BG | RU

ОПИТ ЗА ФИЛМОВА ЕКЗЕГЕЗА НА ДЕСЕТОСЛОВИЕТО (С ФОКУС ВЪРХУ ПЪРВАТА ЗАПОВЕД) НА КШИЩОФ КЕШЛОВСКИ

година 2019 / брой 142, Слава Янакиева

  

(Продължение от бр. 140/2019)


Въпросът за теодицеята сякаш отсъства като тема в иначе дълбоко рефлективния екзистенциален „прочит“ на Десетословието[1] в едноименния филм на К. Кешловски. Неговите десет епизода, заснети между 1988 и 1990 г., представляват десет телевизионни новели, които – в различна степен на близост – следват католическата номенклатура на Заповедите.


Тук може би е моментът да си припомним, че богословското усилие по отношение на единство на Св. писание не се ограничава единствено с прототипизацията и нейната мрежа от референции към събития и личности. То представлява цялостна и сложна богословска традиция, в която отношенията между Бога и Неговия народ са добили постепенно историческа пълнота. Отношенията между Бог и човеците получават историко-библейско изпълнение или – ако си позволим този славянизъм – завершение – с Въплъщението. Моисеевият закон (понеже върху него е фокусът ни) постепенно обраства с нови поръки и смисли и постига своя телос в Христовите „нови“ заповеди на любовта, без да бъде отменен по никакъв начин. Напротив, Сам Христос говори за него: „ Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня“[2]. И сетне, на протежение на 30 стиха, Той „излага“ изпълнението на Закона, което преминава предела на ретрибутивната справедливост и достига до закона на любовта, за който Христос ни казва, че е най-голям от всички: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“[3]. Върху завершението, върху изпълнението, което е заповедта на любовта, се крепи „законът на пророците“. Това представлява обръщане на цялата историческа протология на формиране на закона. Макар в историята на човечеството той да се откровява постепенно и натрупва във вековете, всъщност неговото основание е есхатологично обосновано. Моисеевият закон е поради закона на любовта. Апостол Павел говори за оправданието с вяра, а не „чрез делата на закона“ и за оправданието „даром“, чрез изкуплението на Христа.[4] Законът след Въплъщението не може да се гледа инак, освен откъм неговото изпълнение.


Защо бяха необходими тези наистина оскъдни богословски бележки?


Ако разгледаните досега филми представляваха съвременни глоси към Заповедите или дори филмова екзегеза на Ветхозаветния закон, то Декалогът на Кешловски съумява да изяви онази есхатологична осветеност на закона – откъм края, откъм последните неща – която може да се каже, че липсва на споменатите произведения. Макар те да са наистина вписани в християнската херменевтична традиция, на тях не им достига една съществена изкупеност, която Кешловски – който иначе се обявява за външен на католицизма – успява някак да постигне. Естествено, той успява с цената на тоталното отсичане на всяка непосредствена библейска алюзия и вместо това предпочита интериоризирането на Заповедите в един „реален“ житейски контекст, в който, по неговите собствени думи, законът се свежда до етическите въпроси, които срещат обитателите на новелите и за които авторът не дава отговори. Въобще ветхозаветното божествено присъствие, наличието на стария закон е съвсем осезаемо и (поне по замисъл) присъства като референтна рамка за екзистенциалните избори на героите от десетте разказа. Кешловски експлицитно настоява, че абсолютна референтна точка съществува и за него тя по-скоро се свързва с „Бога на Стария завет, Който е изискващ, жесток Бог; Бог, Който не прощава, Който безусловно изисква подчинение на принципите, които е положил“[5].


От всичките десет „епизода“ на Декалога най-непосредствено свързан с библейските заповеди е първият, наречен (на същия принцип както и останалите) просто Едно. Той бива понякога определян като „най-мрачен“, бидейки непосредствено свързан с „проклятието на закона“[6], но според мен – и аз ще се опитам да покажа това – в границите на тази първа новела заедно с проклятието[7] на закона присъства и изпълнението му в онзи есхатологичен смисъл, за който вече стана дума.


