BG | RU

ВАЖНО Е ЧОВЕК ДА ИМА ТЪРПЕНИЕ И ДА НЕ ПРАВИ БЪРЗИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

година 2018 / брой 128, Разговор на Димитрина Чернева с отците-салезиани Мартин Илек, Ярослав Фогл, Иржи Свобода и Петър Цвркал

  

За социалната дейност на салезианите сред ромите - разговор на Димитрина Чернева с отците Мартин Илек, Ярослав Фогл, Иржи Свобода и Петър Цвркал


Отците салезиани от Чехия идват в България за пръв път през 1994 г. по жела­ние на папа Йоан Павел II. Тяхното седалище е в Казанлък и в момента общест­вото им наброява седем монаси - трима в Казанлък и четирима в Стара Загора. Заедно с тях работят и немалко доброволци, които също идват най-често от Чехия и остават в България за около година. Следвайки примера на Дон Боско, всички те работят предимно с ромски деца и младежи от бедни семейства. Възпитателният метод, който използват, е т.нар. превантивна система. В сътрудничество с родителите на децата (доколкото това е възможно) салези- аните се опитват да помагат на подрастващите да развиват своя интелект и умения, да създават добри отношения с другите хора, да използват пълноценно свободното си време, да се ориентират в избора на професия, а така също да се предпазват от злото във всичките му форми на зависимост и ограбване на свободата. Разбира се, работата на отците салезиани включва уроци по кате- хизис и запознаване на тези деца с основните християнски ценности. През 2013 г. те започват строителството на образователен център, включващ църква, училище и общежитие, в ромския квартал „Лозенец“ в Стара Загора. Амбиция­та им е там да се учат в смесени класове български и ромски деца, които да придобиват както необходимите знания и умения, които дава обичайно образо­вателната система, така също познания за Библията и основите на християн­ската етика.


Салезианите на Дон Боско са монашеско общество на Ка­толическата църква, основано в средата на XIX век от св. Йоан Боско (1815-1888), известен с помощта, която е оказвал на бедни момчета и младежи от улицата. Когато бил едва деветгодишен, Дон Боско сънувал сън, които повлиял изклю­чително силно върху неговия живот и в някаква степен го определил: „Сънувах, че бях близо до дома си, на едно голямо игрище, където голяма група деца се забавляваха. Някои от тях се смееха, други играеха, а немалко от тях ругаеха. Бях толкова шокиран от техния език, че скочих към тях и започ­нах да им крещя да спрат веднага. В този момент се появи един мъж с благородна осанка, с мъжествено и величествено изражение. Беше облечен с бяла, свободно падаща мантия и лицето му излъчваше такава светлина, че аз не можех да погледна директно към него. Повика ме по име и ми каза да поведа тези момче­та, добавяйки: „Ще трябва да ги спечелиш като свои приятели не с ругатни, а с нежност и дружелюбие. Затова започни отсега и им покажи, че грехът е грозен, а добродетелта е красива“. 18 години по-късно, вече 26-годишен, Йоан Боско е ръкоположен за свещеник в Торино. И става наистина така, че той посвещава живота си на бедни и изпаднали момчета, които приютява и на които се опитва да помогне да се образоват и да продължат живота си по достоен начин.


Как започна дейността ви в Стара Загора, защо решихте да се насочите тъкмо към ромите в кв. „Лозенец“?


Отец Мартин: В Стара Загора се установихме през 2008 г. Дотогава рабо­техме предимно в Казанлък, но след ръкоположението на отец Ярослав си дадо­хме сметка, че можем да разширим дейността си и в Стара Загора. Всъщност ние отслужваме неделни литургии тук от 1995 г., така че за нас този град бе вече познат. През 2008 г. дойдохме в Стара Загора с решението да потърсим най-уязвимите групи и младежи. Направихме различни проучвания и всеки път из­лизаше, че това са ромите. Видяхме, че образованието им доста куца. Говорихме с много роми, говорихме също с хора от общината, които ни казаха: „Ако искате да помагате в социалната сфера, най-добре е да се насочите към ромите“. В квартал „Лозенец“ живеят около 20 хиляди роми, които са затворени там, сегрегирани са. В квартала има две училища - едното е до XII клас, а другото до VIII клас, но нивото е много ниско. За това обаче не са виновни преподавателите, когато работиш в клас с 25 деца от този контингент, е много трудно да пос­тигнеш някакъв напредък.


Отец Ярослав: През 2008 г. от неправителствената организация „Свят без граници“, която работи от доста години в ромската махала в Стара Загора, ни поканиха да подготвим за децата библейски часове, а така също различни зани­мания и игри. Постепенно разбрахме, че повечето деца не умеят да четат и да пишат, макар да са вече в горни класове. Започнахме индивидуални занимания с всяко дете. Първоначално те идваха най-вече заради игрите, но постепенно започнаха да посещават редовно и занималнята, където наваксвахме пропуснатото от учебния материал. После включихме и уроци по китара, а след това организирахме и първия лагер. След като дейността ни се разшири, наехме свой център за работа с децата. С времето обаче те започнаха да разбират, че не всичко е само игра, че ние изискваме доста от тях, че става дума за личностно развитие и усърдие и така броят на жела­ещите да посещават центъра започна да намалява. Но общо взето имаме добро име в махалата, щом се разбере, че орга­низираме нещо, винаги идват много деца. Например в събота, когато организираме игри, се струпват толкова много деца, че не могат да се поберат в нашия център. Обикновено започ­ваме тези съботни срещи с презентация по някаква библейска тема, така че да популяризираме християнските ценности, а след това продължаваме с различни игри, които помагат да се стратегическото мислене.


Сега работим с децата всеки учебен ден в наетите от нас помещения, като провеждаме различни занимания - от дневна занималня, където им помагаме да се справят с учебния материал, до ателиета по изобразителни изкуства, приложни изкуства, конструиране, шиене, танци, музикални инструменти, чужди езици, християнска етика. Освен това редовно провеждаме с тях беседи, разго­варяме по различни теми, свързани с християнските ценности, за това колко е важно образованието, как би трябвало да се държим един към друг в семейст­вото. Все такива, човешки неща. Целта ни е те да се развиват, да мислят за важните неща в живота. Много говорим за отношенията между момичетата и момчетата. Отделно работим и с младежите, с които разговаряме по младежки теми, опитваме се да ги подготвим да бъдат по-отговорни, когато става дума за любовни отношения или за предстоящо родителство. През последната година започнахме беседи и с родителите, с които също обсъждаме различни въпроси, свързани най-вече с възпитанието на децата. Има родители, които идват и участват. Не са много, но ние не търсим бройка. А на тези, които не успеят да дойдат, разказваме за какво сме говорили, когато ги посетим на следващия ден. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org