BG | RU

Християнски уроци за ерата на Тръмп

година 2017 / брой 121, Радостин Марчев

  

Християнската позиция срещу абортите като обществен проблем


Въпросът за абортите винаги е бил гореща тема за християните. Той често ги е карал да реагират бурно, гласовито и масово в публичното пространство, поставяйки ги по този начин под светлината на прожекторите. Това може да се види ясно от две скорошни събития – проектозакона, забраняващ напълно абортите в Полша, и решението на Доналд Тръмп от 23 януари 2017 г., орязващо държаното финансиране на международни организации, които рекламират или извършват аборти.


Принципното несъгласие с практиката на аборта, разбирана като форма на убийство, без съмнение е ясна, историческа християнска позиция. Същевременно смисленото изразяване на тази позиция в диалог с множеството други сложни въпроси, с които тя е свързана в съвременния свят, е нещо, което се среща доста рядко. Много по-често тя действа като разделител, който очертава демаркационни линии – християни срещу нехристияни, републиканци срещу демократи, консерватори срещу либерали, феминисти срещу защитници на традиционните семейни ценности, дори „за“ и „против“ Тръмп.


Настоящата статия си поставя за цел да покаже, че нещата всъщност са много по-сложни – както като теоретична аргументация, така и като практически действия. Макар да използва материал от историята на САЩ, тя не се стреми да бъде просто исторически информативна, а да открои редица тенденции и аналогии, валидни за нашата собствена страна и време, давайки ни възможност по този начин да мислим по-задълбочено и (надявам се) по-християнски. Последното може да бъде направено в поне четири различни насоки.


Първо, идейната, политическата и законодателната битка относно абортите исторически не е свързана с обичайните деления, с които ние днес сме свикнали да я мислим. В САЩ голяма част от ранните противници на абортите са демократи. Например през 60-те и 70-те години проектозаконът за почти пълна либерализация на абортите в Ню Йорк е подкрепян именно от либерални републиканци, докато повечето демократи застават срещу него. Чак до известния процес Wade v. Roe през 1973 г. (който постановява, че неродените деца не попадат под конституционната защита на човешкия живот) Демократическата партия е толкова разделена по въпроса, че за известно време изглежда напълно възможно в крайна сметка да заеме позиция срещу аборта. Едва след законодателното поражение на противниците на абортите тя малко по малко се придвижва в обратна посока.


Връзката на Републиканската партия с движението срещу абортите започва по-късно, особено от времето на управлението на Р. Рейгън. Дори и той обаче (а по-късно и Джералд Форд и Джордж Буш), при цялата си популярност, способности, искрени християнски убеждения и желание – а и обещания – не успява да промени решението на Wade v. Roe. Струва ми се, че това е показателно за малката според мен вероятност Тръмп да направи това – въпреки щедрите и оптимистични прогнози на хора като Уейн Грудъм. Християните трябва ясно да осъзнават, че спирането на държавното финансиране на аборти е нещо много по-различно от законодателна им забрана. Първото е нещо, което всяко републиканско правителство прави от известно време, докато второто в момента изобщо не е на дневен ред.


Подобно разделение се наблюдава дори сред християните. Докато католиците на теория се противопоставят не само срещу аборта, без значение на причината, но и срещу употребата на контрацептиви, на практика голяма част от хората мислят – и съответно гласуват – по различен начин. Около средата на ХХ век много от основните протестантски деноминации са доста либерални и голяма част от хората в тях са за либерализиране на абортите. Когато през 1970 г. в Мериленд се гласува закон за право на аборт чак до момента на раждането, Съветът на църквите в щата го подкрепя. Подобно е положението с либералните протестанти в Минесота, които лобират за законодателна реформа. Това обаче невинаги е така. В Аляска – втория щат след Хавай, който приема почти пълна либерализация на абортите – губернаторът методист налага вето. В Минесота семейство Мекленберг, които са либерални методисти и дори членове на Planned Parenthood, участват в основаването на местната организация срещу абортите (MCCL), която впоследствие има огромен успех, а Фред Мекленберг е неин първи президент. На практика въпреки своята цел и активна и успешна дейност MCCL е изцяло доминирана от млади либерални протестанти. 


Мнозина от ранните борци срещу абортите виждат себе си като либерали, борещи се за човешки права – в случая правото на живот на нероденото дете. За тях неродените деца са човешки същества, които трябва да се ползват с конституционна защита. Именно това е казусът, върху който се съсредоточава съдебният спор в процеса Wade v. Roe. Същите хора през 50-те години настояват подобни резолюции да бъдат включени в хартата на ООН за правата на човека. Макар това да не става (поне във вида, в който те настояват), все пак през 1959 г. ООН приема декларация за защита правата на детето, в която се казва, че „детето се нуждае от специална защита и грижа, включително подходяща законова защита преди, както и след своето раждане“. 


Въпреки логичното очакване, че жените ще са по-заинтересовани от възможностите да извършват аборт, се оказва, че това не е така. Проучванията през 60-те години показват, че жените са малко по-въздържани от мъжете относно правото да се прекрати бременността. През 70-те години жените съставляват по-голямата част от движението срещу абортите, като някои от тях заемат ръководни позиции. Разделение съществува дори и във феминисткото движение. Докато новата, втора вълна феминисти силно настояват за легализирането на абортите като изконно право на жените, по-старото течение във феминизма от края на ХІХ и началото на ХХ в., представяно от водачи като Мери Уинтър, Сидни Калахан, Пат Голц и семейство Мекленберг, твърди, че жените са физически и психологически различни от мъжете и те трябва да ценят и защитават това различие като дар, вместо да търсят някакво унифициране. Част от тази уникалност са именно техните репродуктивни способности да износват и раждат деца. Легализирането на абортите според тях облагодетелства мъжете, които отказват да поемат отговорност за децата, и по този начин се стига до още по-голямо угнетяване и „сексплоатация“ на жените. Така жените ще бъдат притискани още повече от мъже лекари и мъже приятели, докато психологическите и физическите последствия ще останат изцяло за тяхна сметка. За тези феминистки „ключът за равенството на жените не е сексуалното освобождение, а защита срещу сексуална експлоатация”. Тяхното движение Feminists for life се противопоставя на абортите, като в същото време защитава каузи за равноправие в област като права на работното място или равно заплащане на труда. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org