BG | RU

ЗА „ДИОНИСИЕВИТЕ ТРАДИЦИИ“

година 2019 / брой 144, Разговор в редакцията между Георги Каприев и Смилен Марков

  

От 8 до 13 септември 2019 г. във Варна, в курорта „Св. св. Константин и Елена“, се осъществиха две високопрестижни академични събития: Годишният колоквиум на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.) и Лятната школа на Европейския висш колеж по антична и средновековна философия (EGSAMP) с обща тема „Дионисиевите традиции“ (The Dionysian Traditions). Сред около петдесетте участници (от двете Америки, Русия, Китай и почти цяла Европа, включително България) бяха както мнозина от най-изявените в световен мащаб учени в сферата на изследванията по средновековна философия, така и талантливи млади изследователи.


Смилен Марков: Мисля, че избрахме темата на колоквиума по две основни причини. Първият годишен колоквиум на S.I.E.P.M. в България, организиран от вас, Цочо Бояджиев и Андреас Шпеер през 1999 г., е с тема „Дионисиевата рецепция през Средновековието“. Първата причина е, че за двадесет години са се натрупали много нови изследвания, посветени на Дионисиевия корпус. Втората причина е, че този знаменит текст е добра отправна точка за съпоставки и сравнения между философско-богословската култура на Византия и интелектуалния профил на Латинския запад. Но след приключването на форума се затвърди впечатлението за една специфична актуалност на Дионисиевата философско-богословска система, при която диалогът с Донисиевата мисъл поражда смисли и отговаря на философски проблеми. Програмно този интерпретативен поглед беше демонстриран от Андреас Шпеер, който показва как аристотеликът Тома използва понятията на Дионисий, като проправя via meida между Платоновия идеализъм и атомизма на Демокрит. Но това не е самоцелен философски експеримент, а произтича от необходимостта философски да се защити статутът на ума като самостойна същност, която е здраво свързана с тялото – не само външно отнесена към него, но реализираща своето действие чрез тялото. Вашият доклад, професор Каприев, го показа.


Георги Каприев: Да се държим естествено, работим отдавна заедно – да си говорим на „ти“.


С.М.: Докладът ти показа, че актуалността на Дионисиевия корпус за философските дебати във Византия не произтича от това, че даден мислител се пришива към философските партии на платоници, аристотелици, паламити, антипаламити или томисти, а се корени в специфичната философска методология на Дионисий, свързана с понятийна обосновка на отношението Бог-свят. Същностната битийна активност на Бога (екзистенциална енергия) предхожда външно проявената творческа енергия (каузална енергия). И ако това е така, то тогава всяка каузалност, не само Божият творчески акт, зависи от отношението „същност-сила-действие“. Ти доказа, че тази метафизична аксиома се приема от всички византийски мислители, безотносително към различията във философските им програми. Очевидно е, че ако според Андреас Шпеер и теб очертаните философски модели са „надпартийни“, те биха могли да се прилагат за решаване и на други философски проблеми. Като че ли причината за тази широка приложимост е, че енергийното разбиране за каузалността, съчетано със схващането за ума като самостойна инстанция, но и като посредник, обуславя една диалогична връзка между човешко познание и Божие откровение, между Истина и съществуване. В това се състои спецификата на Дионисиевата йерархия като „онтологична система за обожение“. На колоквиума се опитах да покажа как този динамичен модел на Дионисий се използва от св. патиарх Фотий Цариградски и други византийски мислители от IX в. за решаване на въпроси на епистемологията и физиологията. Наясно ли сме напълно кое определя способността на Донисиевия корпус, на този загадъчен текст с неясно авторство, да пренася и поражда традиции?


Г.К.: „Метафизичната аксиома“, за която говориш, свързана с енергийното учение, е наистина общовалидна, но само за византийските или – по-точно казано – за източнохристиянските мислители през Средновековието. Не е тайна, че под натиска най-вече на просвещенските програми през XVIII в. тя губи значимостта си и в този регион, за да започне завръщането си от началото на ХХ в. Днес тя не само възстановява философската си релевантност, но намира методично приложение и в други науки, каквито са например социологията, психологията, медицината и даже квантовата физика, при това далеч не само в териториите на т.нар. Byzantine commonwealth. Западното, латинското четене на Дионисий има обаче друга база: каузалността и субстанциалността. Както се вижда, и то е много продуктивно. Работата е там, че текстът на Ареопагитиките е поливалентен – в това е „тайнствената“ му сила. Той предоставя възможности за разгръщането на множество вътрешнопоследователни прочити, стигащи включително до несъизмеримост помежду си. Не е случайно, че първите гръкоезични поясняващи глоси към него се появяват през VI и VII в., непосредствено след публичната поява на текста, и още тогава стават неразделна негова част. Дионисий дава основа за различни продуктивни традиции. Ако през Средновековието те не са влизали в диалог помежду си, днес ние си поставяме този диалог като задача и тъкмо той е основният мотив както на първия, така и на втория S.I.E.P.M. колоквиум в България. Ето, тази година имахме практически паритет между двете традиции. Докладите на Ернесто Майнолди, Дейвид Брадшоу, Иван Христов, Кристоф Ерисман, твоят и поне половината от моя бяха посветени на византийската традиция. Андреас Шпеер, Мария Бургер, Хенрик Анцулевич, Клаудио Месарош, Изабел Мандрела и Михаил Хорков тълкуваха западната. Имаше и доклади, посветени на контекста, в който се вписват Ареопагитиките или на основни техни положения, следващи от този контекст и оказващи въздействие върху него, както и върху следващите епохи, каквито бяха текстовете на Марк Едуардс, Тео Кобуш, Гергана Динева и Гюнтер Меншинг. Тук непременно трябва да се спомене и лятната школа на EGSAMP. Подредих програмата така, че първото й заседание да бъде последна секция на колоквиума на S.I.E.P.M. със студентски доклади, посветени пряко на Дионисий Псевдо-Ареопагит. Схемата на летните школи е такава, че студентите могат да говорят по темата или обаче по своите дисертационни или дипломни проекти. Видя се, че идва едно поколение, което въпреки естествените за възрастта притеснения и киксове демонстрира завиден потенциал. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org