BG | RU

ТОМОСЪТ ЗА УКРАЙНА: ТИПИЧНО И СПЕЦИФИЧНО

година 2019 / брой 138, Владимир Бурега

  

Да започнем оттам, че подписаният във Фенер на 5 януари 2019 г. Томос[1] се вписва в съществуващата традиция за издаване на подобни документи. Тя се е формирала в Константинополската патриаршия в продължение на последните почти две столетия. Началото е положено с издадения през 1850 г. Томос за автокефалия на Еладската православна църква. След това се появяват томосите за автокефалия на Сръбската (1879 г.), Румънската (1885 г.), Полската (1924 г.), Албанската (1937 г.), Българската (1945 г.) и Чешко-Словашката (1998 г.) църкви. През 1990 г. беше издаден Томос и за признаване и потвърждаване на автокефалния статус на Грузинската православна църква. Така че Томосът за Украйна не се появява на празно място. И съдържанието, и формата му следват определен канон. В църковните документи от подобен ранг винаги присъстват както традиционните ритуални фрази, така и ясните, на практика неизменни формулировки. В същото време почти всеки един от тези Томоси съдържа особености, отразяващи специфичната ситуация във всяка от поместните църкви. Да се опитаме да разгледаме кое в украинския Томос е типичното и кое е специфичното.


Наименованието, предстоятелят, диптисите


Ще започнем с баналните неща. Ясно е, че в Томосите винаги се посочва наименованието на новосъздадената Църква. А това наименование винаги (!) e свързано с името на държавата, на чиято територия тя се създава. Например: Православна църква в Кралство Гърция, Света автокефална църква на Сръбското княжество, Православна църква на Румънското кралство, Света православна църква в Полша, Автокефална православна църква на Албания. Подобни наименования показват, че в основата на създаването на автокефалните църкви винаги стои териториалният принцип. Всяка една поместна църква обединява православните християни, живеещи на определена територия.


Томосът от 5 януари именува новосъздадената църква „Светейша църква на Украйна“. В устава на новосъздадената църква, приет в Киев през декември, тя е наречена Православна църква на Украйна (ПЦУ). Доколкото ни е известно, в хода на подготовката на Томоса Константинополската патриаршия е предлагала малко по-различно наименование – Православна църква в Украйна. Такова наименование още по-категорично би подчертавало териториалния характер на създаваната църковна структура. Но все пак беше приета леко променена формулиравка. Впрочем тя също напълно се вписва в традицията на свързването на наименованието на поместната църква с името на държавата.


Във всички томоси за даряване на автокефалия ясно е посочена титлата на предстоятеля на новата църква. Наистина, имало е случаи, в които в създаваната църква е въвеждана синодална форма на управление (например в Еладската). Тогава начело на Църквата е поставен Синодът, като своеобразен „колективен предстоятел”. В случая с ПЦУ на нейния предстоятел е дадена титлата Блаженейши митрополит на Киев и на цяла Украйна. При това в Томоса специално се отбелязва, че „не се допуска никакво прибавяне или отнемане от неговата титла без позволението на Константинополската църква”. Подобно пояснение не се среща в нито един друг томос. Появата му в украинския Томос от 5 януари, разбира се, е отговор на патриарх Вартоломей на опитите на Киевската патриаршия да запази в титлата на предстоятеля на новата структура споменаването на патриаршията. Трябва дебело да подчертаем, че Томосът от 5 януари не предполага използването на една титла на предстоятеля за „вътрешна употреба” и друга – за общуване с „външния свят”... В Томоса титлата е посочена по достатъчно категоричен и еднозначен начин.


Всички томоси за предоставяне на автокефалия без изключение съдържат изискването предстоятелят на създаваната църква да споменава в диптиха Константинополския патриарх и всички други предстоятели на поместните църкви. Нека поясним, че диптихът е общопризнатият списък на главите на поместните православни църкви. Всеки един предстоятел по време на богослужение споменава всички останали предстоятели по реда на диптиха. Освен това предстоятелят на всяка една автокефална църква след своето въдворяване е длъжен да изпрати мирно писмо до Константинополския патриарх и до всички останали глави на поместните църкви. Аналогично изискване съдържа и Томосът от 5 януари.


Тези напълно стандартни положения пораждат в украинския контекст един деликатен проблем. Главата на ПЦУ митрополит Епифаний споменава по време на богослужение всички предстоятели на поместните православни църкви, с изключение на Московския патриарх Кирил. Той директно заяви, че отказва да споменава патриарх Кирил заради руската военна агресия срещу Украйна. Докато Константинополският патриарх Вартоломей споменава по време на богослужение и Московския патриарх. Томосът за автокефалия директно задължава Киевския митрополит да споменава всички предстоятели на поместните църкви без изключение (следователно и патриарх Кирил). Отказът от споменаването на Московския патриарх в диптиха влиза в противоречие с недвусмисленото изискване на Томоса. (…)


 


[1] Текстът на Томоса за автокефалия на Украинската църква на български може да се види на: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,68153/view,article/




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org