BG | RU

ВЪЗВИШЕНАТА ПРОПОВЕД НА МИЛТЪН (2)

година 2018 / брой 134, Мартин Осиковски

  

(В продължение на Мартин Осиковски, „Възвишената проповед на Милтън“, Християнство и култура 86 (есен 2013): 51-57.)


В своето обръщение към участниците в конференцията „Нови политики и начини на живот в цифровата епоха“ (Ватикана, 26 май 2018 г.) патриарх Вартоломей справедливо отбелязва, че „историята на свободата не започва с историята на модерните човешки права“[1]. Специално по отношение на свободата на мисълта и изразяването Милтъновата Ареопагитика (1644 г.) е чудесно свидетелство за широкия, отвъдмодерен обхват на тази история: за Милтън, както показва публикуваният преди време частичен превод на текста, тя всъщност започва още в Писанието и в далечните времена на предхристиянска и раннохристиянска Европа, с идеалите на които той обвързва собственото си виждане за свободен печат.[2] Ето защо и популярното мнение, че Милтън тук „се явява първи и най-ярък изразител“[3] на схващания, които са до голяма степен определящи за всяко съвременно правово общество, би могло да се допълни с някои забележки.


***


Традиционно Ареопагитика лежи между крайностите на различни интерпретационни ключове, обърнати в различни исторически посоки. В рамките на класическия либерален прочит, от една страна, Ареопагитика е „основоположен и каноничен текст на модерния либерализъм“[4], корен на „либералното учение за познанието“[5], революционна защита на „правото на човек да изразява мнението си публично, да следва религията, която сам е избрал, или изобщо да не следва никаква религия, на правото на образование и информация“[6]. Оттук и схващането, застъпено най-вече в конвенционалните учебници по медийна история и политическа теория, според което Ареопагитика задава първоначалната отправна точка в историята на съвременното разбиране за свобода на словото изобщо.[7]


От друга страна обаче, възможен е и един своеобразен нелиберален – или дори антилиберален – прочит, за логиката на който достатъчно добре напомня отрезвяващата бележка, че „във виждането си за свободна общност Милтън съчетава едно класическо разбиране за свобода и робство с монархомахията на схващането си за законно управление“[8]; или наблюдението, че „Милтъновата позиция по отношение на свободата на словото е далеч от либерална. Неговата защита на свободното изразяване се ограничава до свобода за изразяване на определени благоприлични и разумни мнения, при което общите правила за разумност и благоприличие се изработват от правилно мислещи законодатели и се прилагат от правилно мислещи комисии отделно за всеки случай“[9]. Накратко: вижданията на Милтън и на тези, които днес наричаме „либерали“, се различават из основи и вероятно е прибързано и погрешно да се смята, че „либерализмът би бил естествен резултат от доразвиването на неговите идеи, че би бил идеология, която да спечели неговата подкрепа, стига само да беше малко по-просветен“[10].


На какво се дължи този своеобразен историографски контраст? Отчасти на контрастните слоеве в аргументативната палитра на самата Ареопагитика. От една страна, тя се движи срещу разпоредбите на указа за контролиране на издателската дейност от 1643 г. и по този начин неизбежно дава израз на идеи, близки до вижданията на по-късни либерални мислители – а и на идеи, които стоят близко до самите нас, отдалечени толкова много от родното време и място на текста. От друга страна, Милтън укрепва позицията си ретроспективно, като се обръща към пребогат набор от библейски, патристични и църковно-исторически свидетелства. Оттук, в зависимост от личните вкусове на читателя, Ареопагитика удобно би могла да изглежда и много модерна, и съвсем традиционна, съвършено „либерална“ или по-скоро „нелиберална“.


Но независимо от читателската настройка, по-същественото е, че в хода на тази ретроспекция Милтън, изглежда, следва реставрационен маршрут. В този смисъл резюмирана работно в едно изречение, общата аргументативна рамка на текста би била следната: цензурата е късно изобретение с римокатолически произход; нужно е да се завърнем към светлината на по-ранните християнски времена, когато тя не е съществувала – достатъчно е просто да погледнем историческите и богословските свидетелства за това. Ето защо може да се каже, че от гледна точка на своя подход Милтън тук (1) намира предмодерната история на идеята за свободата на словото за интересна и вълнуваща, (2) представя старите автори за далечни застъпници на своя идеал за свободен печат и преди всичко (3) няма самочувствието да предлага коренно нови решения.


Тези различни исторически посоки, в които гледа текстът, вече ясно показват неговите здрави връзки с общия интелектуален фон на времето, към което той принадлежи. (…)


 


[1] „Аddress by His All-Holiness Ecumenical Patriarch Bartholomew:A Common Christian Agenda for the Common Good“, https://www.patriarchate.org/-/address-his-all-holiness-ecumenical-patriarch-bartholomew-a-common-christian-agenda-for-the-common-good-vatican-may-26-2018- (достъп: 15 август 2018).


[2] Вж. Християнство и култура 86 (есен 2013): 37-50; нататък: Милтън (1).


[3] Мария Попова, Милко Петров, Мария Вазински, съст., Медиите в Европа (София: Фабер, 2012), 55.


[4] Catherine Belsey, John Milton: Language, Gender, Power (Oxford: Basil Blackwell, 1988), 77-8.


[5] Thomas Fulton, „Areopagitica and the Roots of Liberal Epistemology“, English Literary Renaissance 34 (2004): 42-82.


[6] Annabel M. Patterson, Early Modern Liberalism (Cambridge: Cambridge University Press, 1997), 1.


[7] Вж. напр. Vincent Blasi, „Free Speech and Good Character: From Milton to Brandeis to the Present“, in: Eternally Vigilant: Free Speech in the Modern Era, ed. Lee C. Bollinger, Geoffrey R. Stone (Chicago, London: University of Chicago Press, 2002), 61-2; Ian Hargreaves, Journalism: Truth or Dare? (Oxford: Oxford University Press, 2003), 36-7; Gerald F. Gaus, Contemporary Theories of Liberalism: Public Reason as a Post-Enlightenment Project (London: SAGE, 2003), 1-2; Martin Conboy, Journalism: A Critical History (London: SAGE, 2004), 32; Lee Morrissey, „Toward an Archaeology of First Amendment’s Free Speech Protections“, in: Freedom of Speech: The History of an Idea, ed. Elizabeth Powers (Plymouth: Bucknell University Press, 2011), 175; Merris Amos, Jackie Harrison, Lorna Woods, „Introduction: Freedom of Expression and the Media“, in: Freedom of Expression and the Media, ed. Merris Amos, Jackie Harrison, Lorna Woods (Leiden, Boston: Martinus Nijhoff, 2012), 2; Genelle Irene Belmas, Wayne Overbeck, ed., Major Principles of Media Law (Boston, Mass.: Wadsworth, 2013), 34.


[8] Quentin Skinner, Visions of Politics, vol. 2, Renaissance Virtues (Cambridge, New York: Cambridge University Press, 2002), 302; б.м., М.О.


[9] Jonathan Riley, „Mill, Liberalism, and Exceptions to Free Speech“, in: Freedom of Expression: Counting the Costs, ed. Glen Newey (Newcastle: Cambridge Scholars Publishing, 2007), 191; б.м., М.О.


[10] William Walker, Antiformalist, Unrevolutionary, Illiberal Milton: Political Prose, 1644-1660 (Farnham: Ashgate, 2014), 108.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org