BG | RU

ПАПИТЕ И ЕДИНСТВОТО НА ЛАТИНСКИЯ СВЯТ

2017-11-21 14:53:01, Фолкер Хазенауер, Katholische Nachrichten-Agentur

  

Най-мащабната до днес изложба, посветена на папството, може да се види до края на ноември 2017 г. в германския град Манхайм. Хиляда и петстотин години история са представени богато на площ от 2500 кв.м чрез над 330 експонати, някои от тях досега никога не са напускали Рим. Поводът е 500-годишнината на Реформацията. Според организаторите историята на Реформацията не може да се разбере без знание за хилядолетната обща история преди нея. Изложбата е организирана в сътрудничество с Ватикана, с участието на още 80 институции, предоставили обекти. При подготовката й работят заедно историци, теолози и изкуствоведи. Проектът е подкрепен от Евангелската и от Католическата църква в Германия.

През последните години сред историците се забелязва жив интерес към миналото на папството, към неговия духовен и светски авторитет, оказал безспорна роля в съграждането на западния свят. Хронологическият разказ в изложбата проследява подема на папството през Античността, разцвета му през Късното средновековие, кризата около папското седалище в Авиньон, новото укрепване през Ренесанса и след това – Реформацията като цезура и завършек. В никой случай обаче ролята на папската институция не бива да се разбира само в консервативен план, твърдят създателите на проекта, напомняйки за прогресивната роля, която папите изиграват в областта на правото, на науката и изкуствата. Този твърде критичен в някои моменти поглед към историята на папството не е посрещнат еднозначно в църковните среди в Германия. Въпреки това първоначалният замисъл е осъществен и всички предвидени експонати са осигурени. От Ватикана са предоставени общо 35 обекта, което е забележително, ако имаме предвид, че Ватиканската библиотека обикновено заема само три обекта на изложба, а в изключителни случаи – десет.

Статуята на папа Бонифаций XVIII, глава на Римокатолическата църква от 1297 до 1303 г., е лайтмотив на изложбата. Той е изобразен с ключ – като притежател на пълната власт. С булата от 1302 г. Unam Sanktum Бонифаций обявява пълното върховенство на папата на земята.

Дълъг е списъкът на забележителностите. Може да се види фрагмент от папирус от V век – най-стария, достигнал до нас препис на Символа на вярата, съставен на Никейския събор (325 г.). Саксонското огледало (Sachsenspiegel) е най-старият средновековен правен сборник, който дава сведения, не на последно място, и за напреженията в отношенията между папата и императора. Изложбата започва от първия етаж на музейния комплекс „Райс-Енгелхорн” с реконструкция на гроба на апостол Петър в оригинални размери. На гроба през 320 г. император Константин издига храм, а днес там се намира базиликата „Св. Петър“, сърцето на Католическата църква и на папството. И още: първото изображение на скромния гроб на апостол Петър като сребърен релеф върху реликварий от абаносово дърво и слонова кост, открит в Хърватия и датиран ок. 450 г.; най-старият фрагмент от Вулгата, латинския превод на Библията; Chronicon pontificum et imperatorum – историята на папите и императорите до папа Николай III.

С много от папите изложбата запознава отблизо: с Марцелин, избран за епископ на Рим през 296 г., който пръв получава определението папа; с Либерий, чийто образ върху стенопис в Рим е най-старото изображение на папа; с папа Силвестър, за когото напомня една драгоценна лампа от VI век; с могъщия Инокентий III, когото представя една мозайка от старата базилика „Св. Петър“, съборена през XVI век. Папа Григорий I (590–604 г.) е известен с безукорния си в морално отношение живот, той разширява влиянието на Църквата на запад и север. От папа Лъв IX, „германския папа“ (1049–1054), започва промяната в историята на папството и налагането на властта на папата спрямо императора.

През Ренесанса главите на Римокатолическата църква подкрепят изкуствата и хуманизма. Пий II (1459–1464) се смята за интелектуалец сред папите; Александър VI (1492–1503) съгражда наново Рим и поделя Новия свят между Испания и Португалия; Юлий II (1503–1513) излиза на бойното поле като пълководец и създава Швейцарската гвардия за своя лична охрана, той дава тласък на изграждането на базиликата „Св. Петър“. Портретът на Тициан от „Уфици” го изобразява като изтощен старец, вглъбен в себе си.

Развитието на папството не може да бъде разбрано извън историческото развитие на Римската империя и възхода на града Рим, обитаван до средата на XIV век само от няколко хиляди души. Три филма реконструират в триизмерни образи основни римски архитектурни забележителности, както са изглеждали през вековете.

Експозицията в Манхайм завършва с един портрет (1951 г.) – дело на Франсис Бейкън. Папата крещи, намира се в клетка – още един тласък за по-нататъшни размисли върху историята на папството и Западния свят.

За изложбата е създаден много богат сайт – http://www.paepste2017.de. След Германия тя ще бъде показана във Ватикана.

