BG | RU

ЮРГЕН ХАБЕРМАС – ПОБЕЛЯЛ, НО НЕ И СМИРЕН

година 2019 / брой 143, Хенинг Клинген

  

Йозеф Ратцингер, папа на католиците, и Юрген Хабермас, папа на философите, изпитват сериозно уважение един към друг. Философията на религията на Хабермас e все така важна, ала Хабермас, който неотдавна отбеляза 90-годишен юбилей, и на преклонна възраст си остава „религиозно немузикален“.


„Остарях, но не се смирих“: с тези думи Юрген Хабермас винаги се е защитавал от упреците, че с напредването на възрастта все повече се интересува от темата религия. Наистина за социалния философ, който неотдавна отбеляза 90-годишнината си, религията играе все по-голяма роля – не като лична духовност, а като научен интерес.[1] Тя създава непрекъснат фонов шум в творчеството на Хабермас, твърди философът на религията от Франкфурт Томас Шмид: „Заниманието с религия е постоянна тема за Хабермас; като в една голяма симфония тя често е на преден план, лайтмотивът, който се изсвирва, и след едно интермецо отново бива подет. Религиозно-философски следи откриваме непрекъснато още в ранното творчество на Хабермас. А през 90-те години, на фона на кризите на глобализирания капитализъм, религията придобива все по-голяма значимост като политически ресурс срещу онова, което Хабермас нарича „излизащо от релсите модернизиране“.


За Хабермас религията е „смътна“


В големите си ранни произведения като излязлата пред 1981 г. Теория на комуникативното действие Хабермас все още изхожда от тезата за бавното изчезване на религията. С напредването на общественото модернизиране функциите, които религията има в обществото, а именно възпроизводството на солидарност, чисто и просто щели да станат излишни. Това е ориентираната към Макс Вебер ранна версия на т.нар. теория за секуларизацията. Днес Хабермас, подобно на много други философи, приема тази теза за остаряла: религията е все така важен фактор в обществото – ала тя остава „смътна“ за него, както сам твърди, което означава тъмна, непрозрачна. По тази причина Хабермас иска да знае повече за нея, твърди Томас Шмид: „Ние можем да разберем нещо само когато познаваме и предисторията му. А религията принадлежи към предисторията на просветения, на следметафизичния разум, както би се изразил Хабермас. Което означава, че ако искаме да оправдаем и защитим секуларния разум, то трябва да познаваме неговата предистория“.


Религията като спойка на обществото


Ала интересът на Хабермас видимо отива отвъд реконструкцията просто на една „предистория“ на философския разум. С оглед на проявите на обществен разпад и моралните дефицити в политическата публичност, при него по-скоро иде реч за търсене на ресурси, притежаващи качеството да бъдат спойка на обществото. Като „постсекуларно“ определя той обществото, когато през 2001 г. получава Наградата за мир на германските книгопроизводители.[2] Нужни са също така нови съюзи между секуларния разум и религиите. Топка, която теологията с удоволствие поема, твърди професорът по догматика Ян-Хайнер Тюк от Виенския университет. „Присъединявайки се към Джон Ролс, Хабермас се застъпва за публичното използване на разума на гражданите, като твърди: пред опасността от поляризация между секуларистите и фундаменталистите е изключително важно да се стигне до сътрудничество между вярващи, невярващи и иноверци. И казва, че всички трябва да преминат през процес на рефлексия. Вярващите трябва да се научат, че има и иноверци, че има и наука, че съществува и светогледно неутрална държава; но и обратното – секуларните граждани трябва да осъзнаят, че както и преди, съществуват форми на витална религия, към които трябва да се отнасят продуктивно. Хабермас иска да каже, че трябва да се стигне до форми на взаимно вслушване, които ще са от полза за цялото общество и неговите възможности за солидарност.“ (…)


 


[1] На своята интернет страница издателството „Зуркамп“ анонсира появата на 30 септември 2019 г. на двутомна история на философията от Хабермас, а първият том на неговия Opus magnum е посветен на западната констелация вяра и знание. Б. пр.


[2] В своята прочута реч, произнесена три седмици след атентатите на ислямистките терористи на 11 септември 2001, Юрген Хабермас говори за експлозия на напрежението между секуларното общество и религията и за нерешените все още проблеми на Запада, предизвикани от секуларизацията. Той поставя изискването да се преосмисли отношението към религиозните убеждения и техния потенциал на хуманност. Б. пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org