BG | RU

АВТОКЕФАЛИЯТА ЩЕ ДОНЕСЕ ОБЛЕКЧЕНИЕ НА СЪВЕСТТА ЗА МИЛИОНИ УКРАИНЦИ

година 2018 / брой 135, Разговор с архим. Кирил Говорун

  

Защо точно сега се стигна до поставянето на въпроса за автокефалията на Украинската православна църква?


Въпросът за украинската автокефалия е на почти сто години. Той възниква в резултат на разпадането на Руската империя. В този смисъл въпросът за украинската автокефалия почти не се отличава например от въпроса за българската автокефалия. Тези автокефалии типологично са много близки. И двете са част от възникването на независима нация в процеса на еманципирането й от империята. Само че в случая с България това е била Османската империя, а в случая с Украйна – Руската. Първият опит за украинска автокефалия е предприет скоро след създаването на независима от Русия Украинска народна република. Тогава е създадена Украинската автокефална православна църква (УАПЦ). Тази църква възниква като алтернатива на имперската църква – точно така, както по-рано, през XIX век, се случва с Българската църква. Както и Българската православна църква, Православната църква в независима Украйна въплъщава в себе си принципите на еманципацията. В частност, голямо място в живота и управлението на Църквата заема участието на миряните. Този принцип на еманципация в църковния живот в украинския случай от този период става известен като съборноправност. Бих казал, че сред останалите модерни автокефалии, възникнали през XIX–XX в., включително и българската автокефалия, Украйна стига най-далеч в процеса на еманципация, дори с цената на преминаване на определени граници. По-конкретно, за предстоятел на УАПЦ тогава е избран женен свещеник, който е ръкоположен не от епископи, а от свещеници и миряни. Този епизод, известен като самосвятство, задълго компрометира украинското автокефално движение.


Движението е насилствено прекратено от съветската власт веднага след като тя окупира Украйна и слага край на нейната независимост. По време на нацистката окупация на Украйна автокефалното движение е подновено. Самосвятската йерархия е преръкоположена по каноничен път с помощта на Полската православна църква. Възродената УАПЦ поддържа Украинската въстаническа армия, която воюва и срещу нацистите, и срещу комунистите. Поради това нацистите, въпреки че я търпят, се отнасят подозрително към нея. А комунистите, след като отново окупират Украйна, я прогонват зад граница.


Нов шанс за украинското автокефално движение се появява с придобитата през 1991 г. независимост на Украйна. Само че и тогава то е компрометирано от разкола, когато бившият Киевски екзарх митрополит Филарет (Денисенко) създава непризнатата Киевска патриаршия. Този разкол се превърна във фактор на разделението на украинското общество. Разделението се изостри след 2014 г., когато Русия окупира Крим и започна война в Източна Украйна. Руската православна църква в много отношения подкрепи тази агресия, а в някои случаи дори я провокира чрез пропагандата на така наречения „Руски свят“. Украинската православна църква (Московска патриаршия) също предпочете да игнорира войната. Това предизвика преминаването на значителен брой вярващи от тази църква в Киевската патриаршия, а също така и в Гръко-католическата църква. Някои миряни пък просто престанаха да посещават каквато и да била църква. По този начин политическите грешки на Руската православна църква (РПЦ) и Украинската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ – МП), които се солидаризираха с Кремъл, създадоха огромен пастирски проблем: какво да се прави с хилядите, напуснали Православната църква заради войната, и с милионите, които пребивават в непризнати разколнически структури? Този проблем се нагърби да реши Вселенската патриаршия – въпреки огромния натиск, оказван върху нея от тези, които искат да съхранят и развият неосъветската империя.


Каква е църковната ситуация в енориите и епархиите в Украйна и доколко силно е противопоставянето между различните църковни структури?


През 2014 г., по време на революцията на достойнството на Киевския майдан, различните църковни структури в Украйна бяха както никога близки една на друга. Сякаш общият стремеж към справедливост и неприемането на диктатурата на бившия президент Янукович им помогна да преодолеят онази неприязън, която изпитваха един към друг в началото на 90-те г. на миналия век. Но с началото на руската агресия срещу Украйна пропагандата на Русия започна да използва Църквата като инструмент за поляризация в Украйна. Ръководството на УПЦ – МП започна да огласява руски пропагандни тези и да се изказва рязко по отношение на другите украински църкви, а също така и срещу положителните промени в украинското общество. Игнорирането от тяхна страна на руската агресия провокира Киевската патриаршия също така да използва по отношение на УПЦ– МП враждебна риторика. В резултат на това към днешна дата имаме работа с два агресивни един към друг наратива, които не способстват за мирното съвместно съществуване на православните общности в Украйна. (...)


 




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org