BG | RU

РЕЛИГИОЗНАТА ИДЕНТИЧНОСТ И ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В САЩ ПРЕЗ 2020 Г.

2020-10-03 17:38:07, Франк Нюпорт

  

Анализът и разбирането на динамиката на президентските избори в САЩ често ни карат да разглеждаме американския електорат не като едно цяло, а като го разделяме на отделни сегменти. Най-често използваният начин за разделяне на избирателите е по тяхната партийна идентификация, но други променливи също имат важна роля за обяснението на политическото поведение и начина на гласуване на хората.

От особен интерес в настоящия изборен цикъл е религиозната идентичност на избирателите, фактор, който поне на мен ми се струва, че на тези избори ще играе по-голяма роля, отколкото на предишните. От една страна, това е така, защото Джо Байдън е едва четвъртият католик, номиниран за президент от една от двете големи партии, а от друга – защото за Доналд Тръмп привличането на гласовете на евангелистите остава водещ приоритет в неговата кампания. Избирателните щабове и на Байдън, и на Тръмп назначиха специални координатори, отговорни за религиозните общности.

Разделянето на американците според тяхната религиозна идентичност не е толкова ясно, колкото често изглежда. Религиозната идентичност е като руска матрьошка – отварянето на една води до откриването и на други различия. Големите религиозни групи могат да бъдат разделени на по-малки групи, а те на свой ред на още по-малки. Така например голямата категория на протестантите в САЩ може да бъде поделена на стотици различни деноминации, които на свой ред могат да бъдат поделени на по-малки подгрупи. Проблемът се усложнява, защото, когато говорим за въздействието на религиозната идентичност върху политиката, тази религиозна идентичност често трябва да бъде разгледана в контекста на две допълнителни променливи: расова/етническа принадлежност и интензитета на изживяването на религиозния живот.

Имайки предвид всичко това, на следващите страници ще очертая политически най-значимите религиозни групи в САЩ днес и накратко ще представя какво знаем за тяхното вероятно поведение на президентските избори.

Протестантите са най-голямата религиозна група в САЩ

Протестантите са най-голямата религиозна група в Америка и съставляват около 46 % от възрастните американци, макар и процентът на тази група да е значително по-нисък, отколкото в предишни десетилетия. (Групата на протестантите намалява основно заради нарастващата група от американци, които заявяват, че нямат религия ‒ групата на нерелигиозните, които ще разгледам по-долу.)

Като се вземат под внимание деноминационните различия, споменати по-горе, протестантите са твърде голяма и разнородна група, за да бъдат пълноценно анализирани за политически цели като едно цяло, затова според мен е полезно те да бъдат разделени на четири по-малки сегмента: бели протестанти – евангелисти, бели традиционни протестанти, черни протестанти и испаноговорещи протестанти.

Големината на групата на белите протестанти евангелисти в САЩ зависи от начина на дефиниране на евангелистите (различни изследователи и организации ползват различни дефиниции), но според мен тази група възлиза на 15–16%. По данни на „Галъп” за 2020 г. 15 % от американците се идентифицират като бели, протестанти, често посещаващи църкви (което е моята работна дефиниция за евангелски християни). Доклад на Агенция „Пю” от 2019 г. изчисли, че белите евангелисти съставляват 16 % от пълнолетното население на САЩ. (Екзитполовете след изборите през 2016 г. посочиха, че 26 % от всички избиратели са се определили като бели християни и са се идентифицирали като евангелисти или преродени християни, но тази група включва и католици, мормони и други, а не само протестанти.)

Независимо от точния си брой белите евангелистите представляват религиозната група в Америка, която най-силно подкрепя Тръмп. Екзитполовете от 2016 г. посочиха, че за Тръмп са гласували 80 % от белите евангелски християни, настоящите данни на „Галъп” показват, че 74 % от белите активно религиозни протестанти одобряват работата на Тръмп като президент (което е добър показател за тяхното намерение да подкрепят Тръмп на изборите), а неотдавнашен доклад на Агенция „Пю” посочи, че 82 % от белите евангелисти предпочитат Тръмп пред Байдън.

Белите традиционни протестанти също са дефинирани по различен начин от различни изследователи, но по същество това са бели протестанти, които се идентифицират с деноминации, които обичайно не са класифицирани като евангелски ‒ включително епископали, презвитериани, лутерани и други. С оглед на данните за протестантските деноминации, за политически цели категорията традиционни протестанти може да бъде заместена от определението бели протестанти, които са по-слабо религиозни. Така или иначе, тази група представлява около 12 до 18 % от населението и е склонна да подкрепи Тръмп. Според оценките на „Галъп” одобрението за Тръмп сред белите неевангелски протестанти е около 60 %, а Агенция „Пю” посочва, че 61 % от групата на традиционните бели протестанти според тяхното определение биха гласували за Тръмп.

