BG | RU

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ БИБЛЕЙСКИЯ ТЕКСТ И НАУЧНИТЕ ДОСТИЖЕНИЯ В КАЛВИНОВАТА ЕГЗЕГЕТИКА НА ПЪРВА ГЛАВА ОТ КНИГА БИТИЕ

година 2018 / брой 129, Радостин Марчев

  

Жан Калвин публикува своя коментар върху книгата Битие през 1554 г. Наред с характерната за него яснота и красота на израза, няколко неща веднага правят впечатление. На първо място, според стандартите на времето си Калвин е изключително прецизен в своето тълкуване. Освен че използва директно еврейския текст, той постоянно се позовава на различни преводи – вкл. гръцки. Освен това в добавка към мненията на редица свои съвременници той познава и постоянно използва творенията на църковните отци, еврейската тълкувателна традиция и дори някои езически философи. Вследствие на това коментарът му често приема формата на диалог с тези допълнителни източници, които играят ролята на събеседници, с които той разговаря, слуша и отговаря. Калвин далеч не винаги се съгласява с тези мнения – той е ярък самостоятелен ум, който има своя позиция, която умее да отстоява. Тя обаче не е упорита и невежа, а винаги е претеглена, обоснована и добре информирана. Именно този ерудиран диалог с християнската древност и съвремие е нещо особено характерно и ценно за коментарите на Калвин.


На второ място, коментарът на Калвин демонстрира зрелостта на новия подход към библейските текстове, станал характерен за протестантските кръгове. Още от самото начало той категорично и безкомпромисно отхвърля алегоричната егзегетика и последователно търси буквалното историко-граматическо значение на текста. Буквално обаче за Калвин по никакъв начин не е синоним на буквалистично. Той разбира начина, по който работи езикът, и редовно отчита естеството на различните езикови изразни средства, използвани от автора. Той дори отива по-надалеч – анализирайки текста, Калвин е готов да признае, че дадена мисъл е вярна, но все пак да не е сигурен, че Моисей е имал това наум, когато е писал текста:


„Аз не настоявам дребнаво на частиците ב (beth,) и כ, (caph) и не зная има ли нещо здраво в мнението на някои, които твърдят, че това е казано, понеже Божият образ бил единствено сянка в човека, докато той не достигне до своето съвършенство. Само по себе си това е вярно, но не зная дали това е минавало през ума на Моисей.“[1]


Това определено е доста сложна егзегетика.


На трето място, Калвин е много методичен и точен, като в същото време е безапелационно посветен на верността на текста до най-малките детайли. Неговият анализ на въпроса защо Моисей използва в ст. 1 името Елохим, което е в множествено число, е много показателен за цялостния му метод, последователно прилаган по-нататък в целия коментар:


Бог. Моисей използва думата Елохим, съществително в множествено число. Оттук се изказва мнението, че са споменати и трите лица на Бога. Но тъй като за доказателство на нещо толкова велико това ми се струва от малка тежест, аз няма да настоявам на думата, а по-скоро ще предупредя читателите да внимават за подобни добавки. Те смятат, че тук имат свидетелство срещу арианите, за да докажат божествеността на Сина и Духа, но в същото време се излагат на грешката на Савелий, понеже по-нататък Моисей казва, че Елохим е говорил и Духът на Елохим се е носел над водите. Ако предположим, че се имат предвид три лица, между тях не би имало разграничение. Понеже би следвало както, че Синът е роден от Себе Си, така и че Духът не е на Отца, а на Самия Него. За мен е достатъчно множественото число да показва тези сили, които Бог използвал при създаването на света. Освен това аз признавам, че Писанието, макар да говори за множество сили на Бога, все пак винаги ни насочва към Отца и към Неговия Син и Дух, както ще видим след малко. Но абсурдите, за които аз споменах, не ни позволяват да изопачим това, което Моисей просто казва за Самия Бог, пренасяйки го към различните лица на Божеството. Все пак поради специфичните особености на самия текст аз смятам, че не може да има съмнение, че тук на Бога е приписана една титла, изразяваща тези сили, които преди това по някакъв начин са съществували в Неговата вечна природа”.


На четвърто място, Калвин е сравнително консервативен в своето тълкуване и приема библейския текст доста буквално. За него няма съмнение, че светът е създаден за 6 буквални дни по 24 часа, рибите и птиците произлизат от водата, потопът е бил всемирен и т.н., и той не допуска и капка съмнение в достоверността на разказа. Два примера доста добре илюстрират това. (...)


 


[1] Всички цитати в тази статия са от Calvin, John. Commentaries of the first book of Moses called Genesis. Translated from the original Latin, and compared with the French edition, by the rev. John King. Последно влизане на 13.01.2018 в http://www.ccel.org/ccel/calvin/calcom01.i.html. Преводът от английски език е мой.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org