BG | RU

СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДИННА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В УКРАЙНА Е НЕВЪЗМОЖНО БЕЗ УЧАСТИЕТО НА УПЦ – МП

година 2018 / брой 136, Николай Митрохин

  

Ще се оправдаят ли прогнозите на някои анализатори, че една голяма част от клира и миряните на Украинската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ МП) е готова да премине към новата структура, на която Константинополската патриаршия ще предостави автокефалия?


Моите изследвания от тази година, в това число и на терен, в такива региони като Киев, Киевска, Виницка и Одеска области не потвърждават подобна прогноза. Въпреки нееднократно изказваните очаквания, че една трета от УПЦ – МП ще се присъедини към „Украинската православна поместна църква“, още на етапа на нейното формиране през последните месеци се наблюдава рязък спад, а не ръст на малцината, изразили подобно желание. Засега това са не повече от 6 епископи, от които нито един не е потвърдил своето окончателно решение за участие на обединителния събор, и около 30 свещеници, от които не повече от 17 са подписали последните декларации. Всичко това при положение, че УПЦ – МП има приблизително 90 епископи и 10 500 свещеници.


Напротив, през юни – октомври 2018 г. в различни епархии в централната и в южната част на страната се проведоха допитвания и събрания, посветени на този въпрос. Те еднозначно показаха, че в повечето епархии огромната част от духовенството (над 95 %) подкрепят курса на митрополит Онуфрий. Дори в епархиите, където архиереите подкрепиха идеята за автокефалия (Виницка и Черкаска), привържениците на оставането на УПЦ в състава на Руската православна църква остават абсолютно мнозинство – над 75 %. След създаването на единна поместна църква при най-благоприятни условия УПЦ – МП може да загуби по мои изчисления до 500–600 свещеници, преди всичко в такива региони като Волинска, Киевска, Черкаска, Житомирска и Сумска области, но това отговаря на 5–6 % от общия брой. Това не са онези 50–70 % от духовенството на УПЦ – МП, които според прогнозите на привържениците на обединението се очакваше да се присъединят на финалната права на този процес.


Какви са интересите на Ватикана в създалата се ситуация? За какво е знак липсата на публични изявления? Основателни ли са твърденията, че е възможно част от настоящите гръко-католически общности да преминат към новата автокефална структура?


Ватиканът прилича на мъдрец, който седи на брега на реката и чака покрай него да премине трупът на врага му. На практика сегашният скандал сред православните и дискредитацията на понятието „каноничност“ е в интерес на Ватикана, който заема неутрално положение в конфликта. И той отлично разбира, че следващата логична крачка на украинските власти по създаването на единна украинска поместна църква, т.е. осъществяването на идеята на украинските етнонационалисти – това е обръщането към Ватикана. Защото без неговата санкция Украинската гръко-католическа църква (УГКЦ) няма да влезе в новото обединение. Затова е твърде възможно някой следващ украински президент да конструира новата национална църква от двата компонента: този, който вероятно сега ще възникне в резултат на усилията на Константинопол и Порошенко, и заемащата засега неутрална позиция УГКЦ под управлението на Ватикана. Още повече че според социологическите проучвания в Украйна Римският папа е значително по-популярен от Константинополския патриарх. И това има своята историческа логика. Бившите „униатски“ региони, в които днес се намира базата на „Украинската православна поместна църква“ (т.е. преди всичко Галиция и частично Волин), по този начин след 100–300 години ще се върнат под управлението на Ватикана в съюз или в състава на УГКЦ.


Коя е основната грешка на патриарх Кирил? Има ли той в момента печеливш ход?


Изначално грешките му са две. Първо, той е руски имперски етнонационалист, който използва всеки удобен случай (според него), за да развива разсъжденията си, че руснаците и украинците всъщност са един народ. И второ, той беше лично ангажиран с процеса по анексирането на Крим. Четири години след като започнаха сериозните проблеми на УПЦ, той продължава да не разбира в какво сгреши и постоянно да повтаря старите си тези за „братските народи“.


Печеливш ход за него би могло да принесе покаяние пред украинския народ, но той е органично неспособен на това, а дори изведнъж да стори нещо подобно, едва ли ще му повярват. Трябва все пак да се признае, че като цяло РПЦ се въздържа от активно участие в анексията и войната в Донбас, което запазва шансовете за други форми на взаимодействие на Църквата с украинското общество и политическата класа. Обръщенията към Украйна биха могли да дойдат от колективните органи на РПЦ – Синода, Архиерейския и Поместния събор. Ако изведнъж Кирил се оттегли, това би произвело голям ефект. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org