BG | RU

ИЗ „ДНЕВНИЦИ“

година 2018 / брой 129, Кирил, Патриарх Български

  

Излязоха от печат Дневниците на Българския патриарх Кирил (1953–1971). Изданието е на Нов български университет, подкрепено от Фондация „Комунитас“. Настоящият сборник за пръв път събира на едно място дневниковите записки на патриарх Кирил, до този момент разпръснати в различни архивни единици от личния му фонд в Централния държавен архив.


Преобладаващият масив от записките отразява периода на служението му като патриарх и е предимно от 50-те и 60-те години на ХХ век, като най-ранните са още от 1926 г., а последните са датирани в самото начало на 1971 г. По-голямата част са свързани с официални посещения на патриарха в чужбина и срещи с църковни делегации, пребиваващи в България. Отразени са неговите разговори с видни български интелектуалци като Симеон Радев и Борис Христов, с председателя на Комитета по църковни въпроси Михаил Кючуков, с чужди посланици и гости на БПЦ. По-рядко се срещат негови разсъждения и откровения по различни теми и лица, които самият автор често озаглавява „бележки“.


Дневниците са лично свидетелство на първия патриарх на възстановената Българска патриаршия за един изключително труден период в живота на Българската църква и нейните отношения с комунистическата държава. Очакваната с оглед на периода автоцензура не омаловажава ролята им на важен исторически извор както за вътрешното състояние на Българската църква, така и за нейните международни контакти. В тях е отразено и отношението на патриарха към важни проблеми в православния свят като участието на Българската църква в икуменическото движение, стремежа за съхраняване на българския характер на манастира „Св. Георги Зограф“ в Атон, отношенията с Македонската православна църква.


Съставители и автори на предговора и бележките са Живко Лефтеров и Момчил Методиев.


В настоящия брой предлагаме два откъса от Дневниците – откъс от записките на патриарх Кирил за неговото първо посещение в Цариград през 1962 г. след нормализирането на отношенията между Вселенската патриаршия и Българската православна църква и бележките за посещението на патриарх Кирил в Москва през 1968 г., където основна тема на разговорите с предстоятелите на другите поместни църкви е обявената предишната година автокефалия на Македонската православна църква.


 


 


 


 


 


Цариград, четвъртък, 22 март 1962 г.


           Времето се прояснява. В часа 8 и 30 влязох в църквата „Св. Стефан”. Застанах на владишкия трон за така наречената хоростасия[1]. Начало на светата Литургия 9 и 30 ч. В службата участваха 4 патриаршески митрополити, нашите двама владици, двама свещеници, четирима дякони и нашият дякон Васил Велянов. Службата премина стройно, пя църковният хор сравнително слабичко; имаше много народ, българи, стекли се от всички краища на Цариград. Външният изглед на нашите хора е добър, всички са добре облечени, даже богато, но по-важно е, че имат интелигентни лица.


           Произнесох слово, в което предпазливо засегнах и някои спомени за миналото на българщината в Цариград. Слушан бях с особено съсредоточено внимание. Накрай излязохме на двора и на гробовете на покойните народни владици Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски и Иларион Макариополски, а също и на гроба на Мелетий Велешки отслужихме заупокойна.


           Това бе един дълбоко изживян от мене молитвен момент.


           Върнахме се в Църква и раздадох нафора. В края на службата постригах около 20 деца и младежи за четци. Ставаше дума да пострижа само 3–4 деца, но родителите, като видяха постригването, пожелаха за спомен да бъдат постригани и техните деца и юноши. И това беше една трогателна проява на българско съзнание.


           От църква бяхме изпратени сърдечно трогателно.


           В Патриаршията се даде прощален обед, произнесоха се тостове от Вселенския патриарх и от мен; водиха се сърдечни разговори, които подчертаваха нашите добри взаимни чувства и отношения. От патриаршеска страна се правеше всичко, за да се подчертае внимание към нас и към Българската църква.


           Следобеда в Патриаршеския кабинет си разменихме подаръците.


           Ние дадохме на Светейшия златно енголпие, триптих със златни украси, розово масло и пр. На десетина владици раздадохме по една хубава икона върху златен фон, по малко розово масло. И на други духовни лица на служба в Патриаршията раздадохме подаръци.


           Патриархът също ни даде подаръци: на мен жезъл, на двамата наши архиереи енголпия, на останалите трима членове на делегацията – възпоменателни кръстове.


           След това продължихме да разговаряме по въпросите, които досега вече много пъти бяхме засегнали. Изказахме си взаимно много любезности. Изпращането от Патриаршията стана тържествено с биене на камбаните на патриаршеската катедрала. Сам Светейшият патриарх Атинагорас ме изпрати до колата. Отново се прегърнахме за раздяла с добри молитвени благопожелания.


           Тъй завърши официалната част на гостуването ни в Цариград. Останалата част от деня прекарахме вкъщи. Приех представители на нашата колония, разговарях с тях по общите наши църковни въпроси; приех също един униатски свещеник Иван Николов, българин, на 86–87 години, родом от Кукуш, български поданик, поддържа поданството си, от дълго време живее в Цариград като началник на Българо-униатската община.


           Всъщност тая община брои 10–15 души и неговото пребивание в Цариград се оправдава, както той казва, само с нуждата да се запази българо-униатската църква. Всъщност друго обяснение е по-правдоподобно, а именно католическата пропаганда иска да има българо-униатска църква в Цариград по-скоро за престиж. Униатският свещеник е с приятна външност, просветен човек е, говори разумно. Опита се да засегне въпроса за отношенията с католическата църква с оглед на предстоящия събор, свикван от папата. Отговорих му в духа на моите разбирания по тоя въпрос, като подчертах безперспективността на униатството в България. Униатският свещеник съжалява, че не съм имал възможност да видя българо-униатската църква, защото тя е същата, която е била открита в 1861 година.


           Вечерта на 8 часа се упътихме за летището, изпратени от патриаршеските владици и други патриаршески представители, а също така и от нашия посланик Чендов, от управляющия Генералното българско консулство Венев и други. Отлетяхме в часа 10 и 15 минути и след два часа пристигнахме в Дамаск.


 


           а.е. 2612, л. 82-83. Оригинал. Машинопис. (…)


 


[1] Χοροστασία (гр.) – присъствие на архиерей, обикновено в мантия и с жезъл, по време на богослужение, без да има водещата роля в него – на архиерейския трон.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org