BG | RU

ЗА ИЗЛОЖБАТА „КАТОЛИЧЕСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ (1944–1989): ОТ ПОЛИТИЧЕСКА РЕПРЕСИЯ КЪМ РЕЛИГИОЗЕН КУЛТ“

година 2019 / брой 138, Валентин Воскресенски

  

Научният интерес към темата за българските мъченици от най-ново време и за това как отделните религиозни вероизповедания съхраняват спомена за периода на тоталитарния режим е сравнително отскоро. За разлика от Българската православна църква, при която темата за репресиите срещу духовенството е слабо засегната в полето на официалния дискурс, въпросът за новите мъченици при Католическата църква е неотменна част от нейното възраждане след политическите промени от 1989 г. Създаването на нови религиозни култове посредством различни инструменти на културната памет е сравнимо по своя мащаб единствено с възможностите на светската държава, която реабилитира жертвите, създава исторически разказ за миналото, граждански ритуали, музейни репрезентации и пр.


За разлика от българското православие при Католическата църква вече се наблюдава изградена колективна памет за преследваните свещеници и християни от периода на тоталитарния режим (1944–1989), която може да се разглежда като интегрална част от съвременната християнска култура. Понятия от полето на социалните науки като работа на паметта[1], работа на траура[2], социални рамки на паметта[3] и др. са приложими към идентичността на католическите общности в България, при които историята на преследваното духовенство се явява неразделна част от постсоциалистическото религиозно възраждане.


Паметта за мъченичеството на католическите свещеници епископ Евгений Босилков, отец Павел Джиджов, отец Камен Вичев, отец Йосафат Шишков и на останалите преследвани духовници е част от локалната култура и от католическата мартирология на XX в. Техният живот е модел за подражание, който се е превърнал в интегрална част от интериора на католическите храмове в България. Днес в много от църквите могат да се видят икони и витражи, музейни сбирки, параклиси и светилища, в които се съхраняват личните вещи и реликви на мъчениците. Почитта към тях е част от литургичния календар на отделните енории, а по време на службите са изпълнявани песни, химни и молитви в тяхна прослава.


 


Всички тези елементи от почитта към мъчениците са застъпени в съдържанието на изложбата „Католическите мъченици на България (1944–1989): от политическа репресия към религиозен култ“[4]. Изложбата представя не само актуална картина на съвременната християнска култура, видяна от гледна точка на колективната памет към преследваното духовенство, но включва и исторически прочит на законодателните, съдебните и извънсъдебни мерки на политическа репресия срещу Католическата църква в България. В изложбата са описани както основните репресивни механизми на Държавна сигурност срещу Католическата църква, така и последвалите ги процеси на беатификация и свързаните с тях становища на Светия престол.


Изложбата беше открита в Националния етнографски музей на 11 ноември 2018 година по случай 66-годишнината от екзекуцията на католическите свещеници, извършена през 1952 г. в Софийския централен затвор. В експозицията бяха включени непоказвани досега лични вещи на обявените за блажени. Сред тях бяха служебник и молитвеник на отец Камен Вичев и негова риза с инициали, паметни картички, издадени след първото богослужение на Йосафат Шишков като свещеник през 1909 г. и на Евгений Босилков като епископ през 1947 г., снимки от ръкополагането на Павел Джиджов за свещеник през 1945 г. в гр. Пловдив, негови честитки и палица. (…)


 


[1] Jelin, Е. 2001: Los trabajos de la memoria. Madrid: Siglo XXI en coediciόn con Social Science Research Council.


[2] LaCapra, D. 2005: Escribir la historia, esctibir el trauma. Buenos Aires: Nueva Visiόn.


[3] Халбвакс, М. Колективната памет. С., Критика и хуманизъм, 1996.


[4] Изложбата е част от научен проект на тема „Ритуални практики, възпоменания и конструиране на святост: култът към „новите мъченици“ след 1989 г. в България“, финансиран от Българската академия на науките по „Програма за подпомагане на млади учени и докторанти“ – 2017 г.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org