BG | RU

ПО-СТАРА ОТ ЦЯЛОТО ТВОРЕНИЕ

година 2018 / брой 136, Джон Бер, отец

  

Отношението между Бог Творец и творението, сътворено ex nihilo, поставя поне толкова въпроси, на колкото и отговаря. Приема се, че идеята за сътворението ex nihilo опазва свободата на Бог от каквато и да било необходима връзка с творението и следователно и на свободата на Божия акт по сътворението, а в същото време утвърждава и пълната зависимост на творението от Твореца, че то не съществува по необходимост, а само в зависимост от Бог, макар да запазва сътворената си свобода. Формулирана по този начин, тази идея представлява донякъде просто изградена основа, рамка, установена чрез утвърждаването на няколко основни философски истини, които, макар и да не са изрично споменати в книга Битие, могат да бъдат формулирани въз основа на стихове, които се срещат на други места (като напр. 2 Мак. 7:28). Все пак тази идея създава и проблеми. Как изобщо творението продължава да съществува или какво прави Бог и чрез какво, за да направи така, че то да продължава да съществува? Дали това е предзададена или вече съществуваща рамка, в която по-късно се опитваме да намерим място за Христос? И преди всичко дали това е най-добрият начин, по който изобщо можем да говорим за Божието сътворение на света?


В отговор на подобни въпроси богослови като Георгий Флоровски и Сергий Булгаков изследват по много различен начин онова, което о. Андрю Лаут нарича „богословие помежду”.тази сфера „помежду” е „установена от Христос при Неговото Въплъщение и Пасхалната Тайна“. Това е важно интуитивно разбиране, което бих искал да развия, но по начин, различен от този както на Флоровски, така и на Булгаков. Флоровски, както отбелязва Лаут, се връща към св. Атанасий Велики, за да развие своето богословие на сътворението ex nihilo, като изгражда визия за творението, извикано за живот от нищото, но чието съществуване е поддържано от творческото и динамично присъствие на Словото – от енергиите или делата на Бога, утвърдени векове по-късно от св. Григорий Палама. Въпреки това, както и Лаут подчертава, често се пренебрегва фактът, че в интерпретацията на св. Атанасий от Флоровски тези сили са тъкмо тези на „Словото, което Се въплътило“ (Лаут).


Булгаков, от друга страна, както посочва и Лаут, също черпи от богословието на св. Григорий тази идея за „помежду“, но я развива, като се позовава на описанията в Премъдростта в Притчи Соломонови 8:22-31, сътворена да бъде началото на пътищата Господни, редом с Него при изграждането на всичко и веселейки се с онзи, който се радва в нея.[1] Този втори подход към „помежду“, както Лаут убедително доказва, е много по-богат, открит към много други „посреднически”[2] реалности (Богородица, светците, икони) и когато е разбиран като вкоренена и основана върху Христос, не трябва да бъде приемана като митологична история (както при Соловьов), също както и разграничението между същност и енергии, когато бъде вкоренено и основано върху делата и личността на Христа, не следва да бъде разглеждано просто като философска теория, без никаква личностна реалност.


И все пак струва ми се, че въпреки това видимо Христологично основание на разграничението между същност и енергии или на сътворената Премъдрост, както Флоровски, така и Булгаков продължават да мислят в рамките на разбирането за сътворение ex nihilo, което поражда дихотомия, определяща връзката между два полюса, които по някакъв начин трябва да бъдат свързани. В моя прочит на св. Атанасий, който се основава върху този на св. Анатолий[3], бих отишъл по-далеч от Флоровски, като изложа мнението, че казаното от св. Атанасий за сътворението ex nihilo поставя над цялото творение модел, зададен от Христос в Неговото спасително дело. В съчинението си в две части Против езичниците и За Въплъщението[4] Словото не е просто е това, Което сътворява, по-скоро „нашият Господ и Спасител Иисус Христос” е Този, Който привежда всичко от небитие в битие. С други думи, самата идея за сътворението ex nihilo, която за пръв път е систематично и последователно развита от св. Атанасий, се основава не на философски разсъждения или на изолирани стихове от Писанието, а на Страстите Христови. Ако тръгнем от Страстите Христови, бихме могли впоследствие да придобием допълнително разбиране какво е творението и как то е постигнато. По този път ще срещнем още една женска фигура, която до този момент не се е явявала в тази дискусия за богословието „помежду”. (…)


 


 


[1] „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, – аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време, веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.” Притчи Соломонови 8:22-31.


[2] В английския език, както и в гръцкия, думата посредник (mediator, μεσίτης) няма непременно негативните конотации, които тя има в българския. Посредникът е онзи, който помирява две страни, като довежда първоначалното им несъгласие до угоден резултат. Св. ап. Павел нарича Господ Иисус Христос „Ходатай“ (1 Тим. 2:5), и то единствен между човека и Бога, но именно тук думата, която се използва, е μεσίτης, т.е. съвсем спокойно може да се преведе „Защото един е Бог, един и Помирителят между Бога и човеци…“. Б. пр.


[3] О. Джон Бер тук има предвид св. Анатолий Лаодикийски, известен и като Александрийски, заемащ катедрата към края на ІІІ век. Б. пр.


[4] PG 25: 3-96.




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org