BG | RU

ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

година 2017 / брой 124, Стоян Чиликов

  

Празникът Успение Богородично заема изключително важно място в християнската еортология и в православната богослужебна традиция. Свидетелство за това е ранното му установяване и неговото обогатяване с различни последования, някои от които влизат в периода на Предпраздненство на Успение Богородично. Историята на празника е свързана с древния общ Богородичен празник Катизма, който впоследствие е заменен от празника на Успението на пресвета Богородица. В този текст ще се опитам да представя историята на празника Успение Богородично, като на първо място се илюстрира връзката му с древния и общ Богородичен празник Катизма, както и неговото установяване, развитие и съвременно състояние.


Празниците в православната богослужебна традиция


Празниците в християнския календар са свързани с богослужебното време. Централно място в християнското богослужение заема почитта към Троичния Бог и към тези от тялото Христово, които са се осветили чрез живота си в Христос. Всеки празник има своята история, причини на възникване, установяване и същевременно развитие. Празникът в православната богослужебна традиция не е само в неговото минало, но и в настоящето. Той се случва днес и сега отново, като празнуваното от Църквата събитие е актуализирано, за да се предаде смисълът на вкусването от общението с Христос в Църквата, с „Неговите приятели“, цялата пълнота на Църквата, която присъства в тържествената радост на празнуваното събитие. По този начин чрез празника се освещават тези, които го честват, защото Бог осветява общуващите с Него. Това се осъществява чрез богослужебните химни и действия, които съставят утринното и вечерното богослужение, но преди всичко чрез тайнството на Евхаристията, което се извършва в чест на празнуваното събитие или светец. Ранната църква в древността първоначално почита мъчениците, като празнува деня на тяхната смърт в Христос. С развитието на християнския култ естествено се появява и почитта към майката на Богочовека и празнуването на нейната смърт, нейното преминаване от смърт към живот, което в православната богослужебна традиция се предава с термина успение.


Първият празник в „памет на Божията майка” като основа на Богородичните празници на Църквата


Богородичните празници, както изобщо и празниците на светиите, не се появяват в един и същ момент в християнския богослужебен живот. Празниците са първоначално локални, свързани с местната почит и култ към определен светец или в случая Божията майка, а след това става тяхното разпространение в целия християнски свят. В ранната християнска епоха първият празник на пресвета Богородица е известен на Изток като „памет на Божията майка”. В основата му е почитта към майката на нашия Господ Иисус Христос, изразена преди всичко чрез Йерусалимската традиция, която съхранява и преданието за смъртта на Девата. Кога е започнало отбелязването в Ранната църква на най-древния Богородичен празник, известен като „памет на Божията майка”, е трудно да се определи. Със сигурност не е съществувала една обща дата за Църквата на Изток и на Запад. Известният френски патролог и изследовател на Богородичните празници Martin Jugie защитава тезата за 26 декември като дата на отбелязване на паметта на Божията майка на Изток и мисли, че това празнуване се оформя след края на IV век. В своите пътеписи Етерия не споменава нищо за празник в Йерусалимската църква в чест на Божията майка към края на IV век. Вероятно най-древният празник в Йерусалимската традиция, който отбелязвал паметта на Божията майка, се свързва с храма „Катизма”, който се е намирал недалеч от Йерусалим, по пътя за Витлеем. В Протоевангелието на Яков се споменава, че Божията майка, преди да роди Богомладенеца, се спряла на половината път между Йерусалим и Витлеем, тъй като чувствала, че ще ражда. Този изключително важен апокриф, освен че съдържа важни сведения относно живота на Божията майка, в известна степен отразява вярата на народа и почитта на християните към Девата. Вследствие на засилилото се християнско преклонение към личността на Приснодевата е построен храмът „Катизма”, в спомен на събитието от сядането и отпочиването на Божията майка на това място. Въз основа на направените археологически открития и стигналите до нас литургически свидетелства Stephen Shoemaker подкрепя тезата, че древната църква датира от V век и е „първият известен център на организиран Мариин (Богородичен) култ в Светата земя”. Съгласно древната християнска практика и традиция на Църквата възникването на всеки християнски храм се свързва с определен празник. Първите сведения за празника на храма „Катизма” се съдържат в т.нар. Арменски лекционарий от Йерусалим, който се явява най-древното историческо свидетелство за празника при храма, отбелязван като „ден на Мария Богородица”. Арменският лекционарий има изцяло литургичен характер и по всяка вероятност произхожда след V век. В него под датата 15 август са указани библейските текстове за богослужебна употреба в чест на празника „ден на Мария Богородица, на третата миля от Витлеем”. Богослужебните текстове, указани за този празник, са Ис. 7:10-15; Гал. 3:29-4; Лук. 2:1-7; прокименът на празника е от Пс. 131:8, а алилуиарият е от Пс. 109:1 – всички те указват за Богомайчинството на Девата и свидетелстват за смисъла на Богородичния празник. Един от литургичните текстове, а именно прокименът, е от Пс. 131:8 и има важно отношение към разглежданата тук тема. Богослужебната употреба на старозаветните книги е по превода на Седемдесетте и конкретният текст казва „Възкресни, Господи в твоя покой, Ти и ковчегът на твоята светиня!”, което дава повод да се търси отъждествяване на разглеждания от нас най-древен Богородичен празник с празника Успение Богородично. Известни изследователи, като германският патролог йезуит Otto Faller, допускат отъждествяването на най-древния Богородичен празник при храма „Катизма” с празника Успение на Божията майка. Това мнение е силно преувеличено и не отговаря на истината. Някои химнографски текстове на празника Успение Богородично като че ли наистина възпяват празника на паметта на Девата. Пример за подобни аналогии са преди всичко ирмосите от каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин. (…)




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org