BG | RU

ГРЪЦКАТА ЦЪРКВА В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА – РЕФОРМИ, ИКОНОМИИ И СОЦИАЛНО ДЕЛО

2019-04-19 08:47:24, Златина Каравълчева

  

Православната църква в Гърция включва Атинската архиепископия и още 81 митрополии, от които 37 са в т.нар. Нови земи (гръцките области на Епир, Македония, Тракия, северните Егейски острови). Тя има автокефален статус, който е узаконен от Вселенската патриаршия през 1850 г. и е конституционно гарантиран. Митрополиите в т.нар. „нови земи” са присъединени към гръцката държава след издаването на томоса за автокефалия и поради тази причина те имат двойна юрисдикция – с патриаршески акт от 1928 г. те остават канонично подчинени на Константинополската патриаршия, но тя преотстъпва тяхното административно ръководство на автокефалната Православна църква в Гърция. По този начин към настоящия момент в Гърция има 81 митрополии – 44 от тях са към автокефалната църква, а 37 към Новите земи. Към тях трябва да се прибавят деветте митрополии на полуавтономната Критска църква и петте митрополии на Додеканезите, зависими в канонично отношение от Вселенската патриаршия. По такъв начин в Гърция днес има 95 действащи митрополити, 51 от които са подчинени на Вселенската патриаршия и 44 на автокефалната Гръцка църква.

На територията на Гърция е и Света гора, която се ползва с административно самоуправление в рамките на гръцката държава и е в юрисдикцията на Вселенската патриаршия.

 

Църквата и държавата в Гърция – в процес на отделяне

Православната църква в Гърция получава автокефалия от Вселенската патриаршия през 1850 г. в рамките на освободените до онзи момент „стари земи” и до днес е единствената сред православните църкви, чийто статус доскоро беше закрепен със специален член в Конституцията. В член 3, ал.1 от гръцката конституция се казва, че „Господстваща религия в Гърция е религията на Източноправославната Христова църква. Православната църква на Гърция, която има за своя глава нашия Господ Иисус Христос, е неразделно съединена догматично с Великата църква на Константинопол и с всяка друга единославна Христова църква пази неотклонно, както и те, свещените апостолски и съборни правила и св. предания. Тя е автокефална, управлява се от Свещен Синод на действащите архиереи и от постоянен Свещен синод, който се излъчва от първия и се съставя според устава на Църквата, при спазване на разпоредбите на Патриаршеския томос от 29 юни 1850 г. и на Синодалния акт от 4 септември 1928 г.”

През последната година лявото правителство на Алексис Ципрас разгърна мащабна програма за отделяне на Църквата от държавата в Гърция, като в нейния център застана отмяната или поне ревизията на въпросния член 3. Въпреки съпротивата на гръцката йерархия и на Вселенската патриаршия правителството изглежда решено да прокара тези промени.

Стъпка в тази посока стана промяната в статуса на гръцките клирици, които от 1910 г. са приравнени с държавните служители в страната. Този статус се разпростира върху православните клирици на цялата територия на страната. В края на изминалата година бе огласено предварително споразумение между Атинския архиепископ Йероним и гръцкия премиер А. Ципрас, което предвижда радикална промяна на статуса на гръцките клирици. Споразумението, върху което са работили експерти от Атинската архиепископия и от правителството, предвижда следното:

  • клириците и църковните служители ще продължат да получават заплатите си от гръцкия бюджет; престават да бъдат обаче държавни служители и преминават изцяло под управлението на църковните организации (митрополиите);
  • Църквата гарантира постоянен брой места за клириците и служителите си, а държавата се ангажира да покрива заплатите им; ако Църквата обаче реши да увеличи броя на своите служители над този към настоящия момент, то държавата няма да заплаща допълнителните средства;
  • парите за годишните заплати ще се отпускат като „компенсация“ на държавата към Гръцката църква заради недвижимото църковно имущество, което е предадено на държавата; държавата признава, че е „длъжник“ на църквата във финансово отношение;
  • държавата и Църквата създават общо дружество, което ще управлява църковното имущество, като приходите ще отиват за благотворителни и социални цели; дружеството се ангажира да разреши случаите за спорна недвижимост (особено в т. нар. „нови земи“ в Северна Гърция), която по тази причина остава блокирана и е предмет на съдебни спорове;
  • Гръцката църква гарантира на конституционно ниво своята автокефалия, действието на патриаршеския и синодален акт от 1928 г. и църковния режим на о. Крит и Додеканезите.

Обявеното споразумение провокира вълна от протести сред гръцките свещеници и голям брой митрополити. Реакцията на Вселенската патриаршия също беше остра. До настоящия момент (началото на март 2019 г.) то не е утвърдено от висшият управленски орган на Гръцката църква – Свещения събор на Йерархията, в който участват всички действащи митрополити.

