BG | RU

ВАЖНОСТТА НА ПОСТА И НЕГОВОТО СПАЗВАНЕ ДНЕС

година 2018 / брой 132,

  

  1. Постът е Божия заповед (Бит. 2:16-17). Според Василий Велики „постът е връстник на човечеството, тъй като е установен още в рая“ (За поста 1, 3. PG 31, 168A). Постът е велик духовен подвиг и изключителен израз на подвижническия идеал на Православието. Православната църква, неотклонно следвайки апостолските постановления и съборните канони, и въобще светоотеческото предание, винаги е проповядвала върховната ценност на поста за духовния живот на човека и за спасението му. В богослужебния кръг на Господнята година е отразено цялото светоотеческо предание за поста и учението за постоянното и неотслабващо бодърстване на човека и за отдаването му на духовни борби. Затова и постът се възпява в Триода като многосветла благодат, непобедимо оръжие, начало на духовните битки, най-добрия път към добродетелите, храна за душата, извор на цялата философия, подражание на нетленно поведение и на равноангелския живот, майка на всички блага и добродетели.

  2. Като твърде древно установление постът се среща още в Стария завет (Втор. 9:18; Ис. 58:4-10; Иоил 2:15; Иона 3:5-7) и се потвърждава от Новия завет. Сам Господ е постил в продължение на четиридесет дни преди началото на обществената си дейност (Лук. 4:1-2) и е дал напътствия за начина, по който да се упражнява постът (Мат. 6:16-18). В Новия завет, по-общо казано, постът се препоръчва като средство за въздържание, покаяние и духовно въздигане (Марк. 1:6; Деян. 13:3; 14:23; Рим. 14:21). От апостолската епоха Църквата е провъзгласила върховното значение на поста и е определила сряда и петък като дни за пост (Учение на 12-те апостоли 8, 1), както и поста преди Пасха (Ириней Лионски в: Евсевий Кесарийски, Църковна история 5, 24, PG 20, 497В-508АВ). Разбира се, в църковната практика, засвидетелствана през вековете, е съществувало разнообразие не само по отношение на продължителността на предпасхалния пост (Дионисий Александрийски, Писмо до еп. Василид, PG 10, 1277), но и по отношение на броя и съдържанието на останалите периоди на пост, които са се оформили под влиянието на различни фактори, най-вече богослужебни и монашески, за да се постигне, наред с другото, и подходящата подготовка преди големите празници. По този начин неразривната връзка между поста и богослужението показва мярката и целта на поста и изтъква неговия духовен характер, поради което и всички вярващи се приканват да се отзоват, всеки според собствената си сила и възможност, без обаче да се предоставя свобода за пренебрегване на това свещено установление: „Гледай да те не отклони някой от този път на учението... Защото ако можеш да понесеш цялото бреме на Господа, ще бъдеш съвършен; ако ли не можеш, спазвай, което можеш. А що се отнася до храната, понасяй онова, което можеш“ (Учение на 12-те апостоли. 6, 1-3).

  3. Истинският пост като духовен подвиг е свързан с непрестанната молитва и искреното покаяние. „Покаянието без пост – напразно“ (Василий Велики, За поста 1, 3, PG 31, 168A), както и постът без дела на благотворителност е мъртъв, особено в съвременната епоха, когато неравномерното и несправедливо разпределение на благата лишава цели народи от самия насъщен хляб. „Братя, постейки телесно, нека постим и духовно, да разрушим всички вериги на несправедливостта, да разкъсаме примките на наложените насила отношения, да премахнем всеки несправедлив дълг, да дадем хляб на гладуващите и да подслоним бездомните“ (Самогласна стихира в сряда от първата седмица на Великия пост. Срв. Ис. 58:6-7). Постът не се изчерпва с обикновено и формално въздържание само от някои определени храни. „Въздържанието от храни само по себе си не е достатъчно за достоен за похвала пост, но трябва да постим с пост, който е приятен и угоден Богу. Истинският пост е отхвърляне на злото, въздържане на езика, избягване на гнева, раздяла с похотите, злословието, лъжата, клетвопрестъпването. Отсъствието на всичко това е истинският пост. Така постенето става добро“ (Василий Велики, За поста 2, 7, PG 31, 196D). При постенето въздържането от определени храни и задоволяването с малко не само във вида, но и в количеството на приеманите храни са осезаемата страна на духовния подвиг. „Постът е въздържане от храна, както личи от думата; но храната не ни прави по-праведни или по-грешни. В дълбокия си смисъл той означава, че както за всяко същество животът се поддържа с храната, а нехраненето води до смърт, така и ние трябва да постим от светските неща, за да умрем за света, а след това, като приемем божествената храна, да живеем за Бога“ (Климент Александрийски, Из пророческите еклоги, PG 9, 704D- 705A). Така истинският пост се отнася до цялостния живот в Христос на вярващите и достига връхната си точка чрез участието им в богослужението и особено в тайнството на божествената Евхаристия. (…)


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org