BG | RU

ХРИСТИЯНСКИ ИДЕИ ЗА РЕЛИГИОЗНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА

година 2019 / брой 144, Владимир Теохаров

  

Религиозно-философски размисли във връзка с докторската дисертация на Иван Панчовски


 


Дисертационното съчинение на д-р Иван Панчовски на тема „Православното християнско младежко движение в България“ е отпечатано в германския град Йена през 1940 година във връзка с докторската защита на младия български богослов.[1]


Богатото идейно съдържание на този научен труд отразява широката и разностранна философска ерудиция на своя автор и дава възможност да се очертаят контурите и насоките на неговото религиозно-философско и християнско етическо и педагогическо мислене. В следващите редове ще се опитам да резюмирам накратко някои основни идеи, свързани с християнската философия на образованието, които са откриват в съдържанието и идейната рамка на този дисертационен труд.



  1. Пo просеките на Културата със специално позоваване на професор Иван Панчовски. Идеите за култура и възпитание в европейската история


Християнското философско разбиране за възпитанието обхваща много дълбоки пластове от европейската култура, в които се долавят класическото гръцко и средновековно християнско мислене, ренесансовият хуманизъм и просвещенски идеи, етиката на немския идеализъм, романтизъм и християнски екзистенциализъм.


1.1. Древногръцкото „Пайдея“.


Тукидид пише някъде в История на Пелопонеските войни, че войната между Атина и Спарта не е просто сблъсък на две армии, стратегии или пълководци, а сблъсък на две „пайдеи”. Какво означава „пайдея”? Едва ли мога да го преразкажа! Това е музиката на Древна Елада. Това е едновременно водене – духовно и героично, и възпитание – непреднамерено и премерено (да си спомним за Платоновия свят на идеите като мяра на нещата), образование – едновременно в традицията и открито към раждането на нови истини (да си спомним изказването на Сократ за философията като „акушерка” при раждането на истината), въдворяване – едновременно в полиса и в Божиите храмове, защото само който е гражданин на полиса, той заслужава признание и насърчение от Бога…[2]


Като контрапункт на интуицията на Елада за словесността на Космоса (самият език е тяло, думата – „онома”, се състои от отделни букви-звуци, които са назовани „stoiheion” – стихии – като стихиите, които изграждат Космоса – Земя, Вода, Въздух, Огън, тяхното неповторимо и магично телесно взаимодейство ражда смисъла; в рамките на средиземноморската култура застава книжовността на Библията и юдаизма. От това противостоене и среща – виж блестящата статия по този въпрос на големия православен богослов Сергей Сергеевич Аверинцев – възникват двете велики парадигми на европейската култура – юдейската (а след нея и християнската!) парадигма на есхатологичното осъществяване на съвършенството в бъдещето и древногръцката парадигма на пълнотата на мига. От срещата на тези две парадигми възниква християнството и неговата съдба по-нататък в културата е да ги носи като Кръст (или като тегоба), люшкащо се като лодка в бурното море между двете крайности, а понякога жертващо едната за сметка на другата.


1.2. Християнското средновековие и европейската култура


Европейското средновековие – особено на Запад със схоластиката – свързва Културата с носенето на Традиция (Предание) и Авторитет. Това разбиране за приемственост, култура и образование се основава върху позоваването и цитирането на Свещеното писание, на прогласяването на Евангелието и свещените текстове и вярата в Бога. Няма да говоря тук подробно за „междината” на времената, наречена Средновековие, която оплоди и античното минало и ренесансовото бъдеще със своите непрекъснати ренесанси… оплоди и така наречената Модерност със своето наследство, разбрано вече като жанр. Ние имаме сериозна българска и европейска школа по медиевистика, която изследва задълбочено всички тези неща…


1.3. Раждането на Модерността и културата на Ренесанса


 


Категорията разнообразие е основополагаща за разбиране на културата на Ренесанса. Според големия руски изследовател Леонид Баткин „ренесансовият човек“ е едновременно голям поет, художник, политик и мислител – трябва да се проследи тази топика, особено при Марсилио Фичино и Лоренцо Великолепни…


Ренесансовата култура поражда модерния хуманизъм в Европа и възражда християнските идеи за достойнството на човека като Божие творение в един нов културно-политически и философски контекст.[3] В християнската религиозно-философска и етическа интерпретация на Иван Панчовски тази модерна култура води до формирането на „модерния човек“, който осмисля по нов начин основните истини и категории на живота, смъртта и безсмъртието. В европейската философия и култура се извършва един радикален обрат от позициите на християнската теоцентрична антропология, която се основава на библейското разбиране за Божия образ у човека, към една нова антропоцентрична по своя характер култура.[4] (…)


 


 


[1] Дисертацията на д-р Иван Панчовски ще бъде преведена и заедно с други негови текстове се надяваме да бъде публикувана в скоро време в отделен том. Тези текстове се очаква да излязат под мое съставителство със спомоществувателството на Философския факултет в Университетското издателство на СУ „Св. Климент Охридски“. Това е моят празничен жест на признателност и уважение към делото на проф. Иван Панчовски и към моите прекрасни приятели и колеги – преподаватели в Богословския факултет.


[2] Виж по-подробно по този въпрос класическото изследване на Вернер Йегер Пайдея.


[3] Срв. Панчовски, Иван. Ренесансови и просвещенски идеи в „История славянобългарска“ на преп. Паисий Хилендарски. – В: Духовна култура, 1974, № 6, с. 1-13.


[4] Срв. Панчовски, Иван. Етически антропоцентризъм и религиозен теоцентризъм. – В: Годишник на Духовната академия „Св. Кл. Охридски“, Т. 3(29), 1953–1954. С., 1954.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org