СТАТИИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ БРОЙ
 
Златина Карчева. МАНУИЛ ПАНСЕЛИНОС – НАЙ-ИЗТЪКНАТИЯТ ЗОГРАФ НА МАКЕДОНСКАТА ЖИВОПИСНА ШКОЛА
Личността на художника и неговите работи



Мануил Панселинос (Μανουήλ Πανσέληνος) е знаменит византийски художник – иконописец, творил вероятно в началото на ХІV в. Той е един от главните представители на Македонската иконописна школа. Със сигурност знаем, че стенописите от Протата на Карея в Света гора са негово дело. Белезите на неговия стил носят и други изображения в Света гора, като тези в манастира Ватопед, но до днес не е установено дали са негови, или са изписани от негови ученици. Не може да се твърди с положителност, че стенописите от Ватопедския манастир, изчезналите стенописи от старата централна църква на манастира Хилендар и на манастира Пантелеймон са били негови, но все пак такова предание има. Същото се говори и за стенописи от манастира Пантократор. Ако не са били негови, може да се приеме, че са на автори от неговото ателие, т.е. на негови преки ученици.

Данните за неговия жизнен път, достигнали до нас, са съвсем оскъдни. Знаем, че произхожда от град Солун (Θεσσαλονίκη). Името му се среща за първи път в един текст със заглавие Ерминия на живописта върху стена или как да рисуваш върху стена, който не би могъл да е по-стар от началото на ХVІІ век. Преданието, че Мануил Панселинос произхожда от Солун, е засвидетелствано за първи път в края на ХVІІІ в. от йеромонаха и иконописец Дионисий от Фурна (1670–1744 г.) в книгата му Ерминия на зографското изкуство – основен извор за личността на този изискан художник, написан между 1701 и 1733 г.

Относно точното време, в което е живял знаменитият художник, са изложени различни мнения. Едни го поставят някъде в ХVІ в., тъй като смятат, че търпи силно западно влияние, дори че използва италиански образци. Въз основа обаче на най-новите постижения на византинистиката и изкуствознанието учените считат, че той е работил през първата половина на ХІV век. Основни образци за сравнение са разкритите и реставрирани икони и стенописи от Охрид – дело на художници като Астрапас и Евтихиос, съвременници на Панселинос, някои стенописи в Сърбия и в самия град Солун, където бива разчистен и консервиран параклисът на св. Евтимий в храма на свети Димитър. Последният паметник поразително прилича на стила на Панселинос, но все пак е явно, че е рисуван от друг художник. От друга страна, параклисът е датиран с голяма точност – изрисуван е през 1303 г., така че по него може да се съди, че Панселинос е живял и творил горе-долу по същото време.

Трябва да отбележим, че йеромонах Дионисий от Фурна не споменава ясно Панселинос като художник на стенописите на Протата, защото изглежда, че в неговото време това е било ясно за всички и не се е изисквало пояснение по този въпрос. Нещо повече, Дионисий пише, че е научил изкуството на живописта, подражавайки на „Солунското светило“, имайки предвид именно изкуството на Мануил Панселинос. Основните сведения, които Дионисий дава за Панселинос, е, че той произхожда от Солун и работи с успех стенописи и икони в Света гора, както и че качествата на работата му са толкова високи, че превъзхожда по известност както старите майстори, така и съвременниците на Дионисий.

Високото художествено качество на стенописите в Протата, както и творческата личност на Панселинос е повлияла толкова много по-сетнешните художници, че писмените сведения от ХVІІІ в. приписват на Панселинос не само стенописите на Протата, но и на други храмове на Света гора. Светогорските монаси от ХVІІ в. до днес му приписват всяка фреска, която по някакъв начин прилича на украсата на Протата. А през ХІХ в. хора, запленени от красотата на стенописите му, го сравняват с Джото и Рафаело – представители на Италианския ренесанс.

Мануил Панселинос обаче не само е най-значителният представител на Солунската (Македонска) школа в периода на нейния разцвет в края на ХІІІ и нач. на ХІV в., но и може да се каже, че е един от най-великите иконописци на всички времена. Характерните особености на неговата творческа индивидуалност като художник са монументалността на композициите, които са добре балансирани и пропорционални, разположени в специфични геометрични схеми (виж снимка 1 – св. ев. Йоан Богослов). Наблюдава се повествувателен характер на предаване на сцените, свързаност между позите и движенията, опит да се предаде обем на телата, които имат скулптурен характер – нещо, което се наблюдава дори у женските образи. В лицата на отделните персонажи е вложена остра характерност. Изкуствоведите дори намират, че чрез техните черти се възраждат първообрази от античното гръцко изкуство – нещо, което явно е в съзвучие с модата в ромейската държава по онова време. При Мануил Панселинос се появява дълбочинност на пейзажа и на архитектурната среда, също така той внася драматичен елемент и идеализира действителността в съчетание с дълбок духовен израз. (…)