BG | RU

ПРЕКЪРШЕНАТА ВЯРА

година 2019 / брой 138, Питър Бейнарт

  

 


Културната война за религиозния морал заглъхна, но на нейно място дойде нещо много по-лошо


 


През последните десетилетия социолозите очертаха една забележителна тенденция. Американците, които винаги са били известни със своята набожност, все по-видимо започнаха да напускат институционализираните религии. Огромното мнозинство от тях продължава да вярва в Бог. Но делът на хората, които не се идентифицират с каквато и да било религия, се увеличава стремително – от 6 % през 1992 г. на 22 % през 2014 г. Сред поколението, достигнало до зрялост в началото на ХХІ век, процентът достига 35 %.


Много от наблюдателите предсказаха, че този нов секуларизъм ще смекчи културните конфликти, след като обществото постигна почти пълно съгласие по въпроси като гей браковете. След встъпването в длъжност на Барак Обама доклад на Центъра за американски прогрес стигна до заключението, че „демографските промени“, свързани с поколението на секуларни и толерантни млади хора, „подкопават културните войни“. През 2015 г. консервативният коментатор Дейвид Брукс, отбелязвайки задълбочаващото се откъсване на американците от религиозните институции, призова социалните консерватори да „се откажат от културните войни, които отчуждават голям дял от хората от три поколения“.


Това се оказа наивно. Секуларизмът действително донесе по-голяма толерантност към гей браковете и легализирането на канабиса. Ала заедно с това направи партизанските сблъсъци в Америка много по-брутални. Което допринесе за възхода на Доналд Тръмп и т.нар. алтернативна десница, чиито членове се идентифицират като носители на белия национализъм. Напускайки организираната религия, американците не престават да гледат на политиката като на битка между „нас” и „тях”. Мнозина започват да дефинират „нас“ и „тях“ по все по-първичен и непримирим начин.


Когато експертите описват американците, които в неделя сутрин си остават по леглата, често имат предвид лявоориентирани хипстъри. Но религиозността бележи спад и сред републиканците. Според данни, предоставени от Института за изследване на религиите, процентът на белите републиканци без религиозна принадлежност се е увеличил почти тройно от 1990 г. насам. Тази промяна помогна на Тръмп да спечели номинацията на Републиканската партия. По време на кампанията коментаторите се затрудняваха да обяснят и примирят видимата неграмотност на Тръмп по въпроси на християнството, предишните му изказвания в защита на правото на аборт и на правата на гейовете с все по-растящата му популярност сред евангелистите. Но както посочи Джефри Лайман от Университета „Нотр Дам“, „Тръмп набира популярност сред евангелистите, благодарение на една ключова специфика: защото те не ходят на църква“. Изследване на Центъра „Пю” посочи, че Тръмп е загубил с 15 % от Тед Круз сред републиканците, посещаващи църква всяка седмица. Но е победил Круз с 27 % сред тези, които не ходят на църква.


Защо тези религиозно необвързани републиканци се оказаха по-възприемчиви за мрачната представа на Тръмп за Америка от своите църковни съпартийци? Дали това, че не посещават църквите, е направило живота им по-лош? Или пък хората с житейски проблеми е по-вероятно да престанат да ходят на църква? Установяването на правилната причинно-следствената връзка е трудна задача, но е известно, че културно-консервативните бели американци, които не ходят на църква, изпитват повече икономически трудности и е по-вероятно да имат семейни проблеми, което ги прави по-песимистични и отчаяни от редовно посещаващите църквите. Социологът от Университета във Вирджиния У. Брадфорд Уилкокс доказа, че от началото на 70-те години религиозната принадлежност е спаднала два пъти повече сред белите американци без колежанско образование в сравнение с тези, завършили колеж. Дори белите американци от работническата класа, които не посещават редовно църква, са изложени на по-голяма опасност от развод, пристрастяване и финансови затруднения. Уилкокс обяснява: „Мнозина бели консервативни мъже с протестантски убеждения, които само номинално са обвързани с църквите, изпитват проблеми в съвременния свят. Стремежите им са обичайни, но на тях често им е трудно да си намерят работа, да се оженят и да запазят брака си или по някакъв друг начин да изградят реални и трайни връзки в своята общност. Културата и икономиката са обърнали ролите си, така че те запазват своите традиционни стремежи, които обаче не могат да осъществят в реалността“.


Колкото по-ниско оценяват собствения си живот, толкова по-мрачна става и представата им за собствената им страна. Според Института за изследване на религиите твърдението, че „американската мечта все още съществува“, е подкрепяна с 19 % повече сред белите републиканци, които посещават църква поне веднъж седмично, в сравнение с тези, които рядко или никога не посещават религиозни служби. (…)


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org