BG | RU

ОБЩИТЕ МОЛИТВИ ЗА МИР В ПРАКТИКАТА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

година 2019 / брой 141, Дилян Николчев

  

В контекста на дебатите около посещението на папа Франциск в България


 


„Посещението на римския папа е политически акт, целта е да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихристът, папата да го посрещне.“[1] Това обясни Пловдивския митрополит Николай на миряните в църквата „Св. Георги“ в Пловдив още докато папа Франциск бе на българска територия и не бе отлетял за Северна Македония. И за да не останат някакви съмнения сред вярващите за еретическия образ на папата, владиката допълни: „Всички искаме християнските църкви да се обединят. Това обаче може да стане само от църковни хора, когато епископите се съберат и обсъдят как да стане това. Политиците не искат това, те целят точно обратното. Създадено е например т.нар. икуменическо движение, което цели обединение на всички религии. Но нали знаете, има и религия на Сатаната. Как да се обединим всички? Не е възможно да се обедини светлината и тъмнината“[2]. Под „църковни хора“ митрополитът има предвид именно архиереите от Св. синод, затова и индиректно намекна за решението му папа Франциск да бъде посрещнат хладно и сдържано от страна на поместната ни църква, срещу която имало „медийна кампания“, която пък била подготвена, за „да дойде папата и да бъде обявен за свети отец, живеещ в нищета и бедност“[3]. С други думи, архиереят на Пловдивска епархия не говореше от свое име (и за личния си скъп часовник), а за съборното решение на Св. синод.


С тази, меко казано, агресивна и несдържана критика митрополит Николай надмина и събрата си митрополит Гавриил, който в свои интервюта оправдаваше решението на Св. синод да стои на дистанция от папата и да не се участва в обща молитва за мир с твърдението, че католиците са неправославни и това била правилната православна позиция. За митрополит Николай обаче папата не само че е еретик, но той всъщност е посредникът на Антихриста, който ще бъде посрещнат именно от него, папата, както и че папата е представител на „религия на Сатаната“, т.е. на „тъмнината“, за разлика от православието, което е „светлината“.[4]


„Посланието“ на владиката Николай към православните християни бе толкова неочаквано и одиозно, че българската дипломация дори репликира думите му с недоверие – че те са били произнесени.[5] Мнозина богослови, познаващи сравнително много по-отблизо характера на пловдивския архиерей, също бяха шокирани – в този случай със същностни въпроси, имащи отношение към православността и компетентността на владиката. И има защо.


Еретици ли са римокатолиците?


Еретици ли са римокатолиците (?) – по същество това е първият сериозен въпрос, отнасящ се до решението на Св. синод във връзка с папската визита на територията на страната ни и в диоцеза на БПЦ – БП. И макар в самия официален документ твърдението, че те са еретици, да не фигурира, в публичните изказвания на някои синодални членове то присъстваше имплицитно. Всъщност този въпрос беше коментиран в медиите по време на папската визита, бе многократно припомняно, че през 1964 г. в Йерусалим тогавашният вселенски патриарх Атинагор І и римският папа Павел VІ влизат в диалог и подготвят вдигането на Великата схизма между християнския Изток и християнския Запад, което се случва през декември 1965 г. с отменянето на взаимните анатеми между двете църкви, произнесени след 1054 г. Актът тогава е придружен и с подписването на официален документ – Съвместна декларация.[6] Това обаче е формалната страна, тъй като още преди това сред православните църкви съществува богословското убеждение, че макар и отдалечила се от православието по някои съществени верови въпроси, Католическата църква е църква, а нейната църковна йерархия се признава като такава. (…)


 


[1] Цит. по:https://clubz.bg/82580-mitropolit_nikolaj_poseshtenieto_na_papa_francisk_e_politicheski_akt


[2] Цит. пак там.


[3] Цит. пак там.


[4] Цит. пак там.


[5] Напр. посланикът на Р. България във Ватикана Богдан Паташев, който изрази съмнение по отношение казаното от митрополит Николай – вж. многобройните новинарски отразявания в българските медии.


[6] Въпросът за вдигането на Великата схизма и отмяната на взаимно отправяните взаимни анатеми между католици и православни през 1965 г. е поставян многократно в отделните поместни православни църкви на различни нива: общи православни форуми, синодални и други съборни решения. Този акт е приет и от БПЦ, и то не само в писмена форма в различни документи, но и на практика чрез участие в междухристиянски диалог с римокатолиците, взаимни срещи, вкл. и такива с общо молитвено участие. Обстоятелството, че през годината на налагането на разкола между Изтока и Запада – 1054 – поместната православна българска църква не съществува автокефално институционално на практика, или поне нейният център и функции са радикално променени, възстановена по-късно, тя е част от Православната църква, а не отделно тяло в нея, поради което последствията както от налагането на Великата схизма, така и решението за отмяната на взаимните анатеми важат и за БПЦ – БП. Това прочее се отнася за всички поместни православни църкви.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org