BG | RU

ЕВАНГЕЛИЕТО НЕ Е КНИГА САМО ЗА ПОСВЕТЕНИ

година 2019 / брой 138, отец Мишел Заноти-Соркин пред в. Фигаро

  

Проповедник, писател, композитор и певец, отец Мишел Заноти-Соркин, автор на книгата Евангелие с открито сърце (изд. „Робер Лафон“, 2018), не крие безпокойството си от закърняването на религиозното чувство и държи да напомни, че посланието на Христос е винаги актуално.


Вярата на френското общество намалява, вие обаче подканвате читателя да (пре)прочете Евангелията?


Точно така! Защото във Франция светският модел се превръща в истинска държавна религия, той просмуква все повече френското общество, подтиквайки човешкия ум да се дистанцира от християнството, обявявайки го за овехтяло, старомодно, подходящо само за едва помъдрели деца. Кой познава днес в дълбочина Христос, деянията, които Той е извършил, словата, което е произнесъл, гнева, който е предизвикал у фарисеите; изправлението, което е дал на тесногръдите, схващането Му за човека, визията Му за живота и човешкото щастие? Замислете се колко предубеждения битуват и днес по повод на християнската вяра и на Църквата, която е неин пазител, основаващи се на непознаването на свещения текст, на един вид колективна амнезия по отношение на Христовото дело. От всички страни, включително и сред елитите, има неприязън към това дело или пък безразличие. Колко жалко! Трябва да се върнем към Евангелието и да си припомним (без срам!), че то структурира мисленето и действието на над един милиард души. Без значение нрави ли се на някои това, или не, ала словата на Христос са бисери, предназначени да разкрасят сърцата и да ги направят безкрайно по-човешки!


Всички ценности, на които човеците държат (любов, приятелство, доброта, съпричастност, радост, кротост, опрощение, себеотдаване, дързост, смелост, героизъм…), произлизат от Евангелието, дадени са ни от Христа. Нека отворим очи и изпепелим глупавите предразсъдъци!


„Това, което искам, е по-важно от онова, което е“ – казвате вие по повод на съвременния човек. Не ставаме ли все по-капризни?


Във всеки случай сигурното е, че изобщо не сме търпеливи! Да искаш най-доброто е оправдано, но да го преследваш на всяка цена, с риск да унищожиш наличното благо, е нещо доста рисковано. Все повече виждаме какво липсва в живота ни, ала вече не виждаме какво ни радва… Искаме… тутакси онова, което желаем! Нищо не би трябвало да ни устои; нищо не може да ни убегне. Дори заявяваме на всеослушание, че тук долу имаме права, които би трябвало да съответстват на нашите желания. Искаме дори да сломим действителността; тя не би трябвало да ни върти номера! Станали сме собственици, държатели на живота, а не негови служители! За щастие смъртта е тук и не можем да я отдалечим. Ако знаете колко ме боли, докато изричам това! Аз мразя смъртта, но все пак тя си остава единствената и сетна действителност, върху която не можем да сложим ръка! И ще се осмеля да кажа: толкова по-добре…Можем, разбира се, да я накараме да отстъпи, можем да се бунтуваме срещу нея, но тя все още властва над нас… И ни кара да разберем, че ние не владеем живота си, че едно голямо тайнство властва над живото. Отивайки към Христа, съпреживявайки Го в Евангелието, ние Го чуваме, получаваме истински отговори на загадките на живота. Повярвайте ми, така е! Евангелието е книга, която работи за нашето щастие!


Коментирайки пасажа в Евангелието върху възвестяването на Захария за бременността на Елисавета, вие подканвате да приемем „плодовитостта“, „да чуем гласа й“… Липсата на рожба е в основата на множество днешни дебати. Не се ли свежда тя до провал?


Как да не сме покъртени от скръбта, която семействата изразяват, когато не успяват да имат деца! Това е истинска драма. Ала и тук има над какво да размислим: защо хората с такова нетърпение се впускат в незнайно какви комбинации, за да се сдобият на всяка цена – и то на каква цена – с един ембрион? Нека се опитаме да проумеем какво се крие зад привидното безплодие! Важна е консултацията с лекарите, но не по-малко важна е и молитвата, ако искаме да измолим чудо от Небесата! Е, да! Опитайте! И после, кой знае? Може би някои от тези семейства са призвани да организират живота си другояче, да дадат любовта си по друг начин или да осиновят изоставени деца… На всекиго неговият път! И на всекиго предстои да го открие. Нека милосърдно останем смирени пред границите, които ни стягат! (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org