BG | RU

ХРАМЪТ, ВРЕМЕТО И НИЕ. БАЗИЛИКАТА „СВ. СОФИЯ“

година 2017 / брой 125, Христина Грозданова, Симеон Тончев

  

Тази година по повод на празниците през септември Музеят за история на София представи изложбата „Храмът, времето и ние“. Заглавието поставя трите основни акцента в нея. Основно място в експозицията заемат произведенията на някои от най-известните български художници, както и на няколко чуждестранни автори, увековечили базиликата „Св. София“. Те кореспондират с фотографии, съхранили паметта за промените в нейния облик от края на XIX до края на XX век. Този период е кратък в сравнение с историята на паметника, която обикновено бива представяна в контекста на функционирането му като светилище от Античността до наши дни. Въпреки това представеният период от около един век е време на изключително динамични исторически, политически и културни промени. Изображенията на базиликата са потопени в този контекст посредством кратки исторически справки. Текстовете в изложбата бележат някои основни събития, като малка част от тях имат съвсем непосредствена връзка с промените, които сградата претърпява. Други са подбрани, за да подчертаят именно връзката между привидно разнородни явления и процеси: икономическите кризи или най-драматичните моменти за обществото, каквито безспорно са войните, и динамиката на разкопките и проучванията на паметника, съдбите и творчеството на художниците, които се вдъхновяват от него. Ролята на личността в огромния исторически пъзел е показана посредством включените биографии не само на художници, но и на държавници, политици, културни дейци.


Подбраните примери не представляват изчерпателна историческа хроника или преглед на нито една от засегнатите разнородни теми. Тяхната роля е единствено да подчертаят сложността и многообразието на процесите в това недалечно минало, както и тяхната не винаги пряка зависимост. Те целят най-вече да провокират посетителите да потърсят допълнително информация за всяко събитие или факт, които са непознати за тях, а също така и да се запитат какво всъщност знаем за нещата, попадащи в полето на нашата т.нар. обща култура, в каква степен те са свързани с настоящето.


Всички споменати компоненти, свързани с темата за базиликата „Св. София“, са обединени и вписани в цялостна концепция посредством един от най-често прилаганите принципи – хронологичния. Художествените произведения, допълнени от фотографски документи и текстове, изграждат една линия на времето. Показването на експонати и материали от богатия фонд на Музея за история на София, като допълнение към подбраните представителни произведения, разкрива един често прилаган от художниците подход – използването на фотографии и документи като източник на информация и вдъхновение.


Изложбата започва с няколко от тях, които, макар и белязани от времето, са изключително ценни с това, че свидетелстват за преустройството на християнския храм в джамия. Най-ранната от тях е от 1877 г. и на нея ясно се разпознава минарето, което продължава да съществува по времето, когато сградата вече отдавна не функционира като джамия. Интересна е и фотографията, на която според архива пред минарето са заснети войници от освободителните войски.


Феликс Каниц е първият чуждестранен автор, изобразил базиликата „Св. София“. Той е унгарски изследовател, археолог и художник, открил и описал голям брой паметници на античното и средновековното българско изкуство. В изложбата е показана само една малка репродукция на негова гравюра. Тя е ценно допълнение към всички оригинали и е представена заедно с най-ранните фотографии, тъй като на нея се вижда все още съществуващата основа на минарето. 


Първото оригинално художествено произведение в експозицията е маслена живопис на Владимир Вичев с внушителни размери и заглавие „София – 5 януари 1878”. Картината, предоставена от фонда на СГХГ, е един от основните акценти, тъй като съдържа в себе си всички основни проблеми, заложени в концепцията на изложбата „Храмът, времето и ние“.


Този най-ранен етап от разглеждания период е много важен по редица причини, които се отнасят до политиката, новоизграждащите се структури и тяхната роля за културното развитие на столицата. Тук археологията намира място в хронологията на експозиция, посветена основно на т.нар. Нова история. Още в първите години след Освобождението започват и археологическите разкопки и проучванията на паметника и района около него. Основна роля в тях има Богдан Филов, чиято личност е подобаващо представена. Един от най-ценните и интересни експонати в изложбата е намереният по това време сребърен реликварий, собственост на Националния археологически музей. (…)


 


 




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org