BG | RU

СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ ИНА, ПИНА И РИМА – СКИТСКИТЕ УЧЕНИЦИ НА АПОСТОЛ АНДРЕЙ И ПРОСВЕТИТЕЛИ НА ЗЕМИТЕ НИ

година 2017 / брой 126, Венцислав Каравълчев

  

В една наша статия, която публикувахме наскоро, описахме мисията на св. ап. Андрей Първозвани.[1] Според най-ранните и съответно най-достоверни извори неговата проповед по заповед на самия Господ Иисус Христос е тясно свързана със земите на днешна Добруджа, древна Скития, като последната, най-северна спирка на тази мисия е днешният град Варна, древният Одесос.[2] В града св. ап. Андрей престоява известно време, а неговата проповед обръща много хора към Христа. Начело на тази нова църковна общност, сам апостол Андрей ръкополага за епископ един от своите ученици – св. ап. Амплий,[3] който в текста на най-ранния исторически извор[4] е посочен като Аппий (Аппион – Άππιόν ).[5]


Проповедта на св. ап. Андрей Първозвани в земите на днешна България, освен че обяснява ранното разпространение на монашеството в този регион (което предполага зрялост на духовния живот), поставя и редица въпроси. Един от тях, на който ще търсим отговор в настоящата статия, е дали църковната памет пази сведения и за други преки ученици на апостол Андрей освен първия епископ на Варна, които да са проповядвали новата вяра в нашите земи.


В църковния календар има трима известни мъченици, светци на Църквата, които не са привлекли вниманието на историците ни и не присъстват в нашия богослужебен календар. Те обаче присъстват в календара на други поместни Църкви и например в Русия са обявени за местни светци, просветители на руската земя. Разбира се, в Царството Божие няма граници и народности, а в Господа всички сме едно.[6] Затова трябва да се радваме за всяка витална проява на църковната памет, която прехвърля духовни мостове между православните сестри църкви. И друг път сме поставяли въпроса за големите бели полета в паметта на нашата Църква, което е сериозен проблем, заслужаващ отделно проучване. Отчитаме обаче факта, че времето на османското робство е действително без-паметно, заличило много от историческите и църковни събития и личности на България, но наш дълг е да ги възкресим. И то не само книжно, не само като историческа памет, но много повече като молитвена – с други думи, молитвената връзка със светците, просияли по нашите земи, ни носи благодатна подкрепа в пътуването ни в този свят към Царството на Отца. В подкрепа на тази констатация за загубата на църковноисторическа памет, е достатъчно да посочим, че дори името на последния български патриарх, св. Евтимий Търновски, е напълно непознато за българите през османския период и трябва да се появи св. Паисий Хилендарски, който да го възстанови в паметта на народа и Църквата. А щом в годините на безвремие са се загубили имената на св. Евтимий Търновски, св. цар Борис, на всички просияли български архиереи – патриарси[7], то какво да кажем за събития, случили се в годините непосредствено след Кръстната смърт, Възкресението и Възнесението на нашия Господ Иисус Христос. Едва в наши дни започваме да възстановяваме пъзела на благодатната апостолска проповед в земите на България. И ако имената на тримата големи проповедници на Христа по нашите земи – св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Павел и св. ап. Филип все повече присъстват в църковното ни слово именно като просветители на тези земи, то имената на много от техните ученици са все още неизвестни както за историографите ни, така и за вярващите.[8]


В настоящата статия искаме да възкресим паметта на трима ученици на св. ап. Андрей, чиято проповед оказва изключително благотворно влияние върху населението в Скития. Това са светите мъченици Ина, Пина и Рима (Ίννά, Πιννά, Ρήμα). Житието на мъчениците, което вероятно е било съставено през IV в., не е достигнало до нас. Разполагаме с едно кратко извлечение – епитоме (ἐπιτομή), от него, което се е съхранило в няколко ръкописа от края на Х, началото на XI в., като най-старото от тях е в Менология на император Василий II.[9] Трябва да отбележим, че краткото житие в Менология се различава по съдържание от следващите кратки жития, публикувани в различни синаксари след XI в.[10] Разликите не са големи, но дават повод за различни интерпретации и спорове. В житието, което намираме в Менология, липсват други имена освен тези на тримата мъченици и на св. ап. Андрей, чиито ученици са били те. Липсва топонимия и единствената географска област, спомената изрично, е Скития, посочена като родина на тримата мъченици. Накратко, в Менология е записано, че „Ούτοι οί άγιοι έγένοντο άπό Σκυθίας, έκ τού βορείου μέρους μαθηταί τού αγίου αποστόλου 'Ανδρέου“[11] – „тези светци, родом от Скития, от северната страна, са ученици на св. апостол Андрей“. Като проповядвали Иисус Христос, те обърнали много варвари към правата вяра „όρθήν πίστιν“[12], като ги кръщавали „έβάπτιζον“[13]. В тези редове от житието виждаме изпълнението на думите на Христа към апостолите: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“[14]. Заради тази им вдъхновена проповед те са заловени от началника на варварите „τών Βαρβάρων άρχοντος“[15], който полага „големи усилия“ да ги принуди да се откажат от Христос и да принесат жертви на идолите, което те категорично отказват.[16] Под „големи усилия“ житиеписецът има предвид, че светците са били подложени на страшни мъчения, за да се отрекат от Христос. След като разбира, че всички усилия са напразни, архонтът на варварите заповядва тримата да бъдат привързани за дървени колове и потопени в ледените води на една река. Зимата била много студена и реката била замръзнала. Ледът бил толкова дебел, че хора и каруци свободно минавали по него. Когато светците били потопени в реката, водата на мястото, където били потопени те, се раздвижила и ледът постепенно се надигнал, така че стигнал до устите на светците. Уморени от многобройните мъчения и страдания, те предали на Господа блажените си души.[17]  (…)


 


[1] Вж. по-подробно: Каравълчев, В. Свети апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България. – Християнство и култура, бр.121, 2017, с. 101-110, както и литературата, посочена там.


