СТАТИИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ БРОЙ
 
Вениамин Пеев. Мартин Лутер и преводът на немската Библия



Една от най-големите заслуги на реформатора Мартин Лутер (1483–1546) за развитието на немския език и култура е несъмнено неговият превод на Библията. Пътят на това знаменателно дело е дълъг и труден. Той може да бъде извървян само от човек, който е изцяло погълнат от идеята да направи Св. писание главния фокус на своя живот и служение. Лутер отрано разбира, че учението на Библията може да достигне до по-широк кръг читатели само ако бъде преведено на родния им език. За да се осъществи тази идея обаче, е нужно отличното познаване на нейното съдържание и усвояването на оригиналните библейски езици. Тези цели Лутер преследва през първата половина на своя живот и това съвпада с неговото обучение в училище и Ерфуртския университет. Може да се каже, че като библеист Лутер постига изключително, почти несравнимо развитие сред своите съвременници. Той може да намери достойно място в компанията на библеисти като Ройхлин, Еразъм, Меланхтон, Цвингли, но в някои аспекти превъзхожда всеки един от тях. За Лутер Св. писание не е само обект на хуманистично изследване, а единствената основа на християнската вяра. Това убеждение, граничещо с фанатизъм, е крайъгълният камък на Лутеровата теология. Ето защо успоредно с преводаческата си инициатива той проповядва за важността на Св. писание, пише коментари по библейските книги, които е превел, съставя сборници с химни по текстове от Стария и Новия завет, сравнява библейски герои и събития със съвременни дейци.
Именно огромната роля, която Лутер играе като библеист, е създала някои легенди в протестантските среди за първото му докосване до библейския текст. Един от най-близките сътрудници на Лутер, Йохан Матесиус (1504–1565), който е автор на първата пространна биография на реформатора, пише, че като студент в Ерфурт Мартин попаднал в университетската библиотека на копие на латинската Библия (Вулгата), „която никога не бил виждал през живота си”. Тогава той прочел историята за малкия Самуил, бъдещия прочут пророк на Израил (вж. 1 Цар. 3 гл.), и пожелал да бъде призован от Бога за велико дело като него. На пръв поглед самият Лутер като че ли потвърждава достоверността на този разказ. В неговите Трапезни слова (лятото на 1540 г.) е записано: „В моята младост аз видях Библията в Университетската библиотека и прочетох част от историята на Самуил”. На друго място в Трапезни слова (22 февруари 1538 г.) на Лутер се приписва признанието, че до двадесетгодишната си възраст не бил виждал Библия. Той дори не знаел, че съществуват Евангелията и посланията, както и други книги на Св. писание. Причината била, както се казва в текста, че той познавал определени библейски пасажи само по изданията на църковните постили. Проявеният интерес към цялото издание на Библията и всекидневното четене глава по глава го подтикнали да пожелае да стане августински монах. И двата случая, описани в Трапезни слова, страдат от неточности и анахронизми. Във втория текст се споменава името на бъдещия благодетел на Лутер, Йохан фон Щаупиц, който бил учуден от ревността на студента да изучава Св. писание, но исторически е доказано от изследователите на Лутеровия живот, че в тази ранна възраст двамата още не са се познавали. Обяснението, което предлага известният познавач на Лутеровото дело, проф. Артър Скевингтън Ууд (род. 1916 г.), е, че съставителят на Трапезни слова Йохан Матесиус е преразказал по памет разсъждения на реформатора по различни теми, които не са предадени буквално. В своите критични изводи Ууд се позовава на по-ранни изследователи през ХІХ и ХХ век – Чарлс Биърд, Юлиус Кьостлин, Георг Каверау и др. Затова този сборник не може да се приема като надежден източник за изказванията на Лутер, които несъмнено са били украсени от Матесиус.

Запознаването на Мартин Лутер с текста на Св. писание

Трудно е да се каже със сигурност как се е обучавал Лутер през ранния период на своя живот преди постъпването си в Ерфуртския университет. Данните за това са оскъдни поради обстоятелството, че Лутеровите биографи и самият реформатор обръщат по-голямо внимание на събитията, свързани с неговото решение да стане монах и следването в Ерфуртския университет. Все пак можем да подкрепим тезата, че юношата от ранна възраст е придобил известни познания за текста на Св. писание. За такъв извод подсказва учебният план, който бил възприет в Германия в края на ХV в. В Мансфелд, където Мартин посещава местното градско училище (нем. Ratschule) в продължение на 9 години, се преподавали граматика, логика и реторика според средновековната система Тривиум. Учениците се разделяли на три възрастови групи, които наред с общообразователните предмети изучавали и части от Библията. Най-малките (нем. Tabulisten) трябвало да научат наизуст текстовете на Господната молитва, Десетте Божи заповеди и „Магнификат”-а (Лук. 1:46-55), както и Символа на вярата и Изповедта на греховете. Преминавайки в по-горната възрастова група (нем. Donatisten), учениците четели и превеждали на немски език по-големи библейски откъси, взети от Псалтира, или кратки сборници с избрани текстове от Вулгата. В последната степен на Тривиума към упражненията по латинска граматика били прибавяни нови текстове от Псалтира и други библейски книги, като учениците усвоявали някои херменевтични принципи в заниманията си със Св. писание. Не е известно дали Мартин е преминал през целия курс на последната степен на обучение (нем. Alexandristen). Но училището в Магдебург, където Мартин е изпратен от семейството си през 1496 г., дава отлични възможности на юношата да се запознае по-задълбочено с текста на Библията. По-късно той ще изповяда, че според него в малките градски училища в края на ХV в. църковното учение било съхранено неподправено благодарение на библейските текстове, които децата изучавали. (…)