BG | RU

Причината за страха е загуба на идеалите

година 2017 / брой 121, Франциск, папа

  

Обръщение на папа Франциск към държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз по време на честването на 60-ата годишнина от подписването на Римския договор, Рим, 24 март 2017 г.


 


Уважаеми гости,


Благодаря за присъствието ви тази вечер, в навечерието на шестдесетата годишнина от подписването на Договорите за създаване на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия. Бих искал да споделя с всеки от вас обичта на Светия престол към вашите държави и към самата Европа, с чието бъдеще той, по Божието провидение, е неделимо свързан. Особено съм благодарен на почитаемия г-н Паоло Джентилони, председател на Министерския съвет на Република Италия, за изказаното от ваше име приветствие, както и за положените от Италия усилия за организацията на тази среща. Благодарен съм и на почитаемия г-н Антонио Таяни, председател на Европейския парламент, който даде израз на очакванията на народите от Съюза по повод на тази годишнина.


Завръщането в Рим шестдесет години по-късно не трябва да бъде повод само за възпоминание на минали събития, а израз на желанието това събитие да бъде отново преживяно, за да бъде оценено значението му за настоящето. Необходимо е да се върнем към предизвикателствата на онова време, за да можем да се обърнем към тези, с които се сблъскваме днес и утре. Чрез своите разкази, изпълнени с поуки, Библията ни предлага един основен исторически метод: не можем да разберем собственото си време без връзка с миналото, разглеждано не като сбор от далечни факти, а като животворящ сок, който вдъхва живот на настоящето. Без съзнание за това реалността губи своята цялост, историята губи своята логика, а човечеството губи усещането за смисъл в съществуването и за напредък към бъдещето.


25 март 1957 г. е ден, изпълнен с надежда и очакване, ентусиазъм и опасения. Само едно събитие от изключителна значимост и с големи исторически последици може да се превърне в уникална историческа дата. Споменът за този ден е свързан с днешните надежди и очаквания на хората на Европа, които призовават за разбиране на настоящето, за да може това пътуване да продължи с обновен ентусиазъм и увереност.


Това ясно се осъзнаваше от бащите основатели и от ръководителите, които чрез подписването на тези два договора вдъхнаха живот на политическата, икономическа, културна и преди всичко човешка реалност, известна днес като Европейски съюз. Както заяви тогава Пол-Анри Спаак, белгийският министър на външните работи, целта бе постигането на „материално благосъстояние на нашите народи, разгръщане на нашите икономики, на социален напредък и откриването на напълно нови индустриални и търговски перспективи, но преди всичко ... на определена концепция за живота, по мярата на братския и справедлив човек“.


След мрачните години и кръвопролитията на Втората световна война ръководителите от тази епоха вярваха във възможността за по-добро бъдеще. „На тях не им липсваше смелост, нито пък те действаха твърде бавно. Споменът за скорошните трагедии и провали, изглежда, им беше дал необходимия кураж да загърбят предишните кавги, да започнат да мислят и действат по напълно нов начин, за да постигнат най-голямото преобразяване ... на Европа“.


Бащите основатели ни припомнят, че Европа не е сбор от правила, които трябва да бъдат спазвани, или наръчник с протоколи и процедури, които да бъдат следвани. Това е начин на живот, начин за осмисляне на човека, който се основава на трансцендентното и неотменимо достойнство на човека, а това е нещо много повече от проста съвкупност от права, които трябва да бъдат защитавани, или желания, които да бъдат осъществени. В основата на идеята за Европа е поставена „природата и отговорността на човешката личност, облагородена от евангелското братство ... от желанието за истина и справедливост, подхранена от хилядолетен опит“. Рим, със своето призвание към универсалност, е символ точно на този опит и затова той беше избран за място на подписването на тези договори. Защото тук, както посочи холандският министър на външните работи Йозеф Лунс, „са били поставени политическите, юридически и социалните основи на нашата цивилизация“. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org