[2] Ibid. Държим да подчертаем тази информация от най-ранните извори, които описват мисията на св. ап. Андрей, защото делото на св. ап. Андрей е свързано с много спекулации в историографията. За да докажат апостолското начало на своите поместни църкви и руснаци, и румънци използват авторитета на светеца. В най-ранните извори, които впоследствие са доста „допълнени“ и разкрасени, ясно се казва, че Господ се явява във видение на св. ап. Андрей, докато той е в Ефес заедно със св. Йоан Богослов, и го изпраща на проповед в Скития. Там също така ясно е посочено, че най-северната точка на тази негова мисия е град Одесос – Варна, където проповядва известно време, създава църковна община и се връща обратно на юг, като стига до днешния град Патра в Гърция, където загива мъченически. В Русия и Румъния са създали едно стройно предание, което не отговаря на историческата истина – днес там могат да покажат десетки места на тяхна територия, свързани с проповедта на св. ап. Андрей. Поради големия авторитет на апостолитесъщата практика се наблюдава и по отношение на техните преки ученици, каквито са и тримата мъченици Ина, Пина и Рима.


[3] Hippoliti, De LXX apostolis (Περὶ τῶν 70 Ἀποστόλων), PG 10, p. 955-956.


[4] Този най-ранен текст не е достигнал в оригинал до нас, но е ползван от един от по-късните съставители на житието на св. ап. Андрей – монах Епифаний.


[5] Epiphanii monachi et presbyteri, (edita et inedita cura Alberti Dressel). Parisi – Lipsiae, 1843, p. 56.


[6] Срв.: Гал. 3:28.


[7] Ако отворим календара на БПЦ, ще намерим имената само на двама от българските светци – патриарси, просияли в Търновград – св. патр. Йоаким I и св. патр. Евтимий Търновски. В него липсват имената на още четирима, които Църквата е почитала като светци. Това са св. патриарх Макарий Търновски – свещеномъченик, св. патр. Йоаким III Търновски, св. патр. Симеон Търновски и св. патр. Спиридон Нови Търновски. Последният доскоро беше дори напълно неизвестен за историческата ни наука. Благодарение проучванията на проф. Иван Дуйчев и на проф. Иван Тютюнджиев името на този светец беше възкресено за историята, но не и за паметта на Църквата ни. Авторът на настоящата статия, благодарение на един благочестив и родолюбив монах на Света гора, се сдоби с последованието на светеца, съставено от ритора на Константинополската патриаршия Мануил Коринтски по поръчка на влашкия воевода Раду Велики (1495–1508). Раду Велики е отнесъл мощите на светеца в своята столица Търговище и те са били обект на голямо поклонение поради множеството чудеса, които се извършвали. За да бъде прославата на светеца пълна, той поръчва да бъде съставена служба, която вероятно е направена върху недостигналото до нас българско житие на светеца от XIV в. Надяваме се, че в най-скоро време ще имаме възможност да запознаем вярващите българи и със самото последование на светеца.


[8] Вж. например: Каравълчев, В. Свети апостол Андрей Първозвани…, с. 102. Le martyrologe d’Adon. Ses deus familles, ses trois recensions. Texte et commentaire par J. Dubois et Genevieve Renaud. Paris, 1984, p. 6; Le martyrologe d’Usuard. Texte et commentaire par J. Dubois. Bruxelles, 1965, p.221-222.


[9] Menologium Graecorum (Basilii Porphyrogeniti Imperatoris), PG. 117. Col. 269-272; Menologio de Basilio II, cod. Vaticano Greco 1613, p. 337.


[10] Вж.: Halkin, F. Bibliotheca Hagiographica Graeca (BHG), t.3, Societe des Bollandistes, Bruxelled, 1957, p. 33, № 2184; Paris. gr. 1488; SynCP. Col. 407; Paris. gr. 1617; Ambros. B. 104. Текстът на краткото житие, което е публикувано в тези, малко по-късни ръкописи от Менология е публикуван от: Delehaye H. Saints de Thrace et de Mésie. –In: Analecta Bollandiana, Vol. XXXI, Bruxelles – Paris, 1912, p. 215 – 216. Съвсем кратко споменаване за тримата мъченици имаме и в: Acta Sanctorum (AA. SS. Boll.), Januar, t. II, Paris, 1863, p. 661.


[11] PG. 117. Col. 269-270.


[12] Ibid.


[13] Ibid.


[14] Мат. 28:19.


[15] PG. 117. Col. 269-270.


[16] Ibid.


[17] Ibid.




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org