BG | RU

КРИЕ ЛИ НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА ОПАСНОСТ ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЦЪРКВАТА?

година 2019 / брой 139, Атанас Славов

  

 


Новият Закон за вероизповеданията предизвика множество полемики, свързани основно с това как да се разпределят средствата за тях. Но на мен ми се струва, че той променя цялостната философия в отношенията между изповеданията и държавата. Може ли да обясните какви са промените, както и какви са мотивите за тях ‒ явни и може би скрити?


На първо място, това, което се променя, е нарасналият ангажимент на държавата към двете основни вероизповедания – православното и мюсюлманското. Тази промяна вече е в сила и е най-видима през начина, по който се формират възнагражденията на свещенослужителите. По същество Законът предвижда поемането на ясен ангажимент от страна на държавата с публични фондове от бюджета да се изплащат основните възнаграждения на свещенослужителите на БПЦ и на основното мюсюлманско изповедание (Главно мюфтийство). За да определим каква е промяната спрямо досегашната ситуация, трябва да кажем, че и в предишната система съществуваше годишна субсидия за изповеданията, която обаче се разпределяше основно по решение на самото изповедание, което позволяваше много големи разлики в заплатите на духовниците. Имам наблюдения върху БПЦ, където съществуваха разлики в заплащанията по епархии, дори по енории в отделните епархии. Новият закон прави опит да въведе единен стандарт, като предвидените средства са многократно по-големи от отпусканите до момента.


В това се крие според мен първият голям и основен въпрос. Трябва ли държавата чрез преразпределение на публични финанси през държавния бюджет да се обвързва до такава степен с двете основни изповедания в страната, като превръща свещенослужителите в квазидържавни служители. Това е първата сериозна стъпка към политическата употреба на двете вероизповедания. И тук аргументът, изведен от държавата в лицето на законодателя, е превенция на заплахите срещу националната сигурност. За мен този аргумент е невалиден, защото има поне четири закона, които се занимават с проблемите на националната сигурност ‒ с превенция на прането на пари и финансиране на тероризма, с разузнавателна и контраразузнавателна дейност, т.е., казано накратко, не е работа на Закона за вероизповеданията да бъде инструмент за защита на националната сигурност. Затова според мен този първи аргумент е крайно проблематичен.


Този аргумент сякаш е насочен основно към мюсюлманското изповедание, въпреки че това не се казва директно?


Уж е насочен към мюсюлманското изповедание, но голям бенефициент ще бъде и Българската православна църква. Ако замисълът на законодателя е да не се създава впечатление за фаворизиране на определено изповедание и така двете главни изповедания да получат основния дял от публичното финансиране, този замисъл може да бъде замаскиран по този начин. Но за мен проблематично е преди всичко изваждането пред скоби на двете големи вероизповедания, защото само привидно Законът въвежда неутрално основание за получаване на съответната субсидия. Това основание е съответното изповедание да има регистрирани над 1 % последователи според последното преброяване на населението. Но този праг от 1 % е фиктивен. Защо? Първо защото въпросите при последното преброяване не са позволявали диференциране на групите вътре в едно изповедание. Аз съм записал „православен“, но мога да съм православен към БПЦ, мога да съм старостилен, възможно е и да съм друг. Още повече че за мнозинството определили се като православни това е израз на етнокултурна принадлежност, а не толкова на религиозна. В още по-голяма степен това се отнася за протестантите. В преброяването се посочва „протестантско евангелско изповедание“, без да се конкретизират отделните изповедания ‒ баптисти, методисти, конгрешани, петдесетници и т.н. Т.е. според данните от преброяването приемаме, че „православен“ винаги означава БПЦ – Българска патриаршия, а при протестантите отговорът е неясен. Но най-големият проблем е при мюсюлманското изповедание ‒ формално в България съществуват две легитимни мюсюлмански изповедания, и двете са сунитски, и двете са признати от държавата. Едното просто е много по-голямо от другото. Едното е голямото мюсюлманско изповедание, оглавявано от Главно мюфтийство, а другото е изповеданието на бившия главен мюфтия Недим Генджев ‒ Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание. Между тях няма сериозни догматични различия. И двете са сунитски, просто различни течения в голямото сунитско изповедание. Ако в графа „вероизповедание“ при преброяването съм посочил „мюсюлманин“, как държавата разбира дали става дума за голямото мюсюлманско изповедание, а не за изповеданието на Генджев. Следователно възниква проблем още на първото ниво на закона ‒ критерия, използван за това кое изповедание да получи финансиране от държавата и кое не.


На второ място трябва да се посочи съдържателният аспект. С приетия закон свещенослужителите се превръщат в квазидържавни служители. Заплатите им са обвързани със заплати в публичния сектор и се получават от държавния бюджет. И тук е големият въпрос ‒ до каква степен държавата може да навлиза в сферата на изповеданията, без да накърни тяхната свобода. Или ако обърнем въпроса, ако държавата плаща заплатите, какво тогава Църквата ще дължи на държавата? (…)


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org