BG | RU

АВТОКЕФАЛИЯТА НА УКРАИНСКАТА ЦЪРКВА СЛАГА КРЪСТ НА ПЪРВЕНСТВОТО НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

година 2018 / брой 131, АНДРЕЙ МЕЛНИКОВ, АРТУР ПРИЙМАК

  

Независимая газета, 24 април 2018 г.


Президентът на Украйна Петро Порошенко обяви, че Константинополската (Вселенска) патриаршия е започнала процедура по предоставяне на автокефалия, т.е. независимост, на Украинската църква. Основание за това стана изявлението на Синода в Истанбул, че е разгледал молбата, подадена пред Вселенския патриарх Вартоломей от депутати от Върховната рада и няколко православни структури от Украйна. Основателен ли е оптимизмът на Порошенко? Предстоящите исторически решения по този въпрос зависят от прилагането на църковно-юридическите норми, по които Московската и Константинополската патриаршии имат различно мнение.


„Константинополската патриаршия има отговорността за опазване на всеправославното единство и грижата за православните църкви по целия свят, особено за православния народ на Украйна, получил спасителната християнска вяра и свято кръщение от Константинопол – се казва в изявлението на Синода. – Затова, като истинска църква майка, Константинопол се занима с църковната ситуация в Украйна, както е правил това и на предишни синодални заседания. И след като получи молбата за автокефалия от църковните и гражданските органи на Украйна, които представляват милиони украински православни християни, реши да започне по-подробно обсъждане по този въпрос с останалите сестри православни църкви за осведомяване и съгласуване.“


Съществуват две гледни точки към процеса на получаване на църковна автокефалия. Московската патриаршия приема, че независимостта може да бъде предоставена единствено от църквата майка, т.е. украинското православие може да получи автокефалия само от Руската православна църква. А Украинската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ МП) вече оповести, че не е подавала молба за получаване на независимост.


Според тази гледна точка за признаване на законността на автокефалията освен това е необходимо съгласието на всички църкви.


Според мнението на Константинопол обаче е достатъчно съгласието на мнозинството църкви. Затова, когато Синодът в Истанбул говори за съгласуване с братските църкви, това може да бъде тълкувано и като възможност за получаване на съгласието само на близките до него църкви. Освен това Константинополската патриаршия, която нарича себе си Вселенска, настоява, че има изключително право да взима окончателното решение за автокефалията на всяка православна църква.


Тези две концепции трябваше да бъдат обсъдени на Всеправославния събор през 2016 г., на който редица църкви, включително и Руската, отказаха да присъстват. А и на Събора темата за автокефалията въобще не беше разгледана. Следователно до този момент няма постигнато единодушие по този въпрос и Константинопол може да вземе решение по въпроса за Украйна, следвайки собствените си възгледи за законността на тази стъпка.


В изявлението на Синода на Константинополската църква прави впечатление текстът, в който се казва, че молбата е получена от „църковните и гражданските власти“ на Украйна. А тъй като молбата е подписана само от Киевската патриаршия и Украинската автокефална православна църква (УАПЦ), това означава, че Вселенската патриаршия признава легитимността на тези юрисдикции, до този момент определяни като „разколнически“. Във връзка с това се припомня прецедентът с Естонската църква, когато Константинопол създаде в балтийската държава паралелна структура, независима от РПЦ. Основание за признанието на приелата юрисдикцията на Константинопол Естонска апостолска православна църква стана фактът, че тази институция вече веднъж е била призната през 1923 г., когато Руската църква по силата на политически обстоятелства е била в разкол. В случая с Украйна Киевската патриаршия е създадена едва след разпада на СССР, а УАПЦ за пръв път се е опитала да получи признание от Константинопол през 1919 г., когато това не се случва, защото в този момент патриаршеският престол е бил вакантен.


Запитаните от Независимая газета експерти смятат, че възможността за даряване на автокефалия на Украйна от страна на Вселенската патриаршия е реална. „Друг е въпросът, че това трябва да бъде съгласувано с президента на Турция Реджеп Ердоган, а не е ясно как Ердоган би погледнал на това искане“ – посочва протодякон Андрей Кураев. „Без съмнение, министерството на външните работи на Русия ще окаже натиск над Ердоган, за да окаже той на свой ред натиск над Вселенския патриарх Вартоломей. В представата на Ердоган вероятно Москва се нуждае повече от Анкара, отколкото обратното.“ Кураев обръща внимание на съвпадението във времето между молбата на Порошенко за автокефалия и началото на предизборната кампания в Турция за предстоящите предсрочни избори за президент и парламент. „Изборите са насрочени за 24 юни – посочва той. – Мисля, че към момента на изборите Вселенската патриаршия трябва да е взела решение по украинския въпрос. Според Константинопол претенциите на Москва за контрол над украинското православие не са напълно легитимни. На първо място, защото Киевската митрополитска катедра преминава под юрисдикцията на Москва през ХVІІ век след решение на турския султан, взето с помощта на подкуп. На второ място, Москва многократно е нарушавала споразумението за властта над тази катедра. Самите гърци настояват, че Киевската катедра е била предадена на Москва за временно управление, а не завинаги.“ (…)


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org