очаква враждебност от другата група, която се противопоставя на въплътения Бог: Иисус не намира по-големи врагове от религиозните хора – при това колкото по-религиозни, толкова по-враждебни към Него.

Ако Бог наистина става човек в Иисус, много е учудващо, че онези, които са религиозни, толкова силно Го мразят. Те спорят с Него, кроят планове срещу Него и Го разпъват на кръст, когато получават възможност за това. Хората, които възхваляват Бог в храмовете, без жалост Му се присмиват в центъра на градския площад. Но как е възможно това, ако Бог наистина е станал човек? Как е възможно хората, които Го почитат, когато е на небесата, да не могат да Го понасят, когато Той дойде на земята?

Има поне две възможни обяснения. Може би хората, които ходят в храма, са неискрени – може би те ходят там единствено заради потребност от обществено приемане; ако по тяхно време съществуваше детектор на лъжата, той сигурно би разкрил, че те изобщо не се интересуват от Бог. Или пък може би тяхната почит е искрена, но те почитат някакъв бог, създаден по техен собствен образ и подобие, а не Бог, Който ги е създал по своя; Волтер например обича да се подиграва на хората, които си създават такива божества за домашна употреба: „Ако Бог ни е създал по Свой образ, то ние сме Му върнали услугата“, пише той с много сарказъм.

Религиозните хора от времето на Иисус обичат да говорят за Бог и твърдят, че трескаво очакват времето, когато Той ще дойде – „Господния ден“. Но когато Бог най-сетне идва при тях в Иисус, те откриват, че не ги е грижа много за Него. Изглежда, че мислим за Бог така, както мислим за приключенията: по принцип са страхотни, но на практика създават много неудобства и когато наистина преживяваме някакво приключение, в средата на всичко ни се иска това да не се беше случвало. Когато Бог идва при хората, завладяващата реалност на Неговото присъствие прогонва самодоволството на удобната религия.

Това със сигурност е вярно за времето, през което Иисус живее на земята. Не само религиозните хора не го приемат – и Той не приема много от религиозните хора, нарича ги „лицемери“, обвинява именно тях, че са алчни, горделиви и че обичат себе си. Чарлз Уесли по един много известен начин определя Иисус като „кротък и благ“, но мнението на Неговите религиозни съвременници вероятно е по-близко до описанието на Марк Гали, според когото Иисус е „коварен и див“.

Много хора мислят за религията като за цел сама по себе си и смятат, че религиозността е единственото нещо, което Бог изисква от тях; Библията не потвърждава това. Бог иска от хората да бъдат истински и добри – да бъдат такива, каквито Той ги е направил – а това изисква те да пристъпят към Него с вяра. Когато религията помага на хората по този път към Бог, тя е нещо добро; а когато им пречи, когато тя се превръща в заместител на истинската вяра, тогава религията се оказва нещо много лошо. (…)