BG | RU

МЕДИЕН ОБЗОР: 2017, АПРИЛ- ЮНИ

2017-09-18 13:58:45, Мартин Осиковски

  

Политическите вярвания на евангелистите в САЩ, борбата на Кентърбърийския архиепископ срещу антисемитизма, Фейсбук и Църквата - това са темите, ко­ито включваме в настоящия медиен обзор на Християнство и култура.

* * * * *

Политическите вярвания на евангелистите

Десет минути преди началото на неделната служба в храма „Фрий Чапъл” в Гейн- свил, Джорджия, микробуси докарват вярващите от северния и южния паркинг към храмовата зала, която събира три хиляди души.[1] Новодошлите се посрещат с кафе и понички във фоайето. Отвътре залата е оборудвана със светлинна и озвучителна система, подходящи за концерт на софт-рок група; през по-голя- мата част от службата звучи християнски поп. През последното десетилетие тази петдесятна общност значително се разраства благодарение на пастор Франклин: сега тя разполага с няколко кампуса в района и набира средства от даренията на редовните участници в службите. Допълнителна особеност е, че пасторът е и член на настоящия „евангелски съветнически борд” към Белия дом. 

По социологически данни от 2011 г. белите евангелисти в САЩ са групата, която в най-висока степен смята, че личният морал е изключително важен по отношение на президента. След изборите от 2016 г. обаче нещата се преобръ­щат: като цяло, днес белите евангелисти в най-малка степен споделят това виждане. Логично според данни на изследователския център „Пю” нивото на одобрение на настоящия президент на САЩ в рамките на тази група е изключи­телно високо - около 80% (като нивата на неодобрение сред по-младите от тях са относително по-високи). 

Но как евангелистите обясняват подкрепата си за някого, който има три брака зад гърба си и чиито биографи досега не са го представяли като човек, който се вълнува особено от въпроса за личното си спасение? Ед Хенри, сенатор от Алабама, смята, че „той просто не се преструва на такъв, какъвто не е”. Съ­щевременно сенатор Хенри е един от няколкото политици от Алабама, които в продължение на месеци критикуват щатския губернатор (сам виден баптист) за прикриване на извънбрачна връзка; Хенри не вижда конфликт между това обстоятелство и подкрепата си за президента. Според други евангелисти пък назначението на Нийл Горсък във Върховния съд е доказателство за това, че атаката срещу тях в рамките на съдебната власт като цяло вече е в миналото. 

Когато пастор Франклин започва да разказва за посещението си в Белия дом, залата във „Фрий Чапъл” се изпълва с аплодисменти. „Много се радвам, че в Белия дом се казва Господнята молитва”, казва пасторът на енориашите си. Проповедта му не съдържа почти никакви политически препратки; вместо това той обръща внимание на нещата, които могат да се постигнат, когато човек изостави съмнението в личните си способности. Към края той все пак се за­връща отново към президента с думите: „Предричам, че Бог ще отвори широки порти за неговия народ през 2017 г.”.

* * * * *

Църквата „Фейсбук” никога няма да се случи

Човек лесно може да разбере защо Марк Зукърбърг, изглежда, придобива божест­вен комплекс.[2] Към момента неговата социална мрежа разполага с около два ми­лиарда потребители на месец, която я превръща в общност, по-голяма от всяко вероизповедно разклонение на християнството. В този смисъл вероятно може и да се разбере защо Зукърбърг вижда мрежата си като възможна алтернатива на Църквата.

Не става въпрос за измислена възможност: в една реч от края на миналия юни самият Зукърбърг казва, че Фейсбук би могъл да запълни „празнината” в човеш­ките животи, оставена от „отдръпването” на Църквата; пояснява, че „мнозина вече имат нужда да намерят подкрепа и усещане за цел другаде”. 

Напълно нелепо е да се води сериозен спор с това виждане за „божеството на XXI в.”, но все пак: Църквата предлага живот, който е диаметрално противо­положен на културата, която Фейсбук насърчава и от която се храни. На първо място, църквите са разхвърляни - те не са организирани от никакви алгоритми и не предлагат индивидуална кройка, която да пасва на всеки отделен потре­бител. Напротив, все същите богослужения и песнопения за всички от всички краища на света, от които никой не е в състояние да отстрани парченцата, които не му допадат. Седмица след седмица верните се сблъскват с неудобни библейски пасажи, неразгадаеми тайни, истини, които ги карат да се чувстват неудобно. За разлика от Фейсбук, Църквата ни казва, че ние не сме в центъра на света.