Спорът за заплатите

В центъра на църковните дебати се оказа промяната на статуса на гръцките клирици – и макар че държавата се ангажира да изплаща техните възнаграждения в същия размер, огромна част от свещениците приемат със страх възможността вече да не бъдат държавни служители. Основната причина е лишаването от социална закрила, с която досега се ползваха гръцките свещеници. В голяма степен поради този си статус те бяха защитени от „владишки произвол” и безпричинна смяна на енориите, а всяко решение на църковния съд трябваше да бъде потвърдено и от светско съдилище. Освен това гръцкият клир няма достатъчни гаранции, че в бъдеще друго правителство няма да реши да се откаже от това споразумение и да престане да изплаща свещеническите заплати.

За правителството обаче връщане назад в това отношение изглежда невъзможно. То вече обяви „освобождаването на 10 хиляди работни места към бюджета” (колкото е броят на православните църковнослужители), което ще му даде възможност да разпредели тези места към други сектори, засегнати от режима на икономии и съкращения.

Броят на държавните служители в Гърция има „таван”, който през последните десет години на остра икономическа криза постоянно беше намаляван. Политиката на ограничения и икономии засегна и свещениците. През 2011 г. беше въведена системата 1:5. Антикризисната формула предвижда един нает човек в държавния сектор срещу петима освободени и тя влезе в сила и за клириците на Гръцката православна църква, които също са държавни служители. Още тогава гръцки йерарси заявиха: „Ако наистина този принцип важи и за клира, тогава правителството ще направи една голяма крачка в посока разделянето на църква и държава”. Мярката ограничи броя на клириците в Гръцката църква до близо 10 хиляди души. Именно тези места през 2019 г. иска да освободи правителството на Ципрас, като ги пренасочи към други държавни сектори. За държавния бюджет това би означавало 200 милиона евро, освободени за други бюджетни заплати.

По всичко изглежда, че през тази година действително ще бъде отменен законът, въведен през 1910 г., според който православните клирици в Гърция се приравнят с държавните чиновници, а заплатите им се поемат от държавата като компенсация за отчужденото и необезвъзмездено църковно недвижимо имущество.

Именно по този въпрос ‒ за отнетото църковно имущество и начините за компенсиране на Православната църква ‒ в момента протичат най-оживените дискусии. Разводът между Църквата и държавата има немалко привърженици в средите на гръцките архиереи, в това число и в лицето на Атинския архиепископ Йероним. Но дори това църковно крило държи да бъде ясно формулиран и законово утвърден принципът, въз основа на който държавата ще изплаща възнагражденията на клириците (макар те вече да не са в държавния сектор). Те настояват това да става не въз основа на административно решение, което може да бъде променено от следващи правителства, а именно като компенсация за отнетата църковна собственост, което е лишило Църквата от възможността да се издържа сама. Опасенията на Църквата са напълно основателни, защото през изминалия век държавата многократно се опитва да затвори страницата с отнетата църковна собственост.

От провъзгласяването на автокефалията през XIX в. държавата предприема няколко пъти конфискации на църковно имущество ‒ през 1833 и 1834 г. с царски укази са разпуснати 416 недействащи манастира, а тяхната движима и недвижима собственост е разпродадена. Две години по-късно заповедта за конфискация се разпростира и върху действащи манастири. Най-важните дати, в които става одържавяване на църковно имущество през XX в. са следните: през 1909 г. за държавата са заделени пари от църковното имущество; през 1917 и 1920 г. след Балканските войни (1912–1913) държавата приема т.нар. „земеделски закон” и без да компенсира Църквата, конфискува голяма част от църковните имоти. До 1930 г. държавата отчуждава 50 % от църковните земи на обща стойност 1 милиард предвоенни драхми, а внася в църковната каса 40 милиона. През 1952 г. държавата отново конфискува църковно имущество – този път в особено голям размер, 80 % от църковната земя. Това става в помощ на народа, разорен от Втората световната и гражданската война, продължили почти десет години (1940–1949). Този път държавата се ангажира с договор, че това е последното отнемане на църковно имущество и занапред друго няма да предприема подобни стъпки. Този договор между Църквата и държавата предвижда, че заплатите на клириците се поемат от държавния бюджет като компенсация за отнетото имущество, тъй като държавата не е в състояние да внесе в църковната каса необходимата парична компенсация за отчуждените земи или равностойна градска недвижима собственост.