Черните протестанти, които съставляват около 8 % от пълнолетното население на САЩ, са пълната политическа противоположност на белите евангелски протестанти. Данните на „Галъп” за 2020 г. показват, че неодобрението за работата на Тръмп (което е явен показател за вероятността да гласуват за Байдън) сред черните протестанти възлиза на 84 %, а 88 % от черните протестанти отговарят, че ще гласуват за Байдън в изследванията на Агенция „Пю”. (Данните от екзитполовете от 2016 г. показаха, че 89 % от всички черни избиратели са предпочели Хилари Клинтън пред Тръмп.)

Въпреки обещанието на Тръмп преди четири години, че 95 % от чернокожите избиратели ще подкрепят неговата кандидатура през 2020 г., до момента няма никакви признаци, че Байдън няма да получи същото огромно мнозинство сред черните американци, подкрепили кандидата на демократите в предишните избори. Камала Харис, номинирана за кандидат за вицепрезидент на демократите, се определя като баптистка и е възможно нейната религиозната идентификация с черните протестанти да бъде допълнителна причина за повишаване на избирателната подкрепа на черните избиратели през ноември.

Около 24 % от испаноговорещите американци са протестанти, което представлява около 4 % от възрастното население на САЩ въз основа на оценките на „Галъп” през 2020 г. Испаноговорещите протестанти представляват колебаеща се група от избиратели, като те се разделят приблизително поравно в своята оценка за работата на Тръмп.

Спадаща подкрепа за Републиканската партия сред „Светиите от последния ден”

Американците, които се определят като част от Църквата на светиите от последния ден, или мормоните, представляват около 1 % до 2 % от населението и в своята политическа ориентация като цяло подкрепят републиканците. Но макар традиционно да са в лагера на Републиканската партия, подкрепата сред мормоните за Тръмп далеч не е толкова висока, колкото сред евангелските християни. Подкрепата за Тръмп сред мормоните е 60 % според данните на „Галъп” през тази година, а няколко проучвания след изборите през 2016 г. посочиха, че Тръмп е получил около 60 % от гласовете на мормоните. Но това е по-нисък дял от вота на мормоните за кандидатите на Републиканската партия на предишни избори (включително, разбира се, и за кандидата на Републиканската партия през 2012 г. Мит Ромни, който е мормон).

Католиците са твърде разнородни, за да бъдат приемани за монолитна политическа цел

Втората по големина религиозна група в САЩ са католиците, които съставляват около 22 % от цялото пълнолетно население в САЩ и около 23 % от гласовете, подадени на президентските избори през 2016 г. Както съм посочил в друг текст, тази група привлича особено вниманието тази година заради католическата вяра на Байдън. (Единствените други кандидати за президент в историята на САЩ от основните партии, които са били католици, са Ал Смит през 1928 г., Джон Ф. Кенеди през 1960 г. и Джон Кери през 2004 г.)

Католиците са твърде голяма общност, за да бъдат разглеждани като монолитна група, и затова ми се струва, че има смисъл да ги разделим на три основни сегмента ‒ активни бели католици, които са около 5 % от населението; традиционни бели католици (които продължават да се идентифицират с вярата, но не посещават редовно службите) – 8 % от населението, и испаноговорещите американски католици, около 7 %.

Активните бели католици са несъразмерно ориентирани в подкрепа на Тръмп, като данните на „Галъп” показват, че той се ползва с одобрението на около 62 % от тях. Тази голяма подкрепа за Тръмп най-вероятно отразява общата тенденция активно религиозните американци да се идентифицират като републиканци, а и да отразява мнението сред активните католици против абортите, което съответства на позицията на Тръмп по този въпрос. Позицията на Байдън в подкрепа на абортите може да увреди популярността му сред тази група.

Традиционните бели католици ‒ онези, които се идентифицират като католици, но не са активни – одобряват Тръмп малко над нивото от 50 %, което е повече в сравнение със средното за страната, но е далеч под одобрението за Тръмп сред активните бели католици. Това предполага, че Байдън има възможност да бъде подкрепен от по-малко активните католици, особено като се има предвид, че те е по-малко вероятно да се противопоставят на абортите и е по-малко вероятно да настояват, че въпросът за абортите е от голяма важност при избора им за кого да гласуват.

