BG | RU

СЛОВА И ПИСМА

година 2017 / брой 122, о. Георги Калчу

  

ПРИЗВАНИЕ


 Първо слово към младите


Първата книга, о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи.


 (Деян. 1:1)


Настъпи сега времето, младежо, да чуеш глас, който те призовава. Глас, който не си чувал досега; или може би си чувал, но вероятно не си разбрал и не си послушал.


Това е гласът на Иисус!


Не се стряскай, не се учудвай и не се усмихвай недоверчиво, млади ми приятелю! Гласът, който те зове, не е на някой мъртвец, а на възкръснал. Той не те вика от историята, но от дълбините на собственото ти битие. Тези слова, произнесени и написани тук [в Св. писание], произлизат от твоите дълбини, които ти не си познаваш. Вероятно те е било срам или страх да слезеш в твоята дълбина и да ги разкриеш. Вярвал си, че в теб лежи едно чудовище, един гроб на инстинктите, от който излизат ужасяващите призраци на страстите, и не си прозрял ангелското си лице, защото ти си ангел. Ако досега никой не ти го е казвал, Иисус ти го казва и Неговото свидетелство е истинско, защото никой досега не Го е изобличавал в лъжа.


Какво знаеш ти, младежо, за Христос?


Ако всичко, което знаеш, си научил в училище в часовете по атеизъм, бил си недобросъвестно ощетен да не срещнеш  една истина –  единствената истина, която може да те направи свободен.


Какво знаеш ти за Христовата църква?


Ако всичко, което знаеш, се свежда до случая с Джордано Бруно, за който ти е говорено по време на т.нар. „атеистично-научно” възпитание, бил си лишен по нечовешки начин от светлината на истинската култура, от великолепието на духовността, която е гаранцията за твоята свобода като човек.


Къде си чувал, приятелю, тези слова: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44)? Ако никога не си ги чувал, кой и с какво право ти ги е забранил? Кой ти е забранил да знаеш, че съществува един по-добър път, по-прав и по-обикновен, отколкото този, по който сега скиташ слепешком? Кой ти е поставил було върху очите, за да не виждаш чудната светлина на любовта, проповядвана и живяна от Иисус до последните й последици?


Виждам те на улицата, приятелю, млад и красив; и изведнъж всичко се променя в теб, лицето ти се обезобразява, инстинктите ти избухват навън, разравяйки твоята същност подобно на развихрили се стихии, и ставаш насилник… Откъде си научил насилието, младежо? От кого?


Видях майка ти – кротка и със сълзи в очите, видях баща ти – с вкаменено от болка лице, и знаех, че не от тях си научил насилието… Тогава откъде?


Наклони ухото си и чуй призива на Иисус, призоваването на Неговата Църква. Заради твоето безразсъдно насилие навън те очакват съдилищата и затворът, където душата ти може да бъде неизлечимо погубена.


Видях те с болка пред съдилищата, където твоите постъпки придобиваха размери на бедствие. Видях те уплашен, циничен или предизвикателен – и цялото това твое отношение ми посочваше колко близо се намираш до ръба на пропастта; и се запитах още веднъж: кой е виновен за твоето падение.


Ела в Христовата Църква! Само тук ще намериш утеха за твоята безпорядъчна същност, само в нея ще намериш сигурност; защото само в Църквата ще чуеш гласа на Иисус, Който кротко ти казва: „Чедо, прощават ти се греховете, защото много пострада. Ето, ти оздравя; недей греши вече!”…


Никой не ти е казвал някога тези слова, но сега ги чуваш. Говорено ти е за класовата омраза, за политическата омраза, за омраза и постоянно за омраза. Думата „любов” ти е звучала чуждо, но сега Христовата Църква ти посочва по-добър път, пътя на любовта.


Досега си бил роб на твоите инстинкти, тялото ти е било обикновен инструмент, чрез който те се проявяват навън. И сега можеш да чуеш този глас на Иисус, Който говори чрез устата на Неговия апостол: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? (1 Кор. 3:16).


Казвано ти е, че произлизаш от маймуна, че си звяр, който трябва да се дресира, но сега намираш нещо смайващо: че ти си храм Божи, че в теб пребивава Божият Дух! Призван си повторно, младежо, към твоето достойнство на метафизичен човек; издигнат си оттам, където погрешното възпитание те е свалило от свещената служба да бъдеш храм, в който да живее Бог.


Ние те призоваваме към чистота. Ако не си забравил думата „непорочност”, ако в теб са останали зони на неопетнено детство, не ще устоиш на този призив.


Ела в Христовата Църква! За да научиш какво е непорочност и чистота, какво е кротост и какво е любов. Ще намериш какъв е твоят смисъл в живота, какъв е смисълът на нашето съществуване. За твое изумление ще намериш, че нашият живот не завършва със смъртта, но с възкресение; че нашето съществуване е към Христос и че светът не е само един празен момент, в който да властва небитието.


Ще имаш надежда и надеждата ще те направи силен.


Ще имаш вяра и вярата ще те спаси.


Ще имаш любов и любовта ще те направи добър.


Това е, млади ми приятелю, първото слово, което Иисус ти отправя през вълнението на света, през гъсталака на страстите, с които никой не те е научил да се бориш, през прозрачността на твоите непорочни сънища, които те вълнуват от време на време.


Иисус те търси, Иисус те намери! (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org