BG | RU

МИСТИКАТА КАТО ОСНОВА ЗА ДУШЕГРИЖИЕТО

година 2017 / брой 124, Пламен Гечев

  

В последните години много християнски богослови и терапевти се опитват да създадат психотерапия, която да бъде по-цялостна и да включва всички аспекти от личността, но най-вече връзката на личността със собствената си вяра. Тези усилия са опит да бъде включен хилядолетният опит на душегрижието и различните психотерапевтични школи в една християнска психотерапия. Така започват да се появяват православна психотерапия, християнско консултиране и т.н. Тези опити възникват като отговор на една често пъти алергична към духовността психотерапия. Много богослови и философи упрекват психологията и дъщерните й науки и практики за една неоснователна претенция на психологията да бъде единственият експерт относно човешкия вътрешен живот, защото след изгубването на понятието душа и съответната наука за душата, тоест душегрижието, психологията остава единственият експерт за висшата част на човека – неговият психичен апарат, и започва да придобива статута на една дисциплина архонтика, която има привилегировано положение спрямо другите науки. Започвайки се от трудова, училищна, клинична, психология на религията и т.н., не остава място за една алтернатива, в която например духовникът може да даде своето експертно мнение. Както ректорът на факултета по богословие в Лугано професор Либеро Джероза ми каза, че най-голямото поражение за Църквата е загубата на душегрижието и замяната му с психотерапията. Така често се оказва, че вместо духовен съвет получаваш психотерапия в Църквата. Но на практика в самата психология и психиатрия има взаимно отричащи се теория и методи, например противоречията при психоаналитичната и системна парадигма. Психотерапията наистина е постигнала невероятни успехи, непознати в миналите времена, така че не може да се очаква съвременният човек, пропит от духа на психоанализата, да чува наивни и понякога елементарни моралистични съвети от духовника и вместо да помага, той пречи, както казва свети Йоан Кръстни: Някои духовни наставници не притежават знанието и опит за подобни пътища и обикновено повече пречат и вредят на такива души, вместо им помагат по пътя – те приличат на строителите на Вавилон, които, вместо да доставят подходящите строителни материали, понеже не познавали езика, и затова нищо не се получило.


Средновековната мистика, най-вече създадена от доминикански и кармелитански духовни школи, които съчетават наследството на неоплатонизма, може да бъде основа за една наука за душата и база за едно ново душегрижие, което може да диалогира с психотерапията. Поради различието в разбирането за благодатта на Запад и на Изток се създават различни духовни школи. В тази статия ще се спра само на Западната традиция поради краткостта на изложението.


Религиозният мистик е в постоянно взаимоотношение с Вечната и Истинска действителност, която е изцяло друга спрямо света и човека. Това тайнствено присъствие винаги предшества и превъзхожда човека. Тази действителност е изцяло трансцендентна спрямо човека, но и в същото време най-интимна част от сърцето на човека. Тази действителност е interior intimo meo et superior summo meo и „Велика е силата на паметта, превелика е, Боже мой, тайник е тя обширен и безкраен. Кой е достигнал до дъното му. А сила на моята душа е тя и е свързана с моята природа, но аз не обхващам всичко, което съм. Следва ли от това, че душата е тясна за сама себе си да обхване, като не схваща къде е онова, което е нейно? Нима то е вън от нея, а не в нея? И как тогава не го схваща? ”. Тази двойствена природа на трансцендентно-иманентно на Загадъчното спрямо всичко съществуващо води до неговото присъствие в центъра на човешкия живот, но в същото време то никога не може да бъде обхванато и обективирано. Религията със своята структура и ритуали претендира, че е отговорът на това Загадъчно присъствие. Фактът, че това присъствие е толкова дълбоко в човека, го тласка да го търси непрекъснато. Защото не може да се обясни носталгията, която изпитва човекът към Абсолютното, ако то беше само трансцендентно.


Вследствие на това религията се основава на това автентично присъствие в човека. Това присъствие не може да бъде прибавено просто като към съществуващата реалност, нито да бъде описано, както другите обекти на заобикалящия ни свят. (…)


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org