BG | RU

НЕОЕВРАЗИЙСТВОТО В РУСИЯ

година 2018 / брой 130, Марк Седжуик

  

Колапсът на Съветския съюз през 1991 г. донесе в Русия някаква версия на западната модерност, а в руската политика – един необичаен вариант от традиционализма: неоевразийството. Тази идеология беше развита от традиционалиста с централна важност Александър Дугин и беше насочена принципно към онези сектори на руското общество, които отхвърляха политиките на президента Борис Елцин и идеята за преобразяване на Русия в някаква разновидност на либерална демократична държава с разумни отношения спрямо Запада. С промяната на политическия климат при президента Владимир Путин неоевразийството се пренесе от периферията към политическия мейнстрийм.


 


Ранен традиционализъм в СССР и Русия


Традиционалисткият ъндърграунд (нелегалният традиционализъм)


Макар традиционализмът преди ерата на Перестройката да беше по необходимост ограничен до дисидентските кръгове, през 60-те години на ХХ век вече съществуваше руски традиционализъм. Той навлезе в Съветския съюз първо чрез Ленинската библиотека в Москва, която по незнайни причини беше необичайно добре заредена с авторите на традиционализма.[1] Вниманието на Евгений Головин – руски поет, известен само на кръга дисидиращи или „независими“ интелектуалци, който той ръководеше, бива привлечен към писателите на традиционализма в периода 1962–63 година посредством препратките от Le matin des magiciens на Луи Повелс…


Своя интерес към традиционализма Головин предава на своя кръг, който е само един от многото малки кръгове интелектуалци, които могат да се открият тогава из Съветския съюз. Разочаровани от все по-спарената догма на късния съветски марксизъм-ленинизъм, тези дисиденти или „независими“ интелектуалци започват да населяват периферията на съветския живот, бойкотирайки институции като Комунистическата партия и Комсомола, членството в които беше изискване за професионален успех в области като академията и журналистиката, където интелектуалците обикновено работят. Вместо това те работят като статисти, библиотекари и дори чистачи на улици. Следвайки установената руска практика, те се срещат в апартаментите си или в кухните, за да говорят, пият, но също и да четат и обсъждат философски, литературни и поетически работи, понякога разпространявани в самиздат (домашно изготвени копия) и понякога своите собствени съчинения. Алтернативната музика също цъфти в тази среда; западните жанрове като рока и пънка гледат изпод вежди съветския истаблишмънт, като по този начин добиват интелектуална респектабилност, непозната в страните, в които възникват първоначално. Много от тези интелектуалци учат чужди езици (често от паралелни текстове). Самообразованието им в хуманитарните науки нерядко достига нива далеч отвъд обичайно достиганите от самоуките на Запад.[2]


Съветският кръг на Головин включва Гайдар Джамал и Александър Дугин, които стават двамата най-важни традиционалисти на Русия. Джамал, който се присъединява към кръга през 1967 г., е московчанин от азербайджански произход, а образованието и възпитанието му са по-скоро светски и съветски, отколкото ислямистки. Като младеж той се потапя в библиотеката от философски работи, оставена му от неговия дядо по майчина линия – отомански турчин, мигрирал в Русия и присъединил се към Октомврийската революция на страната на болшевиките, който по онова време преподава в престижния Държавен институт за театрално изкуство.[3] Дугин, който влиза в кръга около 1980 г., е син на полковник от съветската армия.


Головин, Джамал и (по-късно) Дугин работят върху възстановяването на традиционализма от книгите, които намират в Ленинската библиотека, като понякога се опитват да се догаждат за съдържанието на неналичните книги единствено по заглавията им. Макар Symbolisme de la Croix на Генон да е недостъпна (бидейки в „затворения сектор“ на библиотеката), Pagan Imperialism на Евола (в по-традиционалисткото ревизирано издание от 1933, Лайпциг) е била оставена в отворената колекция на библиотеката. Когато е била получена през 1957, отговорните за тези решения очевидно не са се задълбочавали в повече от заглавията. Руските традиционалисти обаче, хващайки следата от обясненията на модерността, които дава Генон, като цяло реагират на тях (поне след 1991) по-скоро по модела на Евола.


Традиционализмът дава интелектуално задоволителни обяснения на съветската реалност, в която те живеят и която са отхвърлили, но не ги подтиква към някакво действие. Дугин превежда на руски Езическият империализъм на Евола, но опитите му да я разпространи в самиздат има малък успех. Нито духовната дейност, към която на Запад обичайно води Генон, нито политическата активност, свързвана с Евола, са били възможни в Москва през 60-те и 70-те години. Всяка възможност за политическо действие е била изключена по очевидни причини, а духовната дейност е била ограничена поради липсата на необходимата инфраструктура. Досегът до съществуващите традиционалистки религиозни групи не е бил лесен от Съветският съюз, макар че Владимир Степанов, възпитаник на Московския философски институт, който е принадлежал към кръга на Головин, успява да се свърже с един (нетрадиционалист) британски неосуфи – известния новелист и поет Робърт Грейвс.[4] Въпреки че Джамал се присъединява към суфийския орден Накшбандия в Таджикистан през 1980 г., суфизмът, изглежда, не е важен за него. Когато взима Головин и Дугин за едномесечно пътешествие в Зеравшанските планини в Североизточен Памир по-късно същата година, те не посещават шейха на Джамал, макар че посещават гробовете на различни суфи светии.[5] (…)


 


[1] За по-нататъшни коментари вж. ДБ 1 (в началото на бележковия апарат авторът препраща към своя сайт http://www.traditionalists.org/ където са поместени под поредни номера допълнителните бележки. Адресът за тези бележки към настоящия текст е: http://www.traditionalists.org/anotes/ch12.htm.


[2] Виж ДБ 2.


[3] Гайдар Джамал, интервю. Според други източници той може да е следвал в Московския институт по изтокознание и да е бил изгонен оттам през 1969 г.


[4] Халянд Удам (имейли, март-юни 2000). Вж. ДБ 3.


[5] Джамал се присъединява към клона на Накшбандия, ръководен от Ишан-е Халифат. Дугин и Джамал, интервюта.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org