BG | RU

ЧАРЛЗ МАЛИК, ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И НЕБЕСНАТА АНТРОПОЛОГИЯ

година 2018 / брой 137, Смилен Марков

  

Календарчето за 2018 г., издадено от Германския диоцез на Вселенската патриаршия, съдържа вместо архипастирско послание обемен доклад на Вселенския патриарх Вартоломей I, посветен на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Там, където обичайно се поместват благопожелания за Новата година, дават се наставления за духовната борба и се прави преценка на „духа на времето“ и на текущия курс на църковния кораб, германските православни четат трактат върху документ на ООН, приет преди точно 70 години. Следва да се запитаме дали действително този юбилей има непосредствена актуалност за православните? Трябва ли Християнската църква, християнската съвест и богословската мисъл да го приемат като меродавен факт от историята на спасението? Нима не става дума просто за една от многото конструкции на международното право, която в най-добрия случай е далечна аналогия на християнското разбиране за човека като Божи образ, аналогия – нито точна, нито лишена от изкривявания. И не правим ли лоша услуга на радетелите за каузата на човешките права днес, ако полагаме интерпретацията на Всеобщата декларация в коловоза на християнската антропология?


Както и да отговорим на тези въпроси, няма как да пропуснем едно име – Чарлз Малик. Този християнски богослов, философ и дипломат играе важна роля за приемане на Всеобщата декларация. Но дори по-съществена от усилията му по изготвяне и приемане на текста е категоричната убеденост на Малик, че Всеобщата декларация е актуална за християнската съвест и че е предпоставка за осмисляне на историческата ситуация на човека.


 



  1. Кой е Чарлз Малик?


Чарлз Хабиб Малик е роден в Ливан (Битирам, област Кура) през 1906 г.[1] Напуска този свят през 1987 г. Както много ливански младежи от православни семейства (Антиохийска патриаршия) по онова време, Малик постъпва в протестантски американски колеж в Триполи – един от 40-те колежа под егидата на Презвитерианския мисионерски отдел. След това е студент по математика и физика в Бейрут. В Кайро през 1929 г. развива интерес към философията, поради което през 1932 г. заминава да учи при Алфред Уайтхед в Харвард. По-късно същата година се озовава във Фрайбург като докторант на Мартин Хайдегер. В Германия обаче остава само 14 месеца – принуден е да напусне заради започналите политически преследвания. Защитава докторат през 1937 г. в Харвард върху метафизиката на времето у Алфред Уайтхед и Мартин Хайдегер. После се връща в Бейрут, където създава катедра по философия в Американския университет.


През 1945 г. представлява Ливан на учредителната конференция на ООН. В периода 1945–55 г. е посланик на Ливан в САЩ. Междувременно оглавява Икономическия и социален съвет на ООН (1948) и е докладчик на Комисията по човешки права на ООН (1947–48). През 1948 г. Чарлз Малик председателства Третата сесия на Общото събрание на ООН, която изработва текста на Всеобщата декларация за правата на човека. Той е член на най-тесния кръг интелектуалци и дипломати, които определят духа и съдържанието на този по думите на самия Малик „скромен документ“ на Световната организация.


Макар че формално представлява Ливан, Малик се изявява по-скоро като независим експерт, който е персонално отдаден на каузата за човешките права. Дистанцирането от колектива (но не и от общността на човеците), особено когато личността действа в „кероса“ на историята – това е аксиома в етоса на Малик. Докато се работи по Всеобщата декларация, авторитетът на Малик в ООН е непререкаем: той е един от малкото делегати, ползващи се с уважението на всички участници в срещите, в т.ч. съветските делегати и представителите на теократичните мюсюлмански държави. Труди се неуморно – със завладяваща страст, с такт и готовност за компромиси. Всички признават, че финалният текст вижда бял свят в немалка степен благодарение на дипломатическите умения Малик. Негови съратници в този удивителен екип са фигури като Елинор Рузвелт, Рене Касен, Джон Хъмфри и Пенг-чун Чанг.


След като председателства за последен път XIII сесия на Общото събрание на ООН през 1958–59 г., Малик се връща към академичната работа. Преподава в различни американски университети, в т.ч. и в „Нотр Дам” (Индиана). В периода 1981–83 г. е Жак-Маритен професор по морална и политическа философия в Католическия университет на Вашингтон. Оглавява Световния съвет по християнско образование (1967–1971) и Световното библейско дружество (1966–1972). И като академик той не се отказва напълно от политическа ангажираност.  (…)


 

[1] Фактологията в тази кратка биографична справка е взета от следните източници: Habib Malik (ed.), The Challenge of Human Rights. Charles Malik and the Universal Declaration, Oxford: Charles Malik Foundation, 2000, VII-VIII; David Johnston, Charles Malik, the UN, and Human Rights, online: http://www.humantrustees.org/blogs/religion-and-human-rights/item/170-charles-malik; Glenn Mitoma, ‘Charles H. Malik and Human Rights: Notes on a Biography’, in: Biography, Vol. 33, No. 1, Personal Narrative & Political Discourse (winter2010), 225. Благодаря на д-р Петър Петков от Оксфорд (Риджънтс Парк), че насочи вниманието ми към личността на Чарлз Малик, както и за информацията относно архива, съхраняван в библиотеката на Конгреса на САЩ.

 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org