Мнението на испаноговорещите католици за Тръмп е повече негативно, отколкото позитивно: неодобрението им за Тръмп през тази година е 61 %, което предполага, че те биха могли да бъдат ключова политическа цел за Байдън, особено в определени колебаещи се щати.

Американците без формална религиозна идентичност – групата на „нерелигиозните“

Нерелигиозните ‒ американците без официална религиозна идентичност – днес съставляват най-малко една пета от пълнолетното население на САЩ въз основа на данни на „Галъп” и други оценки. Като цяло те са част от по-младото население и не се интересуват не само от религията, но (характерно за младите като цяло) са и по-малко заинтересовани въобще да гласуват. Екзитполовете от изборите през 2016 г. показват, че 15 % от избирателите тогава са се определили като нерелигиозни, което е по-ниско от процента им сред цялото население по това време.

Когато нерелигиозните гласуват, в голямото си мнозинство те подкрепят кандидата на демократите. Екзитполовете през 2016 г. показаха, че 67 % от хората без религиозна идентичност са предпочели Клинтън пред Тръмп. По последните данни на Агенция „Пю” 72 % от религиозно необвързаните твърдят, че ще гласуват за Байдън, а неодобрението на Тръмп сред тях по данните на „Галъп” през тази година е 69 %, което подкрепя твърдението, че Байдън може да очаква да получи значителното мнозинство сред тази група, стига те да отидат да гласуват.

Нехристиянски религиозни групи

Американците, които идентифицират своята религия като юдаизъм, съставляват около 2 % от пълнолетното население на САЩ. Приблизително седем от 10 евреи през 2016 г са предпочели Клинтън пред Тръмп. Днешното неодобрение на Тръмп сред американските евреи по данни на „Галъп” е приблизително 70 % (въз основа на сравнително малкия брой евреи, интервюирани досега от „Галъп” през 2020 г.), което показва, че няма признаци за значителна промяна в начина на гласуване на евреите в подкрепа на демократите.

Между 2 и 4 % от американците се идентифицират с нехриситиянски религии, различни от юдаима, сред които мюсюлмани, хиндуисти, будисти и други. Хората от тази група се отличават с ниски нива на одобрение за Тръмп, което предполага, че биха подкрепили Байдън. Въпреки че Харис се определя като баптистка, майка й е била практикуваща хиндуистка, което повишава възможността номинацията на Харис да увеличи интереса към демократите сред хиндуистите през тази година.

Обобщение

Най-активни в подкрепата за Тръмп са белите американци, които се идентифицират като евангелски протестанти или като мормони, активните католици или традиционните католици, както и тези, които се идентифицират с други християнски деноминации, като белите евангелисти се открояват като най-лоялната на Тръмп религиозна група. Ключов въпрос ще бъде доколко Байдън ще успее да се възползва от своята католическа вяра, за да привлече по-малко активните католици, наред с възможността вярата му да открие път за подкрепа сред по-малко активните бели протестанти. Тръмп също има предимство сред белите традиционни протестанти, макар че те със сигурност ще бъдат по-открити за кампанията на Байдън, отколкото другите по-активни евангелски бели протестанти.

Четири са религиозните групи, които, изглежда, са в лагера на Байдън: черните протестанти, нерелигиозните, принадлежащите към нехристиянските вероизповедания, и испаноговорещите католици. Основното предизвикателство за Байдън сред тези групи е дали ще успее да увеличи активността им на изборите, особено на младите хора от групата на нерелигиозните, които са по-слабо ангажирани не само с религията, но и с политиката. А номинацията на Харис за вицепрезидент на Байдън може да помогне за увеличаване на избирателната активност сред черните протестанти.

Сравнително малката група от испаноговорещи протестанти представлява единственият религиозен сегмент, който изглежда свободен на тази избори, като към момента одобрението и неодобрението за Тръмп сред тях се разделя почти поравно.

 

Франк Нюпорт (род. 1948 г.) е доктор по социология, старши изследовател в Агенция „Галъп” и главен редактор на изданието на Агенцията. Автор е на книгите Гласуването има значение: Защо лидерите трябва да се вслушват в мъдростта на хората (2004 г.) и Бог е жив и е много добре. Бъдещето на религията в Америка (2012 г.). Настоящият текст е публикуван на 14 август 2020 г. на сайта на Агенция „Галъп” (gallup.com).




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org