BG | RU

АМЕРИКА СЛЕД ДЖОРДЖ ФЛОЙД: МЕЖДУ ЕЗИЧЕСТВОТО И ХРИСТИЯНСТВОТО

2020-07-24 13:01:05, Джошуа Мичъл

  

 

Джошуа Мичъл е професор по политическа теория в Университета в Джорджтаун във Вашингтон. Интересите му са насочени към връзката между западната политическа мисъл и богословието, а негови статии са публикувани в академичните списания The Review of Politics, The Journal of Politics, The Journal of Religion. Автор е на книгите: Не само с разум. Религия, история и идентичност в мисленето на Ранната модерност (Not by Reason Alone. Religion, History, and Identity in Early Modern Thought, University of Chicago Press, 1993), Крехкостта на свободата. Токвил за религията, демокрацията и бъдещето на Америка (The Fragility of Freedom: Tocqueville on Religion, Democracy, and the American Future, 1995) и др. Анализът му на събитията в Америка след убийството на Джордж Флойд е публикуван в списание Providence на 4 юни 2020 г.

 

По-голямата част от историята на човечеството е езическа. Възходът на християнството е относително скорошно явление. Някои твърдят, че християнството сега отстъпва. Други настояват, че то все още не е победило. Или езичеството се възражда? Дали пък не живеем в странно време, в което сме свидетели на завръщане към езичеството, но с християнски характеристики? Кое от тези мнения може да обясни последиците за Америка след смъртта на Джордж Флойд?

Езическият свят е свят на много богове, населен с народи, които отдават дължимото и принасят жертвоприношения на своите богове. В За обществения договор Русо пише, че когато един езически народ воюва с друг езически народ, битката е не между бойците, а между боговете. Оттук и очистителната ярост, която войните имат в езическия свят.

Християнството победи езичеството. Християните настояват, че очистителната ярост на войната, в която един народ избива друг, не може да реши проблема с греха на човека, който е първороден, термин, който вече не разбираме в пълнота. Първородният грях означава, че грехът винаги присъства, че той съществува още преди човек да се роди като член на един или друг народ. А това означава, че кръвната ярост не може да изкупи греха; греховете на моя народ вече не могат да бъдат изкупени от очистителната ярост към твоя народ, и обратното. Затова и Русо заключава, че християнството е разрушило политиката и е създало цивилизация от пацифисти, чиято ярост срещу други народи не може да бъде възпламенена за целите на войната. Ако това ви се струва прекалено, помислете, че християнството развива „учението за справедливата война“, според което очистителната ярост не може да бъде достатъчно основание за война.

На фона на историята на езичеството християнството е революционно, а не еволюционно явление. Еволюцията на езичеството, ако се беше случила, щеше да доведе до появата на нови форми на очистителна ярост към другите народи. Ала християнството възвестява, че какъвто и „еволюционен напредък“ да постигне езичеството, то никога не може да реши напълно проблема с греха на човека. Християнството е революционно, защото възвестява, че за да заличим своя грях, трябва да насочим своята очистителната ярост в друга посока, а не срещу други народи. И това „друго“ е божествено, а не смъртно. Човек може да се очисти само чрез Христос, агнеца Божи, „Който взима върху Си греха на света“ (Иоан. 1:29).

Ако християнството отстъпва, тогава е възможно да станем свидетели на завръщането към езическото разбиране, че народите са подходящият обект на очистителната ярост. Това е отрезвяваща истина, която защитниците на секуларизма отричат. Истинските алтернативи вероятно не са християнство или секуларизъм, а по-скоро откровение или езичество. Ако се завърнем към езичеството, един народ ще се стреми да изкупи греха чрез очистителна ярост към друг народ. С пълна сила ще се поднови войната между боговете на народите. Национализмът на „кръвта и почвата“, набиращ сила сред Алтернативната десница[1], свидетелства за възраждането на този езически възглед, който гледа презрително на обратното твърдение на християнството и това винаги ще си остане така. В езическия свят на кръвта, важен съм не аз, „личността“, а народът, на който аз съм само представител. В християнството важен е Адам, чийто грях нося и аз, и Христовата жертва, благодарение на която аз се явявам праведен пред Бог. Дистанцията между тези две разбирания е безкрайна и непреодолима.

Ако по някаква божествена воля един ден християнството победи напълно, за нас ще бъде немислимо да мислим себе си като членове на нации по кръв или да мислим справедливостта като кръвно възмездие. Всички ще бъдем „синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса” (Гал. 3:26; виж. Рим. 8:15, 9:26;), чиито чисто генетични маркери за национална принадлежност, търсени днес чрез сайтовете 23andMe и Ancestry.com, не ни казват нищо за това кои сме всъщност. В такъв свят няма да има нации и народи, ще има само личности, които знаят, че тяхното петно, техният грях е толкова дълбок, че само Христос може да го изцели. В такъв свят „расизмът“ ‒ вярата, че една група, един народ, може да постигне чистота посредством очистителната ярост към друга група, ще бъде немислим.

Либерализмът, днес атакуван от много места, е немислим без християнското разбиране за личността. Това позволява на либерализма без смущение да настоява, че гражданите, които живеят в общностните граници, признати и утвърждавани от държавата, са равни пред закона, че всеки глас е от значение, че предпочитанията на всеки от тях са важни. Християнството прави възможна либералната държава, а не националната общност. Това е въпросът пред Америка – дали тя може да бъде либерална държава, или ще се превърне в бойно поле между националните общности?

