BG | RU

ХРИСТИЯНСКИ РЕАКЦИИ НА ДАРВИНОВАТА ТЕОРИЯ

година 2018 / брой 133, Радостин Марчев

  

Въведение


Теорията за еволюцията, изложена от Чарлз Дарвин, вече повече от 100 години продължава да бъде въпрос , който вълнува и разделя християнската църква. Може ли християнин да вярва в еволюцията? Означава ли това, че Библията греши в начина, по който описва сътворението на света? Как е възможно да съвместим вярата и науката? Това са трудни въпроси, на които християните дават различни, често напълно противоположни отговори.


Настоящата статия се обръща само към един от множеството аспекти на темата – реакцията на евангелските християни към Дарвиновата теория и влиянието на последната върху някои тенденции в съвременните християнски общности. Резултатите от едно такова изследване могат да се окажат изненадващи за мнозина – без значение дали последните се определят като християни или не.


Исторически изненади[1]


Исторически реакцията на протестантското движение към Дарвин и неговата теория не е единна. Малко известен факт е, че доста преди публикуването на Произход на видовете през 1859 християните нямат проблем с идеята за стара земя. Хаф Милър[2] се опитва да хармонизира свидетелството на научните факти с описанието от Битие 1-2, настоявайки за стара земя, като в същото време смята, че този въпрос по никакъв начин не е свързан с еволюционната теория. Джон Флеминг, професор по естествена история в Кралския колеж в Абърдийн, а преди това повече от 25 г. свещеник от Шотландската църква, оспорва теорията на Кювиер и Букленд, свързана с геологията на катастрофизма, според която земните пластове са се образували в сегашния си вид вследствие на всемирния потоп. Джон Плейфеър (също дълги години свещеник, преди да се отдаде на преподавателска дейност) през 1802 г. пише книга, озаглавена Illustrations of the Huttonian theory of the Еarth, в която защитава униформитарианизма и отрича възможността за млада земя и времевата таблица на архиепископ Ушер[3]. Едуард Хичкок (1793–1864) няколко години конгрешански свещеник, а след това преподавател по геология и естествена история в колежа „Амхърст”, смятан за един от водещите авторитети на своето време по въпроса за историята на американската геология и който през 1840 става първият председател на Асоциацията на американските геолози, пише повече от двадесет книги и над сто статии, трактати и памфлети, в които защитава модифициран катастрофизъм и символично виждане за дните от Битие, както и някаква форма на еволюция или поне многократно творение: „Изглежда, че всяка последваща обща промяна, която се случва на земната повърхност, е била подобрение на нейните условия. Животните и растенията от по-висша организация се разпространяват с всяка промяна, докато накрая земята е била подготвена за сега съществуващите видове[4]“.


Със смесени реакции е посрещната и идеята на Дарвин за естествения подбор. Известният палеонтолог Луис Агасис (1807–1873) след усилено изучаване на фосилите достига до извода, че връзката в устройството говори за общ дизайн. Видовете се стремят към общ, зададен от Бога „архетип“ и нямат генетична връзка помежду си. Всеки отделен вид е бил създаден специално за средата, която населява, и като такъв е фиксиран и не се променя. Възможността за еволюция е отричана също и от Уилям Доусън (1820–1899), президент на университета „Макгийл”, първи президент на Кралското общество в Канада и президент едновременно на канадската и американската асоциация за развитие на науката[5]. От друга страна, учени като Джордж Фредерик Райт (1838–1921) от колежа „Оберлини” и професора по естествена история Джеймс Дана (1813–1895) от „Йейл” приемат еволюцията и естествения подбор, без да виждат в тях нищо атеистично, зло или противоречащо на учението на Библията. Джеймс Маккош (1811–1894) казва:


„Аз съм защитавал еволюцията, но правейки това, съм я представял като метод, използван от Бога, и смятам, че когато е разбирана по този начин, тя по никакъв начин не е несъвместима с Писанието“.


Подобно е и мнението на Дана, който смята, че Бог, като законодател, е избрал и постановил методите (в т.ч. и естествения подбор), чрез които желае да твори и в резултат на които се е достигнало до сегашното състояние на земята и видовете. (…)


 


[1] Един от най-добрите източници на информация по темата е Livingstone, David. Darwin's Forgotten Defenders: The Encounter Between Evangelical Theology and Evolutionary Thought. Grand Rapids, Eerdmens and Scottish Academic Press, 1987. Голяма част от следващата секция е почерпана от нея.

[2] Хаф Милър (1802–1856) – автор на книгите The old red sandstone or new look in an old field (1841) и The testimony of the rocks (1856).


[3] Джеймс Ушър (1625–1656), архиепископ на Армаг, изчислява, че земята е била създадена през 4004 г. пр. Хр. според Юлианския календар.


[4] Цитирано от Livingstone, 19. Към вече споменатите имена могат да бъдат добавени Бенджамин Силимън (1779–1864) – от 1802 г. завеждащ катедрата по химия и естествена история в „Йейл”, шведският географ Арнолд Гюот (1807–1884) – председател на катедрата по физическа география и геология в Принстън, и др.


[5] Но и двамата отхвърлят буквалното тълкуване на първите глави на Битие и застъпват виждане за стара земя.


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org