BG | RU

ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО НА РУСКИТЕ ЕМИГРАНТИ ПОД ОМОФОРА НА КОНСТАНТИНОПОЛ

година 2019 / брой 144, Евлогий (Георгиевский), митрополит

  

Вчера[1] Синодът на Вселенския патриархат взе решение да опразни Екзархата на руските енории в Западна Европа, като отмени томоса от 1999 г.[2] Нека накратко да си припомним историята[3] на екзархата.


„От 8 април 1921 г. руските православни енории в Западна Европа, съгласно указа на Московския и на цяла Русия патриарх св. Тихон и на обединеното присъствие на Светия синод и Висшия църковен съвет, се намират под управлението на бившия Житомирски и Волински архиепископ Евлогий (Георгиевски; от януари 1922 митрополит).


Под архиерейската грижа на митрополит Евлогий пребивават общини, състоящи се като цяло от руски бежанци на територията на Франция, Германия, Великобритания, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Чехословакия, Австрия, Швейцария, Италия, България, Румъния, а също и Мароко. От края на 1922 г. митрополит Евлогий пребивава в Париж, където негов катедрален храм става парижката църква „Св. кн. Александър Невски”. Намиращите се под управлението на митрополит Евлогий енории се намират под юрисдикцията на РПЦ и се наричат „Западноевропейска епархия“ или „Западноевропейска митрополия“.


А ето как самият митрополит Евлогий разказва за преминаването под омофора на Константинопол (откъс от спомените на митрополит Евлогий (Георгиевски) Пътят на моя живот)[4].


Скоро след закриването на Епархийската асамблея аз заминах за Вселенската конференция в Лозана. Там именно получих онзи Указ № 93 от 1(14) юли (1927 г.) на местоблюстителя на патриаршия престол, митрополит Сергий, и сред моето паство отново се надигнаха и забушуваха едва успокоилите се политически страсти. Ново тежко изпитание…[5]


Указът обвиняваше емигрантското духовенство за откритите изказвания против съветската власт и ми предлагаше като на управляващ руските църкви в Западна Европа и чрез мен на всички задгранични руски архипастири и свещенослужители – да дадем писмено обезателство (собственоръчно подписано) за „лоялност“ по отношение на съветското управление и предписваше незабавно – преди да дочака тези подписи – да бъде докладвано на заместника на патриаршеския местоблюстител дали съм съгласен да изпълня това обезателство.


Връзката с нашата Майка, Руската църква, ми беше много скъпа. Непримиримата позиция на „карловчаните“, които след страшния патриаршески указ (от 22 април (5 май) 1922 г. №349[6]) със свито сърце признаха Московската патриаршия – аз не споделях. Искаше ми се, без да се подчинявам на съветската власт и оставайки самостоятелен, да намеря някаква линия на поведение, така че да не късам с Москва. За да изясня настроенията сред своето паство, свиках съвещание, в което взеха участие о. Сергий Булгаков, А. В. Карташов, княз Г. Н. Трубецкой, М. Н. Гирьо, И. П. Демидов и др. Мненията се разделиха. М. Н. Гирьо се изказа твърде рязко против съглашението с митрополит Сергий; о. Булгаков, Карташов, Демидов… отстояваха съглашението. Тези две противоположни мнения отразяваха настроението на моето паство. Обединено около мен и предано на мен, то все пак беше озадачено, разтревожено и смутено от Указа на митрополит Сергий.


Реших да изпълня изискването на митрополит Сергий, но не безусловно, а при условие че терминът „лоялност“ означава за нас аполитичност на емигрантската Църква, т.е. ние се задължаваме да не правим от амвона политическа арена, ако това задължение ще облекчи трудното положение на родната ни Майка Църква; да бъдем „лоялни“ по отношение на съветската власт ние не можем: ние не сме граждани на СССР и СССР не ни признава за такива и затова политическото изискване от канонична гледна точка за нас не е задължително. (…)


 


[1] 27 ноември 2018 г. https://orthodoxyindialogue.com/2018/11/28/its-official-ecumenical-patriarchate-dissolves-russian-archdiocese-of-western-europe/. Комюнике на официалната страница на Вселенската патриаршия: https://www.patriarchate.org/-/communique-au-sujet-des-eglises-orthodoxes-de-tradition-russe-en-europe-occidentale


[2] Текст на томоса от 1999 г. на английски език: https://orthodoxie.com/en/patriarchal-tomos-of-1999/


[3] На това място в публикацията има линк към Православната енциклопедия на руски език, но статията далеч предхожда последните брожения в Екзархията. Последващите два абзаца с исторически бележки са взети именно оттам. http://www.pravenc.ru/text/182573.html?fbclid=IwAR1muuMh-mBXEerZfxsw3TqqfX-hTwq9xQuFaRvx62E58h0Dl3agcyNmkrM


[4] Откъсът е публикуван с някои незначителни съкращения, които имат единствено битово-описателно съдържание. Митрополит Евлогий (Георгиевский). Путь Моей Жизни. Воспоминания Митрополита Евлогия (Георгиевского), Изложенные По Его Рассказам Т. Манухиной. 1994.


[5] За Сергианския разкол и тежките последствия от Декларацията на Сергий (Страгородский) за „лоялност“ към съветското управление, вж. Янакиева, Слава. „Сергианският смут. Кратки бележки за събитията”. Християнство и култура, № 127, 2017, pp. 26-34, http://www.hkultura.com/news/detailed/1801.


[6] За този указ вж. началото статията на Кострюкова, А. А., and Н. Ф. Тягунова. „Новые Документы По Истории Взаимоотношений Между Патриархом Тихоном и Карловацким Синодом”. Вестник Православного Свято-Тихоновского Гуманитарного Университета. Серия 2: История. История Русской Православной Церкви, no. 28, 2008. В статията обаче се използва названието РПЦЗ за Западноевропейската епархия под попечителството на митроп. Евлогий (която допреди преминаването към Константинопол е известна като „Западноевропейска епархия“ или „Западноевропейска митрополия“), докато РПЦЗ (Руска православна църква зад граница) възниква от Карловацкия разкол, непризнаващ главенството на митроп. Евлогий (възложено от патр. Тихон именно чрез гореспоменатия указ), който първоначално се самонарича Архиерейски синод на руската задгранична църква. Текстът на Указ №348/349 е публикуван в Губонин, М. Е., editor. Акты Святейшего Тихона, Патриарха Московского и Всея России, Позднейшие Документы и Переписка о Каноническом Преемстве Высшей Церковной Власти, 1917–1943 : Сб. в 2 ч. 1994, https://pravoslavnoe-duhovenstvo.ru/library/material/110/. С. 193-4.


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org