BG | RU

ИСКАМЕ РЕФОРМА НА ИСЛЯМА

година 2017 / брой 125, Абдел Хаким Урги

  

С Абдел Хаким Урги разговаря Щефан Лангер от германския католически седмичник Christ in der Gegenwart.


 


Заедно с правозащитничката и юристка Сейран Атеш и други мюсюлмани Абдел Хаким Урги основава либералната берлинска джамия „Ибн Рушд-Гьоте“. Тя е наречена на мюсюлманския философ Ибн Рушд, просветител в исляма (1126–1198), както и на Йохан Волфганг Гьоте, който се приема за създател на мостове между исляма и западната култура.


Отворилата врати през юни 2017 г. джамия приема сунити, шиити и привърженици на други направления в исляма. При молитвата жените са в едно помещение с мъжете и не са задължени да покриват главите си. Те дори имат право да отслужват молитва. Това направи Сейран Атеш, след което получи много смъртни заплахи.


Джамията е подслонена в помещение на евангелската църква „Св. Йоан“ в берлинския квартал Моабит. В ислямския свят, особено в Турция и Египет, основаването на джамията беше посрещнато с бурни критики и обвинения в нарушение на законите на шериата.


В началото на октомври Абдел Хаким Угри представи своята книга „Реформа на исляма. 40 тезиса“, а на 7 октомври закачи своите 40 тезиса за хуманистичен и мирен ислям на вратата на една джамия в Берлин, смятана за салафистка. Необходими са един историческо-критически прочит на Корана и съзнателна раздяла с определени сури, които мотивират насилието. „Няма любов към Бога без любов към ближния“, твърди изследователят на исляма.


След основаването на джамията в Берлин (през юни т.г.) вашата група беше обругавана и заплашвана. В какво всъщност се провинихте, д-р Угри?


Нищо лошо не сме направили. Просто искахме да създадем молитвен дом за либерални мюсюлмани. И те трябва да имат място, където могат да се изразят и към което да чувстват, че принадлежат. В нашата джамия жените не трябва да носят забрадки, те се молят заедно с мъжете. Ние сме открити за всички, не редуцираме хората до тяхната верска принадлежност и сексуална ориентация. Службата се извършва на немски език. И нещо, което за пръв път успяхме да направим в Берлин: както призивът към молитва, така и петъчната молитва бяха изнесени от жена. И заедно с един мъж жена ръководеше цялата молитва. Това е прецедент в историята на исляма.


Освен религиозна родина, която искаме да предложим на либералните мюсюлмани, основаването, естествено, е послание към обществото. Искаме ясно да покажем, че съществува не само кървавият ислям, който винаги вижда себе си като най-добрата религия и обезценява другите, съществува и един модерен, хуманистичен, мирен ислям, който съжителства добре с всички. Не е достатъчно само да твърдим, че ислямът е мирна религия. Задача на мюсюлманите е да направят от него една наистина мирна религия.


Изненадаха ли ви многото реакции на вашата инициатива?


Наистина не очаквахме такъв отклик в световен мащаб. Той беше подсилен от упреците на Центъра за религиозно-правни въпроси (Фетва) в Кайро и позицията на турския Комитет по религиозните въпроси Дианет, че с нашата инициатива атакуваме исляма, дори искаме да го погребем. Това наистина насочи вниманието към нас и даде легитимност на мнозина да пишат срещу нас. Репортажът на арабската програма на „Дойче Веле” за откриването на джамията беше гледан над 1,7 милиона пъти и непрестанно коментиран.


Повечето коментари за новата джамия бяха силно отрицателни…


Да. Ислямът всъщност е плуралистичен и живее от многообразието. Ала когато иде реч за либералния ислям, много хора са свръхчувствителни. Ние сме обругавани като предатели, упрекват ни, че сме предали исляма. Били сме секта. Често яростното отрицание не е достатъчно, а се стига до ужасни заплахи за смърт: „Убийте ги, преди да са се размножили“.