Накратко, сюжетът на първия филм (както и на всички останали) се разгръща сред блоковете на типичен социалистически столичен квартал, специално подбран от автора – квартал, който няма хоризонт, в който блоковете са като стена, която прегражда зрителното поле и оставя тягостното впечатление, че героите са затворени в този свой свят като в кладенец и не могат да избягат от него.[8] Протагонистът – Кшищоф, преподавател по лингвистика, живее в един от тези блокове заедно с десетгодишния си син Павел, който е изключително чувствително и умно дете и с когото са много близки. Майката отсъства по неясни причини и детето живее с убеждението, че тя е далеч в чужбина. Задружният свят на двамата включва споделяне на особения пиетет на бащата към рационалното, към изчисленията и стратегиите. Обемните лампови монитори на два компютъра от края на 80-те години заемат централно място в дневната. Другият възрастен герой в историята е сестрата на Кшищоф и леля на Павел – Ирена, която споделя родителските грижи, но не и рационализма на брат си. Ирена е отдадена и сърдечна католичка. Голямата радост на Павел е подаръкът за Рождество – кънки за лед, които той е открил преждевременно и с нетърпение очаква леда на езерото да стане подходящ за пързаляне. Радостта му се помрачава единствено от смъртта на улично куче, към което той е привързан, и провокира у него една незряла, но дълбока екзистенциална тревога. На нея двамата му родители (както ще видим) отвръщат много различно. Кшищоф и Павел изчисляват старателно устойчивостта на леда според температурите – компютърът решава зададената му формула и резултатът показва, че пързалянето ще е безопасно. На следващия ден обаче Кшищоф разбира, че нещо се е случило, и постепенно става ясно, че ледът се е пропукал и две деца са се удавили. Павел е загинал въпреки уверенията на рационалните доводи и изчисленията на машината. Кшищоф се срутва екзистенциално и буквално в подножието на временния олтар на строящата се църква. Този еднолинеен, семпъл сюжет се разгръща в течение на два или три дена. (…)


 


[1] Десетте Божии заповеди, които биват дадени на Моисей на планината Сион (Хорив), никъде във Ветхия завет не са наречени така. Както еврейският, така и гръцкият текст на Септуагинтата говорят за „десет слова“, „десетословие“ (вж. бълг. превод на Втор. 4:13). Стиховете от Изход 20:1-17 и паралелното изреждане във Втор. 5:4-21 се разпределят в десет заповеди различно според различните верови и деноминационни традиции. Католическата, както вече споменахме, събира ведно православните (и протестантски) Първа и Втора заповеди (Изх. 20:2-3/Втор. 5:6-7; Изх. 20:4-6/Втор. 5:8-10), а Десетата православна и протестантска заповед католиците разделят, като заповедта да не се пожелава жената на ближния обособяват в отделна девета заповед.


[2] Мат. 5:17.


[3] Мат. 22:37-40.


[4] Рим. 20:19-24.


[5] Kieslowski, Krzysztof. Kieslowski on Kieslowski. Edited by Danusia Stok, Faber & Faber, 1995, р. 149.


[6] Kickasola, Joseph. The Films of Krzysztof Kieslowski: The Liminal Image. A&C Black, 2004, р. 163, настоява, че „избавлението чрез Христа, като изпълнение на закона и спасение от неговото проклятие“, е представено прогресивно, финиширайки с преимуществено комедийния последен филм на възсъединението между двама братя – изцеляването на историята на Иаков и Исав.


[7] Гал. 3:10: а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона”; Гал. 3:13: Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва…


[8] За специалната грижа при подбора на снимачното място Кешловски разказва в документалния филм: Anipare, Eileen, and Jason Wood. A Short Film About Decalogue: An Interview with Krzysztof Kieslowski. www.imdb.com, http://www.imdb.com/title/tt0262767/. Accessed 13 Mar. 2019.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org