BG | RU

КОНФЛИКТЪТ ЗА ЦЪРКВАТА В УКРАЙНА. НА ЧИЯ СТРАНА Е ИСТОРИЧЕСКАТА И КАНОНИЧЕСКАТА ПРАВДА?

година 2018 / брой 137, Калин Янакиев

  

І.


В свое „Заявление“ от 15 октомври т.г. Св. синод на Руската православна църква (РПЦ) обяви, че скъсва своите църковни отношения (прекратява евхаристийното си общение) с Константинополската патриаршия и прави това във връзка с – цитирам дословно – „посегателството на Константинополския патриархат върху каноничната територия на Руската православна църква“.[1] С този акт конфликтът по повод църквата в Украйна достигна критичната си точка.


Доста време преди достигането на тази точка обаче в нашите медии се появиха съобщения за развитието на конфликта, които, предвид непознаването на църковната история и каноничната лексика, можеха да въведат (и въвеждаха) в заблуждение четящата публика. Появиха се, разбира се, и острастени, откровено русофилски материали, които обясняваха действията, предприети преди това от Константинопол, по превратен и клеветнически начин.


Трябва да припомня и това, че в отговор на официално писмо от РПЦ Св. синод на Българската православна църква (БПЦ) с мнозинство взе решение да създаде специална синодална комисия за проучване на казуса, за да се произнесе БПЦ по него в бъдеще. Лично аз приветствам това умерено решение на нашия Св. синод, защото – за разлика от осветляващите ситуацията по тенденциозно опростен или църковно неграмотен начин – тя действително е сложна и изисква задълбочено предварително проучване.


Преди да направя опит да хвърля светлина върху случващото се, принуден съм обаче да изразя учудването си от хора, които продължават да се преструват, че не разбират нещо съвсем ясно – а именно: защо въобще възникна въпросът за независимостта на Православната църква в Украйна. Острастените „русофили“ (църковни и не съвсем църковни) заговориха за някакво „отмъщение на Константинопол“ заради отклоняването на РПЦ и на още три автокефални църкви от участие в Събора в Крит през 2016 г. Следвайки параноидното изявление на руския външен министър С. Лавров, други пък обявиха, че Константинопол е вдъхновяван за своите действия в Украйна от САЩ, които както винаги целят да нанесат „политически удар“ върху Русия. Сетиха се сиреч за какво ли не, само не за очевидното – за страшния скандал за съвестта на православните украинци да продължат да принадлежат на духовната юрисдикция на една църква, чиято патриаршеска катедра е в столицата на държавата, явяваща се агресор и окупатор на земи в страната им. На държава, казвам, която анексира полуостров Крим и окупира с военни и паравоенни формирования нейните най-източни територии, обявявайки ги за самостоятелни от Украйна „републики“. И ето: нито веднъж – повтарям нито веднъж – РПЦ, която претендира да има под юрисдикцията си и двата православни народа – на руснаците и на украинците – не просто не осъди тези действия на Москва, но не се постара да изрази ясна позиция на съчувствие (поне и) към нападнатите православни украинци. Вместо това се появиха многобройни сведения за участие, включително на духовни лица на РПЦ във военните формирования в Донецката и Луганската област, обгрижващи и благославящи техните действия. Представете си сега (само хипотетично), че съседна на България православна държава окупира част от политическата ни територия, а предстоятелят на нейната църква пожелае да бъде такъв и на православните в България. Това със сигурност би било нетърпимо за съвестта ни, дори ако въпросният предстоятел запази в изявленията си неутралитет по отношение на агресията на неговата държава. А повтарям, духовници от Московската патриаршия (дори и висши) неведнъж оправдаваха политиката на Кремъл в земите на съседната държава.


Та ето затова, разбира се, огромното мнозинство от украинските православни (и да – украинските власти) поискаха обособяването си в самостоятелна (от Москва) църква. И го поискаха – както ще се опитам да покажа – с основание от Константинополската патриаршия, която, пак с основание, предприе стъпки в посока на удовлетворяване на техните (напълно разбираеми и в случая мотивирани не етнически, етнофилетистки) искания.  (…)


 


[1]Заявление Священного Синода Русской Православной Церкви в связи с посягательством Константинопольского Патриархата на каноническую территорию Русской Церкви / Официальные документы / Патриархия.ru.” Патриархия.ru, 15 октября 2018, http://www.patriarchia.ru/db/text/5283708.html




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org