BG | RU

Свети апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България

година 2017 / брой 121, Венцислав Каравълчев

  

 


Въпреки определените успехи на българските учени, изследващи историческото ни минало, и независимо от немалкото публикации, които се стремят да запълнят големите бели полета в мозайката на българската история, неизследваните теми продължават да заемат огромен дял в нея. Дори проблематика, върху която има десетки статии и монографии, продължава да крие много неизвестни – това е специфика на историческото познание, което не може да направи пълна възстановка на миналото, но изследва единствено следите за събитията, останали в общата памет. В полето на църковната ни история празнотите в историческото изследване са още по-големи. Миналото на България в църковно отношение крие неподозирани дълбини и богатства, които трябва да бъдат разкривани и правени достояние на сънародниците ни, особено в тези трудни и оскъдни на духовност времена, за да вдъхновяват още повече вярващите и да приобщават към Църквата онези, които се намират вън от нея. 


Без преувеличение можем да кажем, че земите на днешна България не само са били осветени от проповедта на апостолите и техните ученици, но и че християнството пуска дълбоки корени тук още от първи век, а кръвта на ранните мъченици, които слабо или въобще не познаваме, е напоила тези корени толкова обилно, че дървото на Църквата ни няма да се поклати независимо от превратностите и безплодието на времето. Неслучайно Божият промисъл е отредил Българската църква да бъде начатък за всички славянски църкви, да бъде съборно определена за първата патриаршия извън древната пентархия – Константинопол, Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И понеже в Църквата случайности няма, а всичко е по промисъл и воля Божия, Сам Господ е призовал трима от своите апостоли да проповядват благата вест по нашите земи. Това са св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Филип и св. ап. Павел. В настоящата статия ще се опитаме по-задълбочено и внимателно да разгледаме дейността и свидетелствата за тази дейност на св. ап. Андрей по нашите земи.


Ние можем да изпитваме само радост и благоговение от факта, че именно първия призован за апостол от Господ Иисус Христос, св. Андрей, е един от благовестниците по нашите земи. Нещо повече, земите на днешна България – Добруджа и Тракия, са му апостолският „жребий“, затова още по-голяма трябва да бъде радостта ни от факта, че Сам Господ Иисус Христос го изпраща на проповед тук. С известно съжаление и тъга трябва да отбележим, че макар проповедта на св. ап. Андрей по нашите земи да е известен на науката факт, в българската историография няма нито едно изследване по въпроса. А темата е изключително интересна и многопластова. За сметка на това в страни като Русия, Грузия, Румъния има стотици научни разработки и публикации, които всячески се опитват да свържат историята на техните поместни Църкви с името на св. ап. Андрей, като е интересно да отбележим, че при разработването на тези въпроси неминуемо се засяга и връзката на тези земи с българите. А ние, които и до днес живеем в земите, където е звучала проповедта на апостола по заповед на Самия Господ Иисус Христос, продължаваме да търсим източник за национално вдъхновение единствено във военната си история или пък в съмнителни духовни движения като това на богомилството, дъновизма и т.н., които са носители на болна мистика, а поради своята дуалистична природа са безплодни в културно и социално отношение. 


Кой е св. ап. Андрей Първозвани? 


Според Св. писание св. ап. Андрей е роден във Витсаида, брат е на апостол Петър и е съгражданин на апостол Филип (Иоан. 1:44; Мат. 4:18). Впоследствие живее заедно с брат си в къща в Капернаум (Марк. 1:21-29). Бащата на св. ап. Андрей и на св. ап. Петър се казвал Иона (Мат. 16:17). В по-късно време, на базата на гръцкия текст на Евангелието от св. ап. Йоан Богослов се ражда т.нар. гръцка легенда, която предполага, че бащата на апостолите Андрей и Петър се казва Йоан, а майка им Йоана (Иоан. 1:41). Тук е редно да отбележим, че според новите изследвания е допусната грешка при интерпретацията на най-старото сведение, дадено от евангелист Матея. Той буквално пише: Simon Baryönä, което по-късните интерпретатори и преводачи разделят на Bar – Yönä, тоест – син на Иона. Всъщност така, както е записана думата в оригиналния текст на св. ап. Матей – Baryönä – неразделено, има значение на бунтовник, екстремист, зилот. Тоест в миналото си Петър заедно с брат си, бъдещия апостол Андрей, са участвали в съпротивата срещу Рим. 


Името на апостол Андрей е гръцко (Ἀνδρέας) и означава смел, мъжествен, доблестен. Гръцките имена на св. ап. Андрей, на св. ап. Филип и на други новозаветни персонажи показват колко дълбоко е проникнало гръцкото влияние и култура през този период в библейските земи. Апостол Андрей бил един от двамата ученици на св. Йоан Предтеча и Кръстител, които след свидетелството на св. Йоан Предтеча последват Господа Иисуса Христа (Иоан. 1:35-40). Понеже апостол Андрей станал първият ученик на Господ, Свещеното предание го нарича Първозвани. След като прекарал един ден с Христос, св. ап. Андрей призовава и своя брат Петър да стане Христов последовател (Иоан. 1:41-42). Според свидетелството обаче на светите евангелисти Матей и Марк апостолите Андрей и Петър заедно с Йоан и Яков били рибари и по време на риболов били призовани от Господа Иисуса Христа (Мат. 4:18, Марк. 1:16). Можем да допуснем, че апостол Андрей е заемал някакво особено място сред апостолите. Основание за това ни дават някои събития, отразени в Свещеното писание. Така например при чудесното нахранване на 5-те хиляди с пет хляба и две риби апостол Андрей, изглежда, е някакъв отговорник за посетителите (Иоан. 6:8-9). Подобен пример имаме и при посещението на елините, дошли в Йерусалим за Пасха, които пожелали да видят Господа Иисуса Христа. Елините се обърнали първо към св. ап. Филип, той от своя страна към св. ап. Андрей и те заедно отишли при Господа (Иоан. 12:21-22). Апостол Андрей, заедно със светите апостоли Петър, Яков и Йоан, е участник в беседата на Спасителя на Елеонската планина (Марк. 13:3). Той присъства заедно с останалите ученици на Тайната вечеря и при явяването на Господа на апостолите след Възкресението и също така при Неговото Възнесение (Деян. 1-13). Последното известие, което имаме от Св. писание за апостол Андрей, е неговото участие в избора на 12-и апостол на мястото на Юда Искариотски и присъствието му в деня на Петдесетница при слизането на Светия Дух (Деян. 2-1). (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org