СТАТИИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ БРОЙ
 
Петко Вълов. Христос за нас в „курбан“ се даде



„Еврейската дума „корбанот“ се превежда като жертвоприношение; идва от корена каф-реш-бет, което означава „да се приближа“ и обозначава основната цел на жертвоприношението – приближаването към Бога.“
Еврейската традиция вижда в „корбанот“ три основни характеристики. „Първата е аспектът на даването. Корбан изисква отказ от нещо, което принадлежи на човека, правещ жертвоприношение. Втората е елементът на заместване. Идеята е, че това, което се жертва, е заместител на човека, принасящ жертвата. Дарението е в някакъв смисъл „наказано“ вместо жертвоприносителя. Третата важна концепция е идеята за приближаването. Същността на жертвоприношението е човекът да бъде по-близо до Бога.

Интересно е да се отбележи, че когато Тората говори за корбанот името на Бога, което използва, е името с четири букви (YHVH), обозначаващо Божията милост.

Ритуалът по даряването на корбанот се изпълнява само от свещениците – коеним, и то единствено в Храма в Йерусалим. Съответно жертвоприношения с проливане на кръв (Левит 17:11, „защото животът на тялото е в кръвта...“) не се извършват, след като Тит и Веспасиан унищожават Храма и града през 70 г. сл. Хр. Освен целите на помирението, очищението и изкуплението „корбанот обединяват еврейския народ, създават добри отношения между хората и Бога, от една страна, и между самите хора, от друга“, нещо, което е валидно и за светата Литургия.
Съществуват различни видове корбанот като олах, предвиждащ пълно изгаряне на жертвата на външен жертвеник. „Пожертвованието символизира пълно подчинение на Божията воля, то изцяло се отдава на Бога... даровете шланим... хатат... ашам... минша“.

За нас, християните, не е трудно да открием тези характеристики на корбанот в Кръстната саможертва на нашия Господ (неделима с Възкресението), това е моментът на изкуплението и победата над греха, най-важното събитие за живота ни. Ето и някои цитати в подкрепа на тази роля на Божия Син: „в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат“ (Еф. 1:7). „Христос умря за греховете ни, според Писанията” (1 Кор. 15:3). Той „даде душата Си откуп за мнозина” (Мат. 20:28). „Понеже бе възлюбил своите докрай” (Иоан. 13:1). „По Божия благодат Той вкуси смърт за всички” (Евр. 2:9), „Живият, Който възкръсна“ (вж. Лук. 24:5-6), победи смъртта. Той е „Агнеца, който взима върху Си греха на света” (Иоан. 1:29; 1 Петр. 1:19), както и „жертвоприношението на Новия Завет” (Кор. 11:25). „Който премахна греха, като Се пренесе Сам в жертва” (Евр. 9:26). (…)