BG | RU

ИЗПОВЕДНИКЪТ ОТЕЦ ГЕОРГИ КАЛЧУ-ДУМИТРЯСА

година 2017 / брой 122, о. Кирил Синев

  

Отец Георги Калчу-Думитряса е роден на 23 ноември 1925 г. в с. Махмудия (Северна Добруджа) в многодетно семейство с единадесет деца.


След завършване на гимназията през 1946 г. постъпва в Медицинския факултет в Букурещ. Обвинен е, че извършва антикомунистическа дейност „срещу сигурността на страната” и е осъден на 8 г. строг тъмничен затвор. Първоначално е изпратен в Питещ (1949 г.), където е включен в процеса по „превъзпитаване”. По-късно е преместен в Герла, след което в Жилава. „Жилава е затвор на седем метра под земята – спомня си отец Георги. – Тук, под земята, в помещение с полуцилиндрична форма, имаше 5 килии без естествена светлина, без въздух. Цялото проветряване ставаше чрез три дупки, пробити отдолу на вратата. Там бяхме натикани 16 човека. В продължение на две години половината от нас умряха. Беше секция за унищожаване, със строг режим, побои, глад и специално гонение!” През 1961 г. при тях е доведен отец Тудор Бежу, който имал „сухо причастие, зашито в ризата”. Без надзирателите да забележат, се изповядват при него. Отец Бежу служи тайно литургия. „Освен окуражаването, което ни вдъхваше, благодатта на св. причастие особено укрепваше нашата душа” – споделя о. Калчу.


На 16 май 1963 г., след 15 години затвор, Георги Калчу е освободен. Налагат му домашен арест в обл. Бъръган, с. Виишоара.


Още в затвора дава обeт пред Бога, че ако излезе „психически и телесно здрав”, ще се запише в Богословския факултет, но заради затворническия период няма право да следва. Успява с помощта на патриарх Юстиниан (Марина). Малко преди да завърши, е изключен от Секуритате „под претекст, че не присъствам на лекции – а аз в същото време бях и преподавател!”. По това време негов научен ръководител е отец проф. Думитру Стънилоае.


През 1978 г. е ръкоположен за свещеник. Преподава френски език и Нов завет в Духовната семинария в Букурещ.


През месеците март и април 1978 г. (всяка сряда през Великия пост) в семинарската църква „Раду-Вода” произнася прочутите „Седем слова към младите”. „Когато започнах да говоря, Департаментът по изповеданията, Секуритате и дори моите колеги се уплашиха. Колегите се уплашиха още повече, защото бяха смутни времена: Патриаршията следваше да се измести в покрайнините на града, семинарията също. Страхуваха се, че тази моя дейност, която се случваше в напълно неблагоприятен момент, би могла да ускори бедствието.”


„Словата към младите” се посещават от широка публика, събират се около 400–500 студенти, повечето от тях не са от богословския факултет. Отецът говори на младите за Бога, вярата и Църквата не като за музейни експонати от миналото, а като за жива и преобразяваща сила, докосваща най-съкровените дълбини на сърцето. Не закъсняват поредните заплахи от Секуритате, която конфискува цялото му имущество. Младият свещеник не си спестява упрека и към някои преподаватели в Богословския институт, които под предлог „Имам деца да отглеждам”, „Ректорът ме застави да взема декларации”, „Имам семейство“, „Имам твърде добра заплата, за да приема жертвата и страданието заради Христос и Неговата Църква” били пасивни. Когато семинарският храм нарочно бива заключен, отец Калчу продължава Словата от стълбите на храма.


Когато възнамерява да произнесе Осмо слово към младите, бива изгонен от семинарията (17 май 1978). Следва съд и въдворяване в психиатричната болница в Жилава (3 месеца). „Чаушеску настояваше до две години да умра.” (…)




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org