СТАТИИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ БРОЙ
 
Анастасий (Янулатос), архиепископ на Албания. Ислямът



Думата islam в предислямския период е била употребявана от хората в Мека като търговско понятие и е означавала „съгласие“, „договор“, честна дума за „сключване“ на сделка. Мохамед със своята проповед дава ново съдържание и смисъл на тази древна дума, употребявайки я още от началото на своята дейност, за да означи екзистенциалното покорство (послушание) към призива на Аллах и да определи целта и ориентацията на своите последователи.

Приемащите тази форма на отношение с Бога се наричат muslim (от което произлиза думата мюсюлманин, мюсюлмани). Арабският израз „аз съм мюсюлманин“ в своята дълбочина означава „аз съм отдаден на Господа“. Мохамед и първите му последователи наричат себе си muslim, декларирайки по този начин, че смятат за своя основна характеристика цялостното си посвещение на Бога и че посланието им е един нов, правилен начин на живот на народа, т.е. islām, „послушание-покорство“ към Бога. С времето определението islām се лишава от началния си религиозен плам и ентусиазъм и става, особено извън арабския свят, име на религиозна система от идеи, закони, практики, име на една „религия“. Днес за означаване на тази религия се употребяват също думите ислямизъм, мюсюлманство, мохамеданство. Последната дразни мюсюлманите, защото те не почитат Мохамед, както християните Христос, нито го смятат за център на своето почитание, както например будистите – Буда, те просто следват неговото учение. Въпреки това, както отбелязва един известен ислямолог, специфичната отлика на тази религия от останалите не е толкова вярата, че „няма друг Бог освен Бога“, колкото възвестяването, че „и неговият пророк е Мохамед“. В настоящото изследване предпочитаме да прилагаме приетото определение ислям, което смислово покрива базовия религиозен опит, който се представя като „послушание“, абсолютно пригаждане към божията воля.

1. Значение на познанието за исляма

а) Религия на повече от 600 милиона души
Според усреднени данни мюсюлманите днес съставляват около 15 процента от населението на земята. В някои държави в Азия и Африка мюсюлманите са абсолютно мнозинство. Според последната статистика (1964) те са възлизали на около 427 740 000 при население на земята 3 милиарда души. От тях 303 800 000 в Азия (от които 46 940 000 в Индия, 25 000 000 в Китай, 83 384 000 в Индонезия), 90 000 000 в Африка, 33 700 000 в Европа и 240 000 в Америка и Австралия.
Смята се, че през 1974 година населението на земята е надхвърлило 3 милиарда и 800 милиона души. Следователно числата на статистиката от 1964 година трябва да се коригират нагоре с около 25 до 30 процента. Информациите, публикувани от Ислямския върховен мониторинг на Lahore, Пакистан (1974), посочват, че в наши дни изповядващите исляма възлизат на около 600 милиона вярващи, от които 450 000 000 се намират в Азия и 140 000 000 – в Африка. Въпреки установените различия в статистиките на религиите - броят на които се различават поради тяхната относителност, дължаща се на обективни и субективни причини – факт е, че днес се наблюдава нарастване на мюсюлманското население на земята.
Огромен земен пояс, простиращ се от Волга на север до Мадагаскар на юг, от Карачи в Пакистан на изток до Дакар в Сенегал на запад, е ислямски; далеч на изток господства мюсюлманската общност на Индонезия.

б) Динамика в миналото
Ислямът не е печелил територии само в райони, където е господствало езичеството. Той се разпрострял и върху територии на големите религии. Възгласът на мюезина е покрил гласа на древни християнски патриаршии и епископии в градове като Дамаск, Антиохия, Константинопол, Александрия, Картаген. Този факт не трябва да се пренебрегва от християните, както често става. Защото разкрива освен войнстващия динамизъм и нещо вътрешнорелигиозно. (…)