Нещо подобно наистина трябва да бъде осъдено. Но не очаквахте ли твърде много от консервативните мюсюлмани, не ги ли провокирахте твърде силно? Ислямологът Щефан Вайднер говореше по повод на основаването на джамията за „медиен спектакъл“.


Прочетох интервюто и цитирам: „Мнозина либерални мюсюлмани всъщност са забравили практиката на молитвата“. От своите бюра някои изследователи на исляма, немюсюлмани, очевидно говорят каквото искат…


На вашия въпрос: от години ние критикуваме мюсюлманските организации в Германия. Те налагат на мюсюлманите една консервативно-религиозна идентичност, те, казано по-просто, са повлияни от една педагогика на подчинението чрез внос на имами от турските джамии или на самопровъзгласили се имами от арабските джамии. Чрез тези уроци по Коран тъкмо нашите деца биват откъсвани от западния свят, в който живеят, а това може да доведе до радикализация. Докато ние интерпретираме исляма според ценностите на хуманизма и така естествено го приемаме за съвместим с Конституцията, особено когато иде реч за етично-хуманистичния Коран. Тази позиция записахме през септември миналата година в Декларацията от Фрайбург. След всички тези години на теоретични дискусии стигнахме до убеждението, че са нужни конкретни стъпки. Ние искаме да осъществим на дело реформата на исляма, да покажем, че това е възможно. По тази причина веднага дадох съгласието си, когато Сейран Атеш се обърна към мен с идеята да се основе либерална джамия. Разбира се, никой не е задължен да споделя нашите тези. Могат да ни критикуват. Ала това, че искат да ни убият, вече е много тъжно. В края на краищата живеем на Запад, в демокрация, съществена част от която е свободата на мненията. Разочароващо е, че много мюсюлмани още не са се научили в своята собствена община да приемат другия, когато той защитава една друга гледна точка.


Получихте ли подкрепа за основаването на джамията?


Това много ни насърчи, да. Мюсюлмани от целия свят ни изпратиха имейли и ни подкрепиха. И тукашното общество ни даде кураж: „Продължавайте, направете още повече за интеграцията. Вие давате надежда“. Нас ни подкрепят и с дарения. Даже един равин от Америка ни изпрати пари.


Ще продължите ли?


Реакциите след основаването на джамията накараха всички нас да се замислим. Оттогава госпожа Атеш се нуждае денонощно от полицейска охрана. Ала ние не бива да се отказваме, няма да се оставим да ни уплашат. На вратата на моя кабинет съм закачил прочутите думи на Мартин Лутер: „Тук стоя и другояче не мога“. Много ми харесват. Защото съм убеден: наш морален дълг е да реформираме исляма. Дължим го както на обществото, така и на самите мюсюлмани. Впрочем тъкмо критиката на консерваторите ни показва, че сме на прав път. Представителите на „мъжката“ теология, на мъжкото господство в исляма изпитват невероятен страх от загуба на върховната си власт върху тълкуването. Те виждат, че в наше лице и в лицето на други израства сериозна конкуренция: рефлектираща, либерална теология, която не се самоопределя чрез подценяване на другите. Никой не би ни критикувал по такъв начин, ако гледаше на нас само като на незначима секта.


За какъв точно ислям се застъпвате?


В неговата сърцевина е индивидуалната връзка на вярващия с Бог. В нашата интерпретация ислямът е религия, която води хората към свобода и самоопределение. Част от това е равноправието на жената, зачитането на хомосексуалните. Важно е уважението към човека, без той да бъде редуциран до своята верска общност, до своята религия или светоглед. Тук няма място за насаждане на страхове, за насилие, чувство за превъзходство. Ислямът възвестява един Бог, който е милостив и състрадателен, който е любов. Това трябва да намери отражение в действията на човека: той трябва да се държи добре, да обича ближния. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org