BG | RU

КРАТКИ ЕСЕТА ЗА РАЗМИСЪЛ И МОЛИТВА. ЗАКЪСНЯВАНЕТО

година 2018 / брой 128, Калин Михайлов

  

 


 


Принадлежа към хората, които отдавна се борят със закъсняването с променлив успех. Разсъждавал съм доста над причините за него и едва наскоро ми се стори, че си струва опитът да го видя малко по-цялостно като явление, доколкото това изобщо е възможно. Твърде вероятно е в момента, докато пиша този текст, а вие го четете, да извършваме действие, което бих нарекъл „изместване на неща от местата им”. Вие е трябвало да вършите нещо друго, аз – също, но вместо това сме се оказали в ситуацията, в която сме. Затова дайте поне да поразсъждаваме над нея.



  1. Изместване на неща от местата им


Обикновено повечето неща в живота имат отредено за тях време. Момент, в който им идва времето да бъдат направени. Но поради една или друга причина ние често слагаме вместо тях други неща, които ни изглеждат по-спешни (всъщност обикновено не са), или, още по-често, неща, които ни е по-лесно да подхванем. Такива, на които определено не им е времето, но пък са ни по-малко неприятни. Онези, на които им е дошло времето, ни изглеждат толкова огромни и така непреодолими, така ни „препречват” пътя, че предпочитаме да ги заобиколим и да правим каквото и да е, само не тях. За различните хора приятното и неприятното имат различни лица, затова ще се огранича с пример, който мнозина биха разпознали веднага като „свой”. Ако имам да събирам материал, за да направя презентация по определена тема, много е вероятно не след дълго „сърфиране” из мрежата да се окажа на сайтове, където всъщност не е нужно да пребивавам точно в този момент и с оглед на тази задача, макар информацията, на която съм попаднал там, да си заслужава вниманието. Би трябвало да се съсредоточа върху темата на презентацията и да пренебрегна съвсем целенасочено останалите теми, на които попадам и които оценявам като странични – дори да са много важни сами по себе си, времето за проучването им не е сега.


Кой от нас не е преживявал и осъзнавал многократно подобно нещо като проблем, но какво от това? В действителност трудното тук идва на следващия етап: мисля, че много хора не са склонни да се откажат от вече планираното в рамките на деня, а всеки път, когато ние изместваме нещо от мястото му, трябва да сме наясно, че сме направили избор, от който има последици. Ако вместо да правя презентацията, съм използвал нейното време, за да свърша друго, от графика ми за деня или трябва отпадне самата тя, или ако в един момент стигна все пак до нея, тогава тя ще „избута” нещо от „списъка” с намеренията ми. И в двата случая нещо ще трябва да отпадне. Не знам защо, но хората нерядко говорят как времето не е разтегателно, а всъщност се опитват да го използват така, сякаш е. Защо си мисля, че като не съм успял да направя презентацията досега, ще сколасам с нея в рамките на двайсетте минути, останали до излизането ми за уговорена вече среща в центъра на града? В този случай болестта ми не се нарича нереалистично чувство за времето, както се опитвам да я кръстя, името й по-скоро е неспособност да поема последиците от избора, който съм направил. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org