BG | RU

ПРИЗНАЦИ НА НАЦИОНАЛСОЦИАЛИЗЪМ В ЕЛАДСКАТА ЦЪРКВА

година 2017 / брой 124, Атанасиос Папатанасиу

  

Гръцкото общество се изправи пред специфична ситуация от момента, когато бе приет първият меморандум между правителството на страната, Европейската централна банка, Европейския съюз и Международния валутен фонд през пролетта на 2010 г. Тази обстановка придобива свои характеристики, които се оформят с шокиращо бърза скорост. Това е така особено от началото на 2011 г., когато станаха по-забележими последиците от икономическата криза. Паралелно започнаха да се разкриват измеренията на политическото разложение и се появиха групировки, като например „аганактисмени“ (което на гръцки означава „възмутени“ – б.пр). По същото време започнаха да се засилват опитите за църковни намеси в политиката, носещи парадоксални комбинации. Определени хора, свързани с йерархията, започнаха остра критика против политическата система, комбинирана с прояви на непоносимост към различния. Започнаха например оплаквания за упадъка на демокрацията и в същото време се появиха като отникъде възхвали за „героите“ на бившата гръцка военна хунта. Наблюдението на такива неща създаде чувството, че дълговременната религиозна склонност към авторитаризъм и тоталитаризъм започна да придобива черти, които се доближават до идеологията на националсоциализма.


От лятото на 2012 г. нещата започнаха да загрубяват. Приемането на партията „Златна зора“, организация с неонацистко минало, в парламента при националните избори на 6 май и на 17 юни 2012 г. отвори бързо нова глава. Наистина ли беше изненадващо, че някои църковни представители изразиха своето задоволство от присъствието на тази партия и нейните действия? Или просто някои църковни кръгове са имали латентна склонност към националсоциализма, който започна да се помпа през 2011 г.? Лично аз мисля, че става дума за второто.


От богословска гледна точка целият въпрос има огромно духовно значение. Това не е един партизански или тесен политически спор. Това се отнася по-скоро до дилемата между верността към Христовото евангелие и вероотстъпничеството. В този контекст има два критични въпроса (които могат да се разглеждат като два аспекта на един и същ въпрос): на първо място, какво е това, което прави възможно за религиозни кръгове да толерират и дори да приемат нацистки или неонацистки идеи, и второто – какво е това, което прави някои християни да приемат предимно националсоциалистически възгледи, докато трескаво отхвърлят нацисткия паганизъм? Трябва да изследваме религиозната област, за да открием това, което сега води до мерзост и запустение на светото място.


Нормално, на разумен човек са му нужни не повече от две минути, за да разбере, че християнство и националсоциализъм са напълно несъвместими. Крайъгълните камъни на Църквата – като например Новата Христова заповед на любовта и признаването на всички хора за братя и сестри – показват, че комбинация между християнство и националсоциализъм е очевидно невъзможна. И тук се крие проблемът: размиването в реториката на църковни представители, които флиртуват с националсоциализма. Те говорят за заповедите на Евангелието, от една страна (тъй като никой от тях не може открито да проповядва срещу любовта или да премахне притчата за добрия самарянин), а пък поддържат, от друга страна, и възгледи, стоящи в рамките на националсоциализма. По същия начин съществува омраза към неправославните и желанието Бог да ги накаже (те сигурно не помнят случая, при който учениците помолиха Христос да порази самаряните и той ги смъмри). Всеки от нас често става свидетел на такова поведение от страна на немалко свещеници, които в същото време организират кухни, за да раздават ядене на всеки, включително и на чужденци! Така е, когато нещата се смесват и размиват. Това, което е необходимо за интелигентния вярващ, е да разграничи централното в такова поведение от онова, което е периферно – същественото от фасадата. В тази конкретна объркана смес евангелските заповеди все още говорят с думи, но на практика те са анулирани, тъй като не са приоритет на проповедта. Приоритет се предоставя на антихристиянските елементи, които са подчертани като „истинското“ войнстващо християнството. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org