BG | RU

ПОЧТЕНАТА ИКОНОМИКА. ЗАЩО ИКОНОМИКАТА СЕ НУЖДАЕ ОТ МОРАЛ

година 2018 / брой 134, Ханс Кюнг

  

Социална пазарна икономика?


В модерната икономика няма чудеса, а само строга „икономическа рационал­ност”. Но то се случва, и то още след Втората световна война, едно световно признато икономическо „чудо”, което наистина не противоречи на икономическа­та рационалност, но в известен смисъл я надхвърля. Разбира се, имам предвид – с оглед на превърнатата в прах и пепел Германия – пословичното „германско ико­номическо чудо”, което обединява икономическата ефективност и социалната ангажираност.



  1. Нито социалистически, нито капиталистически


Германското икономическо чудо по изумителен начин не е социалистически ори­ентирано, както тогава например във всички страни наоколо – Австрия, Англия, Франция и Италия – редица големи предприятия са били „одържавени”, а десе­тилетия по-късно частично отново приватизирани. Но то не е и просто капи­талистически ориентирано, колкото и „капиталът” (веднага след паричната реформа от 1948 г. са дадени само по 40 марки на всеки германец, а на фирмите допълнителна първоначална помощ при ликвидност на германската марка) да е играл немалка роля. От самото начало той е по-скоро социално ангажиран, при това не по сантиментални причини, както може би е допуснал Милтън Фридман. По-скоро по причини, произтичащи от един изцяло рационално организиран иконо­мически „ред” (ordo), който без какъвто и да е морализъм е включен в основопо­лагащите етични ценности, норми и цели.


Социалният либерализъм – Лудвиг Ерхард


„Първа концепция за финансова и икономическа политика в следвоенния период” – така се нарича завършеният през март 1944 г. меморандум за прехода на гер­манската промишленост от военни към мирни цели. Не мога да забравя истори­ята на този меморандум, която ми разказваше не веднъж моят уважаван колега и съсед от Тюбинген, професор по политически науки, Теодор Ешенбург: как в края на войната в Берлин един тогава все още слаб 47-годишен политикономист, който постоянно, дори и в трамвая, носил със себе си дебелата си чанта, в ко­ято бил този меморандум, го помолил от съображения за сигурност да я скрие в своя кабинет.[1]


Онзи политикономист бил не някой друг, а Лудвиг Ерхард (1897–1977). Тежко ранен през Първата световна война, през 20-те години във Франкфурт той защитава докторска дисертация за „Същността и съдържанието на стойностната еди­ница” при Франц Опенхаймер, авторитетен еврейски социолог, икономист и при­върженик на „третия път” между капитализма и социализма. Като икономист, през 1931–32 г. Ерхард смело и открито критикува остро както дефлационната политика на канцлера на Германия Хайнрих Брюнинг, така и „Основи на герман­ската икономическа политика” на банкера на Хитлер Хялмар Шахт. От самото начало той не одобрява режима на Хитлер и отказва да влезе в партията му. Затова след войната по поръчение на западните окупационни сили той успява да подготви провеждането на паричната реформа и въпреки всички съпроти­ви сред икономистите и публичното пространство да наложи една свободна икономическа политика. Решаващо значение има приетият на 17 и 18 юни 1948 г. закон за реформи в икономиката, с който се отменят повечето стопански мерки и установените цени и така се стига до паричната реформа от 20 юни 1948 г.[2]


В етически мотивирания меморандум на Лудвиг Ерхард от 1944 г. вече се пред­лага консолидация на дълга чрез „справедливо разпределение на тежестта” от последиците от войната под досега непознатата форма на „компенсация на вредите от войната” с оглед на принципите на социалната справедливост и в съответствие с икономическите възможности. Преди всичко обаче Ерхард и никой друг има историческата заслуга за това да обвърже паричната ре­форма (подготвена от американските експерти и проведена от съюзниците) с икономическа реформа, която по решителен и успешен начин оформя икономичес­ки Федерална република Германия.[3] Не паричната реформа, а освобождаването на ценообразуването е личното решение на Ерхард (американският генерал Луциус Клей накрая приема неподчинението на Ерхард по повод на паричната реформа), което представлява „този „освободителен удар”, който поставя всъщност нача­лото на пазарното икономическо устройство в западногерманската окупационна зона… Както паричната, така и икономическата реформа са двете неща, които със своите организационни и политически базисни решения формират предста­вата на германците за пазарно икономическо устройство” (Н. Клотен[4]).