Именно тази основа на финансовите взаимоотношения между Църквата и държавата в Гърция искат да запазят днес гръцките митрополити, за да се избегне възможността държавата да се отметне или да ревизира своето решение за заплатите на клира. Те не са съгласни и с варианта, обсъждан активно в гръцкия парламент през 2015 г., да се въведе „църковен данък” в размер на 1 % от доходите по подобие на този в Германия, като така се набавят средства за заплати на свещениците.

През последните десет години заплатите на клириците намаляха, както и тези на всички държавни служители. Въведените ограничения за ръкоположение на нови клирици във всички степени доведе до 22 % недостиг, особено в по-малките населени места. Това принуди някои митрополии да извършват хиротонии, като сами поемат издръжката на новите клирици или пък да назначават пенсионери. За 2018 г. например държавата отпусна само 190 щатни места за духовници, а общо на щат са 10 400 души.

Към момента заплатите на гръцките клирици са следните: основната заплата на архиепископа е 2600 евро, на митрополитите ‒ 2210 евро, на епископите и викарните епископи ‒ 1820 евро. Допълнително към заплатата се получават 75 евро за докторска степен и 45 евро за магистърска.

Свещениците получават основна заплата колкото редовите държавни служители. Свещеник с висше образование взима 678 евро, след 10 години стаж ‒ 1032 евро, а с 30-годишен стаж ‒ 1410 евро. За клириците, завършили само семинария, основната заплата е 644 евро, а след 30 години стаж тя стига до 1099 евро.

Социалното дело на Православната църква

През 2011 г. Земеделската банка в Гърция публикува актуално състояние на поземлената собственост в страната. Според изнесената статистика Църквата притежава едва 1 282 300 декара, от които 367 хиляди са гори, пасищата са 745 хиляди декара и 169 хиляди декара е обработваемата земя, което представлява едва 0,48 % от обработваемата земя в страната. Цялата останала недвижима собственост в земя и сграден фонд не принадлежи на централното църковно ръководство ‒ Св. синод, или на Атинската архиепископия, а на близо 10 хиляди юридически лица ‒ митрополии, храмове, манастири, фондации, наследствени фондове и др.

Благодарение на тази собственост и на даренията на вярващите, Гръцката църква развива наистина забележителна социална дейност. В края на всяка година Атинската архиепископия публикува финансов отчет за извършеното.

Гръцката православна църква е организирала и обгрижва десетки социални заведения ‒ 10 детски ясли, 10 детски градини, 19 старчески дома към Атинската архиепископия и 66 старчески дома към останалите митрополии, 13 медицински центъра за хронично болни, 8 социални центъра за хора със специални нужди, 10 болници, 7 центъра за психическо здраве, 6 приюта за бездомни, 1 дом за настаняване на близките на болни към митрополията на Сирос, 36 сиропиталища, вкл. и центрове за защита на детето, 195 социални кухни към храмовете, 4 студентски общежития в Атина и 11 в провинцията. Освен това работят центрове за социална подкрепа с най-различен обхват на дейност, както и програмата „Помощ вкъщи”, множество школи за музика, ученически центрове и т.н. Атинската архиепископия работи по програмата за раздаване на храна на бездомни „Кивот на любовта”, по програмата за раздаване на дрехи „Тавита” и е организирала Център за психо-социално възпитание и подкрепа „Дякония”. В различните гръцки митрополии работят подобни центрове за раздаване на храна и облекло. Освен това Св. синод има програма за подкрепа на емигранти и бежанци с два офиса ‒ в Атина и в Солун. В различните митрополии работят 30 центъра за мисионерска, благотворителна дейност, за подкрепа на затворниците, за духовна и социална подкрепа на безработни и несемейни майки. А през летните месеци митрополиите организират 54 детски лагера, включително и за деца от други страни.

Според публикуваните ежегодни отчети през 2009 г. за своята социална дейност Гръцката православна църква е изразходвала 96 милиона евро (96 320 358 евро). В разгара на кризата през 2011 г. разходите за благотворителна дейност нарастват с близо 10 милиона ‒ 106 073 864 евро.

През 2016 г. Гръцката църква отговори на обвиненията, че не прави достатъчно, за да подкрепи гръцкия народ, който минава през изключително труден период на съкращения, намаляване на приходите, а държавата не може да отговори на изискванията на кредиторите, като обяви размера на всички платени от нея данъци за периода от началото на кризата. От 2005 до 2015 г. Църквата е платила над един милиард сто и тридесет милиона евро (1 130 422 739) данъци, с които е била обложена дейността на нейните 3738 благотворителни организации, между които старчески домове, сиропиталища, медицински центрове и др. От техните услуги се ползват 1 267 147 души. Само за една година, например за 2015 г., данъчното облагане възлиза на 126 милиона евро.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org