 

                                                                                                                                                               Людмила Димова

 

„Искаме да представим общата история на католици и протестанти“

Разговор на Фолкер Хазенауер с проф. Щефан Вайнфуртер

Проф. Щефан Вайнфуртер е сред водещите германски историци на Средновековието. Той преподава в Университета в Хайделберг и е един от създателите на концепцията за изложбата. „Искаме да представим как една малка религиозна общност се превръща в световна институция и колко тясно са свързани историята на Европа и историята на папството“ – така той обяснява мотивите за създаването на изложбата.

Папите вместо Лутер! Професор Вайнфуртер, не търсите ли съзнателно контрапункт в годината на Реформацията – 2017, отбелязвана с многобройни събития?

Нашата изложба в никой случай не бива да се смята за контрапроект на изложбите за юбилея на Реформацията! Не става дума и за това да противопоставим на църквите на Реформацията един гланциран портрет на Католическата църква. По-скоро искаме да покажем, че католическата и евангелската конфесии имат обща основа и тя е просъществувала 1500 години. Този, който разгледа нашата изложба, ще осъзнае, че историческите сходства между християнските конфесии са много по-големи, отколкото това, което ги разделя.

Изложбата проследява историята на папството от началото до XVI век. Кои са централните линии на развитие? Как се променя ролята на папата – от могъщ владетел до йерарх, обруган от Лутер като аморален?  

На първо място, искаме да покажем, че папството възниква директно от основните идеи на християнството. Тъй като папите биват разбирани като довереници на Христовото благовестие, основните елементи на християнството са и основни елементи на папството. Иде реч за аспекти на мира, на единството, на любовта към ближния и на истината. В различните епохи обаче папите възприемат тези цели и задачи през различни акценти – винаги в полето на външнополитическите напрежения на своето време.

Изложбата на площ от над 2500 кв.м започва от началото…

Да, забележително е колко дълго време е нужно – чак до VIII век, докато папството изобщо бъде признато за авторитет в западния свят. Независимостта от Византийската източноримска империя е постигната едва с коронясването на Карл Велики през 800 г. и осигуряването на собствен западноримски император. Дотогава папата е зависим служител на източноримския император. Едва след това, в периода до XI век, папството израства до институция, която претендира и търси пълна и монополна интерпретационна власт върху морала и правото.

Не придобиват ли по това време папите и огромна политическа власт?

Да, до средата на XIV век папата решава кой да бъде крал и император на Свещената римска империя. Папският трибунал работи като един вид европейки съд. Няма друга институция освен папството, която да представлява толкова силно наднационално Европа. Големи части от Европа биват удържани от папския авторитет. Цели империи могат да възникват само защото са под закрилата на папата, например кралства като Полша и Унгария. Дори самата Англия е заплашена около 1200 г. от упадък, докато папата не взима под своя закрила английския крал Джон Безземни.

Защо обаче папството рязко изгубва значимостта си след 1300 г.?

Защото се сблъсква с една новосъздадена сила в Европа, с която вече не може да се конкурира. Започва възходът на националните монархии. И въпреки това през XV век папите от Ренесанса успяват отново да превърнат Рим в център на латинския свят. Нашата изложба показва и това време на разцвет за изкуството, архитектурата и науката. Един последен разцвет, който всъщност приключва внезапно и травматично през 1527 г. със Sacco di Roma, разграбването и унищожението на Рим от испанските и германските наемнически войски. От този удар папството всъщност никога не се възстановява.

По време на дългогодишната подготовка на изложбата сте в сътрудничество с учени от цял свят и с много музеи в Европа. Колко тясно е свързана изложбата с науката?

Много тясно. Имаме претенцията да сме направили критически анализ на състоянието на изследователската дейност до 2017 г. От няколко години изключително много млади учени в цяла Европа се занимават с историята на папството. Тъкмо защото папската институция може да се изследва с модерните транснационални глобални научни методи. Папството е универсално, никога не е било национално. Това е много привлекателно за младото поколение изследователи. От това извличат полза археологията и историческата наука – и директно посетителите на нашата изложба.

Кои са най-значимите експонати?

За мен гвоздеят е най-ранното изображение на гроба на апостол Петър: филигранно изработен реликварий от слонова кост от пети век, което за пръв път се показва на север от Алпите. Сензация са показаните папски одежди, например пълният орнат на папа Николай V от XV век. Могат да се открият също богато илюстрирани средновековни ръкописи и завладяващи портрети на папи – от Тициан до Франсис Бейкън.

Изложбата приключва до XVI век. Ала кой днес по-добре представя съвременната папска институция: папа Бенедикт XVI или папа Франциск?

За мен това, което прави Франциск, e най-подходящият начин да се представлява днес папската институция. Разбирането на Бенедикт XVI беше много по-традиционно, защото той се опитваше да обоснове наново примата на папата. При папа Франциск, напротив, на фокус еднозначно са любовта към ближния, социалната страна. И тъкмо това са най-силните елементи на християнството. По принцип днес ние преживяваме завръщане към неговите изначални ценности. И това от моя гледна точка е единственият възможен път за папството днес. Същевременно тук се таи и една огромна надежда за по-тесни икуменически действия.

Превод от немски: Людмила Димова




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org