Успехът на социално ангажираната пазарна икономика


Струва ми се, че след обединението на Германия през 1989–90 г. постиженията на Ерхард могат да бъдат по-добре оценени. С „научно обоснована смелост” (Ешенбург) през 1948–49 г. представя един конкретен план с няколко малки ясни цели, разполагайки с едва първоначално скицирана с най-общи щрихи обща кон­цепция, различна както от социалистическата планова икономика, така и от необуздания капитализъм, и отнасяща се до исторически безпрецедентната си­туация в разрушената от войната и гладуваща Германия. Въз основа на тази обща концепция той развива конкретна програма, която включва няколко малки, елементарни, но кохерентни и в крайна сметка успешни мерки.


Всичко това по непростим начин пропусна да направи при обединението на Гер­мания през 1989–90 г. политически правилната, но икономически илюзорна поли­ тика на федералния канцлер Хелмут Кол („процъфтяващи райони”) – тя не изис­кваше никакви жертви на солидарността („никакво повишаване на данъците”) и на Изток бе усетена като ултралиберална („свободна игра на силите”). Тя не бе научно подготвена няколко години предварително от далновиден политиконо­мист (или политик), какъвто бе Ерхарт, нито пък политикономист с формат на държавник бе привлечен от федералния канцлер Кол (спомням си за един разговор по този повод с бившия министър на икономиката и финансите проф. Карл Ши­лер). Ако Ерхард проведе своята реформа с помощта на скромни суми „отдолу”, то Кол нахлузи своята обединена икономика „отгоре”, в крайна сметка обаче с милиардите на специален данък (вноска за солидарност), който, за съжаление, трябва да се изплаща от гражданите дълго време.


Пълните витрини в деня след паричната реформа през 1948 г. са наречени „ос­новно преживяване на пазарната икономика”. Напълно убеден в правилността на своята политика, въпреки крайно сериозните трудности и 24-часовата обща стачка на профсъюзите през ноември 1949 г., Ерхард не се отказва от освобож­даването на потребителските цени. Срещу „призрака на социализма” в британ­ското лейбъристко правителство и другите европейски страни, в Социалдемо­кратическата партия и в лявото крило на Християндемократическия съюз, малко след обявяването на обединението на трите окупационни зони (май 1949) на конгрес на християндемократите през юли 1949 г. в британската окупационна зона Ерхард произнася страстна реч и със своите „Дюселдорфски тези” насочва християндемократите по пътя на пазарната икономика. Тогава той използва за първи път понятието „социално ангажирана пазарна икономика” и с тази прог­рама допринася за голямата победа на Християндемократическия съюз на избо­рите през август 1949 г. (…)


 


[1] T. Eschenburg, „Aus persönlichem Erleben: Zur Kurzfassung der Denkschrift 1943/44”, in: L. Erhard, Kriegsfinanzierung und Schuldenkonsolidierung, Frankfurt 1977, S. XV-XXI.


[2] K. Hildebrand, „Art. Erhard”, in: Staatslexikon, Bd. II, Freiburg 1886, S. 354-357. N. Pieper, „Was würde Erhard heute tun”, in: Die Zeit (24 май 1996).


[3] Разбира се, особено дразнещи са опитите на съпартийците на Ерхард да търсят собствена идентичност и да се дистанцират от мита Ерхард, появил се още приживе, но разпространил се особено покрай честването на 100 г. от раждането му. Обаче пропагандираната като „раздяла с мита Ерхард” биография на В. Хентшел, историк на икономиката от Майнц (V. Hentschel, Ludwig Erhard. Ein Politikerleben, München 1996), не постиг­на много срещу одобрението и уважението, което изпитват към Ерхард толкова много политици, предпри­емачи и икономисти, и срещу твърдението на неолиберала Хайек, който досега никога не е симпатизирал на социалната пазарна икономика, че той е срещал по-умни икономисти от Ерхард, но много рядко някой, който да притежава подобен „инстинкт за икономически правилното”. Цитирано в рецензия – N. Pieper, in: Die Zeit (8 ноември 1996).


[4] N. Kloten, „Was zu bedenken ist” – Бележки към реферата на Райнер Клумп „Пътищата към социална па­зарна икономика – развитие на организационно-философските концепции в Германия преди парична­та реформа”, в: W. Streissler (съст.), Studien zur Entwicklung der ökonomischen Theorie XVI. Die Umsetzung wirtschaftspolitischer Grundkonzeptionen in die kontinentaleuropäische Praxis des 19. und 20. Jahrhunderts, Schriften des Vereins für Socialpolitik, Bd. 115/XVI, Berlin 1997, S. 163.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org