Вместо да ни насърчава непрекъснато да показваме най-доброто от себе си, Църквата ни кара да се гледаме в цялост, даже да се вторачваме в онези неща, за които с радост бихме се престорили, че не съществуват. Фейсбук, напротив, ни предлага едно ограничено, бедняшко, стеснено виждане за самите себе си - онова, което смятаме, че приятелите ни имат за нас, подсилено от виртуални­те им реакции и споделяния. А Църквата в най-добрия случай ни свързва с хора, които иначе никога не бихме смятали за приятели. Разбира се, съществуват групички и компании; но всички заедно стоим на една трапеза, пием от една чаша, пеем същите песни и казваме същите молитви. Господнята молитва, в крайна сметка, е в множествено число. Това е разрушаване на прегради, усещане за взаимна отговорност и зависимост, тържество на слабостта - недезинфекцирано и свръхздравословно преживяване на човечеството.

Изобщо една добра Църква е много повече от социална мрежа: тя е място за опит с отвъдното, за тишина, пространство, почитание, мир, богатство и дъл­бочина. Независимо колко наедро вижда нещата Марк Зукърбърг, неговото виж­дане никога няма да може да си съперничи с всичко това.

* * * * *

Архиепископ Уелби за антисемитизма

Кентърбърийският архиепископ Джъстин Уелби призовава за изграждане на мостове към еврейската общност, за да бъде предотвратен нов възход на антисемитизма[3]. На слово, произнесено в мемориала „Яд Вашем” в Йерусалим, Уелби отбелязва, че „в рамките на европейската култура корените на расизма като цяло могат да се открият в антисемитизма. Това ни връща повече от хилядоле­тие назад в историята на европейското християнство. В границите на нашата традиция са натрупани векове след векове на омрази, в които един народ бива мразен по-особено, по-жестоко и по-непреклонно и систематично от всеки друг народ. Евреите успяват да напреднат в науката, изкуствата, музиката, да ос­новат икономики - човек би казал, че би трябвало да се разбираме отлично. Но сега, с модерния възход на антисемитизма, ние отново трябва да се посветим на изграждане на мостове и приятелства, на разбиране, толерантност, един­ство и мир”. 

Това е първото посещение на водача на англиканската общност в Светите земи. Главният равин на еврейската британска общност Ефраим Мирвис, който придружава Уелби, отбелязва: „Много бих искал да изпратя едно послание назад в историческите анали - към Клифърд Тауър в Йорк, където 150 евреи са убити през 1190 г., към средновековните общности, пострадали от гонения, към всички, чийто живот е пострадал от походите на кръстоносците; да им кажа, че днес един равин и един архиепископ на Кентърбъри се молят заедно, като приятели, в свещения град Йерусалим”.

* * * * *

Защо европейските мюсюлмани не са единни?

В европейския ислям нищо не върви по план.[4] Според мечтания сценарий на воде­щите политици в Европа мнозинството от местните мюсюлмани би трябвало да осъди тероризма колективно и гръмко. В резултат би възникнал нов консенсус, насочен към борба с неговите най-нови и ужасни форми, познати от Ница, Брюксел, Берлин, Манчестър и Лондон.

Реалността обаче е различна. На планираното за 17 юни в Кьолн шествие под надслов „Не в нашето име!” например се появяват около три хиляди души - вместо очакваните над десет хиляди. Вероятната причина: най-голямата ор­ганизация, представляваща мюсюлманите в Германия - Турско-ислямският съюз за религиозни дела - заявява, че протестът не бива да се ограничава само до представителите на една религия, защото  това би затвърдило стигмата върху самата религия. За съжаление подобна дистанция между мюсюлманските пред­ставителства и официалната местна политика може да се наблюдава също и във Франция и Великобритания. Междувременно в по-малки европейски държави (Холандия, Белгия) зараждането и възходът на единна и отговорна политика в мюсюлманските среди се възпрепятстват от чисто социологически фактори: мюсюлманите там произхождат предимно от бедните райони на страни като Турция и Мароко и просто не са в състояние активно да се включат в полити­ческия живот на местно ниво.

В крайна сметка навсякъде става въпрос за един и същ проблем: като цяло, сцената на исляма е голяма, разнообразна и свадлива; характеризира се с бо­гословски, идеологически, етнически и личностни съперничества. Поради тази причина е малко вероятно в скоро време ислямските водачи да поведат битка срещу тероризма по начина, по който политиците биха искали това да се случи. Разбира се, това не означава, че нещата са безнадеждни. Огромното мнозин­ство мюсюлмани, живеещи в Европа, имат осъдително отношение към терори­зма и действително понасят тежки преки и косвени страдания при извършване­то на всеки терористичен акт. Но за да постигне някакъв политически ефект, намесата в една толкова разнородна среда изисква тежка работа - в това число много говорене, но и много слушане.

 

[1] „The political beliefs of evangelical Christians”, www.economist.com (01.07.2017). 

[2] “Mark Zukerberg, the Church of Facebook can never be. Here is why”, www.theguardian.com (29.06.2017).

[3] „Justin Welby: Christians must unite with Jews to halt rise of antisemitism”, www.theguardian.com (03.05.2017). 

[4] „Why Europe’s Muslims do not chant in unison, as its politicians would like”, www.economist.com (18.06.2017).



Галерия на броя


Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org