BG | RU

ПРАВОСЛАВНАТА ИДИЛ (ВСЕ ОЩЕ НЕЗАБРАНЕНА В РУСИЯ)

2017-11-21 14:49:03, Александър Солдатов

  

Със започването на новия политически сезон в Русия страстите около филма „Матилда“ на режисьора Алексей Учител се разгорещиха до краен предел. От църковно-обществения дневен ред те успяха да изтласкат всички останали сюжети, включително осмислянето на уроците от 100-годишнината на революцията.

И ако по-рано тези страсти кипяха само на хартия (и в интернет), то от края на август те буквално пламнаха – в прекия смисъл на думата. Първо беше неуспешният опит за подпалване на студиото РОК на Учител в Петербург, последва сравнително „успешното“ подпалване на кинозала в Екатерининбург и накрая – подпалването на автомобили пред московския офис на адвоката на Учител. Всеки път отговорността за тези престъпления поемаха противниците на „Матилда“.

За неизбежното „огнено пречистване“ на руската земя от „Матилдината сквернота“ предупреждаваха активистите на полуанонимната „Християнска държава Света Рус“ (наименованието явно е заимствано от „Ислямска държава на Ирак и Леванта“, забранена в Русия терористична организация). Но правоохранителната система, толкова чувствителна към всеки намек за екстремизъм в социалните мрежи, не „забелязваше“ толкова явните призиви към насилие и предупреждения за подготвяни престъпления.

Подобно демонстративно бездействие ни принуждава да направим неприятен извод: свидетели сме на политтехнология, насочена да „неутрализира рисковете от 17-а година“, която се осъществява с метода на „управлявания хаос“.

Ролята на „лице на кампанията“ е поверена на Наталия Поклонская, която Кремъл с „болшевишки темпове“ направи първо прокурор на Крим, а по-късно – федерален политик. Непосредствено преди преместването си в Москва Поклонская започна да демонстрира някаква хиперболизирана любов към царя мъченик Николай II.

„Непрецизните“ методи на работа вече сблъскаха депутатката с Московската патриаршия: първият път, когато тя провъзгласи „мироточенето“ от бюста на царя пред сградата на прокуратурата в Симферопол, а втория път – когато заяви за отлъчването от причастие на началника на администрацията на президента на Руската федерация, председателя на Държавната дума и други чиновници, присъствали на закрита прожекция на „Матилда“ в началото на юни. Според Патриаршията не е имало нито „мироточене“, нито пък отлъчване.

Поклонская обича да подчертава връзката си със своя старец изповедник – един от лидерите на „царебожническото“ движение в РПЦ, схиархимандрит Сергий (Романов) от Средноуралския манастир на Екатерининбургска епархия.

Попаднала в тази среда, неофитът Поклонская, слабо запозната с православното вероучение, доверчиво възприема основните догмати на „царебожието“, отличаващи го от традиционното православие: учението за това, че Николай II е „Христос Господен“, изкупил греховете на руския народ, поради което пък притежава особена природа, чиста от греха, а Русия е Царството Божие на земята, „удържащо“ целия свят от приемането на антихриста и погибел. Докато за повечето руснаци традиционното православие се асоциира с патриарх Кирил и йерархия, потънала в разкош, във всичко подкрепяща властта, именно „царебожието“ се оказва здравата и патриотична „народна“ вяра, противостояща на лицемерния църковен официоз.

Разбира се, духът на агресия и ксенофобия винаги е намирал място в руското православие, редом до духа на любовта и милосърдието.

Протодякон Андрей Кураев, главният богослов в немилост на РПЦ, смята, че именно патриарх Кирил е заложил на духа на агресията през 2012 г.

Именно патриархът организира масова кампания „в защита на патриарха“ срещу Pussy Riot, като настояваше за най-сурово наказание на „кощунниците“, за въвеждане на наказателна отговорност за „оскърбяване на чувствата на вярващите“, настройваше своето паство да издирват подобни „оскърбления“ и да преследват виновните при всеки удобен случай.

Мнозина „православни активисти“ превърнаха своите „оскърбени чувства“ в бизнес. Появиха се бойни православни братства от типа на „Сорок сороков“ (СС), възпяващи култа към силата и готови да „бият за Божия слава“ всеки „враг на православието“.

Случи се трансформация на официалното православие, превърнало се в част от новата руска идеология – от евангелска религия на любовта и покаянието в „духовна спойка“ [1], нагнетяваща в обществото агресия и оправдаваща репресиите срещу инакомислещите. „Царебожието“ винаги е било по-радикално, отколкото официалната църковна идеология, и според радикализацията на последната се променя и „царебожието“. Колкото по-невъзможни благословения дава един или друг старец, толкова по-високо се котира той сред „православната общественост“.

По улиците на Сергиев Посад, пред стените на лаврата, чийто основател призоваваше да „преодоляваме ненавистната вражда на този свят“, маршируват казаци, изпъващи дясната си ръка в нацистки поздрав.

Сред тях вървят и старци, например Корнилий (Радченко). Признати центрове на „царебожието“ са Дивеево и Боголюбският манастир край Владимир.

Никой не се и крие и властта лесно би могла да ограничи „царебожието“ под лозунга за „борба с екстремизма“. Подобен подход тя успешно приложи по отношение на мюсюлманите. Безкомпромисно преследвайки „ислямския фундаментализъм“, Кремъл по всякакъв начин подкрепя „традиционния ислям“, чиито представители дори помагат на органите в преследването на своите братя салафити. Защо да не може да се заяви за подобна несъвместимост на „православния радикализъм“ и „традиционното православие“?

Отговорът според нас се крие във факта, че властта има полза от „православните радикали“: тяхната „ревност не по ум“ и скандалните им акции най-добре отклоняват вниманието на обществото от сериозните въпроси за актуалността на революционния опит от 1917 година към бутафорните – за връзката на Николай II с Матилда Кшесинска.

Аргумент в тази посока е и мълчанието на патриарха, който не може да съчувства на „царебожниците“, енергично клатещи трона му, но и не смее да ги осъди, знаейки за високото покровителство, което имат.

Методът на „управлявания хаос“ е изключително опасен. При най-малкото отслабване на властовия контрол хаосът изригва и помита своите творци – такава е природата му. Идващата 2018 г., която ще мине под знака на 100-годишнината от „ритуалното убийство“ на царското семейство, заплашва да се превърне в апогей на „царебожието“ като нова руска „народна вяра“.

Поддръжниците на Алексей Учител, очевидно не така добре организирани, както опонентите си, демонстрират признаци на слабост. Отмениха премиерата на филма „Матилда“ в Москва, има намерение той изобщо да не бъде показван в Свердловска област… Филмът, разбира се, ще излезе на екран. Говори се, че за това настоява самият Путин, многократно изказвал се негативно за Николай II. Но вероятно „царебожниците“ ще имат още не един повод да демонстрират своята нарастваща сила.

Можем да бъдем сигурни, че това движение няма да намали активността си и след като се изчерпи епизодът с „Матилда“. Сянката на „православния халифат“ е надвиснала над Русия…

 

Превод от руски: Димитър Спасов

 

[1] Термин, употребяван от патриарх Кирил (Гундяев). Б.пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org