BG | RU

Критичното мислене в Православната църква

година 2017 / брой 121, Разговор на монах Михаил (Хаджиантониу) с православни християни от Варна

  

Преди да дойда тук, минах през Кричимския манастир и получих две наставления от отец Антим. По време на разговора го попитах как вижда религиозните хора в България, поне онези, които се обръщат към него. Попитах го дали им говори открито и свободно, с отворено сърце, а също и дали другите сърца срещу него са отворени и приемат това, което им казва. Погледна ме така, сякаш не съм наред, и ми каза: „Идват някои хора от Варна и говорят по различен начин, те мислят по различен начин. Така открих и теб. Да, с тези хора си отварям сърцето”. Продължих да настоявам с въпроса: „А има ли някой около теб, който носи расо и е с близки идеи до твоите? С когото се чувстваш свободен да споделяш?”. Погледна ме отново така… Горчива е самотата и още по-горчива е духовната самота. Съществува утешението от Христос, но имаме нужда и от някои братя. Когато дойдох от Синай и трябваше да се смеся със света, помолих Христос да ми даде десет човека, с които да мога да общувам свободно, да мога да споделям своите идеи и да имат същия манталитет като моя. Тогава Христос не ми обърна внимание, усмихна ми се и ме игнорира. Защо? Защото желанието ми беше утопично, къде да намеря десет човека в Гърция? Когато опознах малко по-добре обществото, и по-скоро религиозното общество, намалих числото до три. Така че със същото оплакване е и о. Антим. Всеки път с него е интересно да си говорим, но накрая той обърна внимание на това, което ще говоря тук. Интересуваше се много от това как говорят и слушат хората във Варна. Накрая ми разказа за един добър епископ, който е бил на служба преди сегашния Пловдивски митрополит Николай (митр. Арсений –  бел. ред.) Видях неговата снимка, наистина имаше нещо добро и сладко в погледа му. Той го беше поставил в този манастир, давайки му наставление, което на свой ред и той предаде. Каза ми: „Първо, никога не говори, ако хората около теб са по-малко от 4–5. Налагам ти това послушание и второ, не говори строго. Говори приятелски и с любов. Ако спазиш тези наставления, ще бъда с теб. Ще видиш как сърцата ще бъдат докоснати и развълнувани, а самият ти ще имаш добри идеи“.


И така, нека пристъпим към тази чувствителна тема – за критичното мислене. Един писател написа в Гърция: „Ако искаш да разбереш дали група хора има силата да влияе на бъдещето, внимателно се постарай да разбереш как в нея използват критиката. Ако между тях съществува свободно изразена критика, те са жив организъм; ако поощряват критиката, имат достатъчно сила да повлияят на бъдещето”. Аз бях впечатлен колко дълбоко истинно беше написаното. С времето и от моя скромен опит напълно се съгласих с това заключение. Там, където не съществува критика, групата е болна или мъртва.


Сега ще ви разкажа две истории, ще се постарая да бъдат кратки, за да ви въведа в два отделни свята – на светската и духовната критика. Първата история е за една англичанка, която си построи вила срещу моята, от другата страна на Коринтския залив. Тя живееше там от единадесет години, имаше добри приятели, приятели артисти, образовани, професори и т.н. Беше много доволна от компанията си. Харесваха й също празниците на Православната църква. Беше кръстена и накрая се реши на тази стъпка – да стане монахиня. Превърна вилата си в малък исихастирий. Епископът лично обръщаше внимание на монахините. Тя беше прочела моите книги. Въпреки че сме близо по пряка линия, на нея й трябваха четири часа да обиколи залива, за да стигне до мен. А и предварително знаех какви ще бъдат последиците. 


Според начина на мислене на протестантите, когато се появи нов човек, те го приветстват много топло. Когато влязох на една сбирка в Англия, те ми дадоха също и подарък. Доста от хората наоколо се опитват да ти помогнат. Показват своето удовлетворение и радост от това, че си сред тях. Жената от тази история ми каза, че първия ден, в който влязла в Православната църква, вярващите я презрели. Съобщили й: „Ти не можеш никога да станеш истински православна, ако не си родена православна”. Тя се опита да си намери приятели, както преди си имаше приятели. Сега искаше да има религиозни приятели… „Не можех да очаквам толкова голяма разлика при хора от една и съща нация, а знаем как са отворени гърците и какво е гръцкото гостоприемство, таверни, смях и т.н. Сега останах в ъгъла на църквата, веднъж-дваж-три пъти, никой не ми каза „здравей и добро утро”. Това е първата история. Тя има също и заключителна част. Появи се митрополитът, който, както казах, лично се интересуваше от монахините. И й каза с известно напрежение: „Кога ще дойдеш да запиша вилата ти към мен?”. Тя отговори: „Нямам такива планове”. „Ааа, значи нямаш такива планове!” Влезе вътре в църквата, понеже тя беше направила църква във вилата си, и взе антиминса от олтара. Така там вече не можеше да се служи. Не можех да си го представя. Всеки път научавам нови и нови неща и моето въображение става все по-широко. След 40 години монашески живот все още се чувствам като студент, който тепърва започва да учи за православието. Това е една класическа история. Съществуваше още и фактът, че духовният й баща, който я беше довел в православието, когато разбра, че тя има проблеми с митрополита си, веднага изчезна и дори да го търсиш с Червения кръст, не можеш да го откриеш. Понеже тя беше англичанка, имаше нужда от благословия, за да дойде при мен. Духовният й баща тогава й каза: „Ще дойда с теб”. Те искаха някак да я контролират – какво ще каже, как ще се държи. Тези неща ще бъдат описани в следващата ми книга като пример какво представлява православният начин на мислене. (…)




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org