BG | RU

СЕМЕЙСТВО И ОБЩЕСТВО

година 2018 / брой 129, Андре Вен-Троа, кардинал

  

Бих искал да споделя с вас някои размисли, отнасящи се до обществения дебат във Франция. Какви са критериите и ориентирите в настоящата ситуация?


Като въведение ще се позова на думите на един безспорен авторитет – става дума за г-жа министъра на правосъдието на Франция[1], която в деня на внасянето в Министерския съвет на проектозакон, позволяващ брака и осиновяването на деца от лица от един и същи пол, заяви в интервю: „това е реформа на обществото и може дори да се каже една цивилизационна реформа. Не трябва да се правим, че имаме намерение да променим само три или четири запетаи в Семейния кодекс“.


Трябва да отбележа, че ние също придаваме огромно значение на този дебат. Не става дума само за някои маргинални промени на една общопризната и утвърдена практика, става дума за дълбока трансформация на обществото, съответно на цивилизацията, тъкмо затова по мое мнение трябва да се отчетат всички хипотези и възможни рискове от подобен вид реформа.


За да изясня нашето действие и пътя, който извървяхме, ви предлагам три разсъждения, които, надявам се, ще изяснят някои аспекти на случващото се.


 



  1. Връзката между сексуалност и общество


За това, в крайна сметка, става въпрос. Изначално – и мисля, че до края – човечеството се оказва в сблъсък с реалността, с една незаобиколима даденост, каквато е определящото различие на половете. Няма човечество без разлика в половете, тя е необходимо условие за възпроизводството на живите същества, за продължаването на вида. И тази реалност е тясно свързана с онова, което бихме могли да наречем навлизане във времевостта или навлизане в историята, ако подемем едно тълкуване, произтичащо от книга Битие. Когато човекът влиза в историята, се явява и сексуалното различие, както Иисус потвърждава в думите си по повод Възкресението: защото при Възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата (Мат. 22:30). По време на историята ние сме изправени пред реалност от реда на времевостта, тоест на ефимерното. Затова е необходимо да има континюитет между поколенията, като се извикат към живот известен брой нови членове. А този зов за живот минава по необходимост през сексуалната двоичност, няма хермафродитно възпроизводство сред хората!


Откъдето и въпросът: как трябва да възприемаме този исторически феномен? В много антични религии човешката сексуалност се възприема като отзвук от сексуалното възпроизводство на богове, натоварена е с божествено значение. В юдео-християнската традиция Бог не се сексуализира. Следователно човешката сексуалност не е пренос на божествена сексуалност. Човешката сексуалност е стриктно обособена реалност, вкоренена във времето, в човечеството. Тя не възпроизвежда случващото се в Бога и никога не е сакрализирала, за да се превърне в ритуален език, както е в някои езически обичаи на места, съседни на Израил. И тук ние виждаме да се очертава дълбоката специфика на юдейската религия спрямо религиите от Близкия изток. Тя не е нито сексуална религия, нито религия със сексуална дейност. При нея няма сакрална проституция. И онзи, който трябва да пристъпи към свещенодействието в Храма, трябва да се въздържа от сексуален контакт поне за времето, когато ще се извърши ритуалът, защото влиза в отношение с Някой, който не е белязан от сексуалност, доколкото е от друг порядък.


В библейското Откровение имаме дисиметрия между партньорите: от едната страна е Бог, а от другата – тези, с които Бог е искал да сключи завет, белязал по неизличим начин временната, обвързана с историческата еволюция човешка сексуалност, осигуряваща поколение от нови членове на човечеството, която трябва да е мост към това поколение чрез единението на двамата родители.


Новороденото, детето, е онова, което е било заченато, но и което е станало субект чрез самото себе си, като проект в човешкото общество. Щом в Писанията на Премъдростта от Стария завет намира място този странен и уникален фактор, какъвто е човешката сексуалност, какво означава това? Как е възможно между мъжа и жената да има тъй силно привличане, което същевременно с това да е място на драми, нещастия и насилие? Още от началото си разказът от книга Битие разкрива как това единение на мъжа и жената ще се превърне в надежда на човечеството, но в същото време ще е и място на изпитания. Как да се надмогне потенциалът на въжделение и насилие, присъстващ в човешката сексуалност, ако не чрез съюз на партньорите? (…)


 


[1] Кристиан Тобира (род. 1952 г.) – френска социалистка, министър на правосъдието (2012–2016), известна с подкрепата си за „браковете за всички“ (еднополовите бракове). Б. пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org