Смъртта на Джордж Флойд и последвалото насилие поставя въпроса за това в какъв свят живеем. Ако живеем в либерален свят, станал възможен благодарение на християнството, смъртта на Джордж Флойд е единична трагедия, която законът може и ще накаже. Джордж Флойд беше личност. Личност е и полицаят, който го уби. Личностите са защитени от закона; и тези личности, на които либералната власт е предоставила правомощията да налагат закона, носят отговорност да ползват предоставените им правомощия за защита на хората, а не за тяхна вреда. Затова смъртта на един цивилен човек от ръката на полицай винаги ще привлича вниманието. Същият първороден грях, направил възможна появата на личностите, е причина и внимателно да бъдат следени действията на полицията.

Ала какво би станало, ако всъщност не живеем в либералния свят, станал възможен благодарение на християнството? Ами ако под прикритието на либерализма и християнството Америка всъщност си остава езическа? Или какво следва, ако Америка винаги е била и си остава бяла нация? Така мислят мнозина от американската левица днес. Според тази позиция както черният мъж, Джордж Флойд, така и белият полицай, отговорен за неговата смърт, са представители на кръвни нации, а не самостойни личности. Убийството на единия от другия е представително за колективното убийство на единия народ от другия. Американският закон не може да донесе правосъдие, защото всяка нация по кръв има собствено правосъдие, от което не могат да се ползват представителите на по-малките нации по кръв. Американският закон е закон на белите. Следователно единствената възможност е уличното насилие ‒ независимо дали то е наричано протест, или хулиганство. За да бъде възстановена справедливостта, заради загиналите черни трябва да загинат и бели хора.

Този езически възглед без съмнение оказва влияние върху много анализи на Америка. Поразително е обаче, че този възглед е примесен с християнското твърдение, че всеки отделен човек, който е член на съгрешилия народ, трябва да чувства дълбока лична вина за случилото се. В един чисто езически свят това би било немислимо. Ако бъде принесена кръвна жертва, сметките са уредени. Има хора в Америка днес, които по този начин се опитват да си уредят сметките, но най-забележителната последица от смъртта на Джордж Флойд е смесицата между езическото счетоводство на кръвта и християнската вина, приела формата на расово разкаяние, в която белите се разкайват пред членовете на черната нация заради съучасието си в убийството само защото те принадлежат към бялата нация. Днес в Америка наблюдаваме тази смесица между езическа и християнска логика: личности, които според либералните принципи не са виновни за престъплението, признават своето съучастие в престъплението, извършено от техния представител, белия полицай.

Проблемът на Америка, а и не само на Америка, е, че тя се намира някъде между езичеството и християнството. Християнската надежда, че човекът трябва да се отнася към ближния си като към личност, е нарушена, на първо място, от узаконеното робство на една цяла раса. От това все още не сме се възстановили. Както казва Токвил в Демокрацията в Америка, „християнството обяви всички хора за равни и все пак тъкмо американските християни въведоха в своята страна робството“. Америка е страната, в която християнството победи, ала и в която християните предадоха това, което християнството възвестяваше.

Как да продължим? Напред или назад. Връщането към езичеството ще ни избави от неудобното християнско разбиране, че всички грешни пред Бог потомци на Адам са личности, които трябва да бъдат равни пред закона. Езическото отмъщение на кръвта, бихме заключили със задоволство, е изначалната истина в човека, затова нека дадем свобода на очистителната ярост, която се крие във всяко сърце. Ако бъде убит човек от едната раса, дължим е кръвен данък, и за да бъдат уредени сметките, нужно е да бъдат пожертвани хора, за да може по този начин да бъде удовлетворен идолът на кръвния произход, на „идентичността“.

Обратно, съществува и християнският път напред, който ще утвърди неповторимата персоналност на Джордж Флойд, както и престъплението, станало причина за неговата смърт, и закона, чрез който човек прави възможното, за да постигне справедливост в един наранен свят, който само Бог може да изцели.

Американците днес са разкъсани между тези две видимо противоречиви разбирания за това какво е справедливост: езическо кръвно изкупление между народите, което вижда в хората само представители на техните народи; или либерална справедливост, която в крайна сметка стъпва върху християнското разбиране за личността. Езичеството, нека припомним, е естественото състояние на човека, състояние, за което няма друг лек освен дарената противоотрова от Бог, Който навлиза в природния свят и показва, че справедливостта е нещо повече от очистителна ярост и просто уреждане на сметките. Един внимателен наблюдател ще забележи, че след смъртта на Джордж Флойд Америка е станала страна, която не може да направи избор между езическата справедливост и либералната справедливост и която се плъзга към едно опасно и нестабилно междинно състояние, което съдържа елементи и от двете. Логиката сочи, че или ще се завърнем към лишеното от чувство за вина езическо състояние, или ще се насочим напред към натоварения с вина и ориентиран към личността либерализъм. Вместо това сега сме в състояние на натоварено с вина езичество, другото име на което е политика на идентичност.

 

 

[1] „Алтернативната десница“ е термин, с който медиите в САЩ обозначават изразители на крайнодесни и националистически възгледи, които не са задължително свързани с основните политически партии. Възникнало като явление в интернет през първото десетилетие на XXI век, днес това мнение има своите медии и публични говорители. Б.пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org